Решение № 2093 от 27.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Старосел Инвест груп ООД с [ЕИК] и на Балкантабако ЕООД с [ЕИК], и двете със седалище и адрес на управление в [населено място], община Хисаря [адрес], подадена чрез упълномощен представител адв. Б. Станоев, срещу Решение 464 от 16.03.2022 г., постановено по адм. дело 2726 по описа на Административния съд Пловдив за 2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на двете дружества срещу Тарифа за определяне размера на таксите за водовземане от минерална вода на НМВ Красново , [населено място], община Хисаря, област Пловдив (Тарифа/та), приета с Решение 122 по Протокол 10 от заседание на Общински съвет Хисаря, проведено на 19.05.2020 година. Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на обжалваното решение, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички техни искания, възражения и доводи и по-конкретно тези, касаещи размера на таксите, предвидени в оспорената Тарифа. Твърдят, че приложените към проекта на Тарифа мотиви и финансова обосновка не отговарят на изискуемото съдържание по чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), а непроизнасянето на съда относно начина, по който са формулирани таксите и целите, които се преследват с тях, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат доводи за липса в оспорената Тарифа на икономическа обосновка на въведените размери на таксите за водовземане от минерални води за всички други цели и на противоречие между нея и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление на Министерския съвет 383 от 29.12.2016 г., обн. в ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. Посочват, че таксите от тази група в приетата от Общински съвет Хисаря Тарифа имат двоен размер спрямо тези, приети с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Приемат, че наличието на доклад към проекта на Тарифа е само формално изпълнено, доколкото същият е лишен от стойностно съдържание. С тези аргументи искат отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което атакуваната Тарифа на Общинския съвет Хисаря бъде прогласена за нищожна, а в условия на евентуалност отменена, като незаконосъобразна. Претендират присъждане на разноските за първоинстанционното и касационното производство. Представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването на разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Общински съвет Хисаря със седалище и адрес на управление в гр. Хисаря, [улица]не представя становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, по жалба на Старосел Инвест груп ООД с [ЕИК] и на Балкантабако ЕООД с [ЕИК] срещу Тарифа за определяне размера на таксите за водовземане от минерална вода на НМВ Красново , [населено място], община Хисаря, област Пловдив , приета с Решение 122 по Протокол 10 от заседание на Общински съвет Хисаря, проведено на 19.05.2020 г. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че за периода от 19.03.2020 г. до 19.04.2020 г. на Интернет страницата на Община Хисаря е бил публикуван за обсъждане, становища, предложения, мнения, възражения и препоръки проект на Тарифа за определяне размера на таксите за водовземане от минерална вода на НМВ Красново , [населено място], община Хисаря, област Пловдив , мотиви за приемането й и оценка на въздействие на подзаконовия нормативен акт (л. 97-101 от адм. дело 2726/2021 г. по описа на Административния съд Пловдив), но в определения 30-дневен срок не са постъпили такива на електронния адрес на общината. С Докладна записка от 04.05.2020 г. (л. 88-90, пак там) кметът на Община Хисаря направила предложение до Общински съвет Хисаря за вземане на решение за приемане на Тарифата. Необходимостта от приемането й бил обоснован с нормата на § 133, ал. 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., с ДВ, бр. 55 от 2018 г.), като целта е новата Тарифа да замени чл. 7 от Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане и учредяване сервитутни права и право на прокарване на водопроводи за минерална вода на територията на община Хисаря . Съдът е приел, че докладната също била публикувана на Интернет страницата на Община Хисаря. Процесната Тарифа е приета с Решение 122, взето по Протокол 10 от заседание на Общински съвет Хисаря, проведено на 19.05.2020 г. (л. 43-44 от първоинстанционното дело). При общ брой на общинските съветници 17 души и 16 присъствали, за решението са гласували 16 общински съветници (Списък за поименно гласуване, приложение към решението л. 104, пак там). При така установеното, съдът е приел от правна страна, че подадената от двете дружества жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Преценил е, че оспорената Тарифа е приета от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на изискванията за [жк], регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Приел е , че Тарифата е удостоверена и обнародвана по предвидения за това ред. Формирал е извод, че е налице валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването. Съдът е отхвърлил, като неоснователно, възражението на дружествата-жалбоподатели за неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 3 ЗНА. Преценил е, че процедурата по посочената разпоредба е надлежно изпълнена. Позовал се е на извлечението от Интернет страницата на Община Хисаря (л. 105 и л. 106 от първоинстанционното дело) и на Констативен протокол от 21.04.2020 г. (л. 97). Посочил е, че проектът на Тарифа и приложените към нея материали са свалени от Интернет страницата на общината на 21.04.2020 г. Приел е, че констативният протокол се явява годно доказателство за извършените от лицата действия в кръга на служебните им задължения, съобразно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. На следващо място съдът е обсъдил мотивите на оспорения подзаконов нормативен акт. Приел е, че същите имат нормативно изискуемото съдържание по чл. 28, ал. 2 ЗНА, като в тях са посочени конкретните причини за приемането на Тарифата, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането й, както и уточнението, че не са необходими финансови средства за прилагането й. Като се е позовал на чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК, счел, че определянето на размера на таксите за водовземане от минерална вода от находище на минерална вода (НМВ) Красново 37 е в изключителното правомощие на Общински съвет Хисаря, който се явява материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да издаде акт с предмет и съдържание като процесния. С тези съображения отхвърлил възраженията на дружествата за нищожност на оспорения акт. Административният съд е приел, че при изработване на проекта на Тарифа са спазени основните принципи, установени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, изискването на чл. 26, ал. 2 от същия за провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица, както и на ал. 3 на тази разпоредба, съгласно която преди внасянето на проекта, той трябва да бъде публикуван на Интернет страницата на съответната община и/или Общински съвет. Приел е също така, че е спазен и срокът по чл. 26, ал. 4 ЗНА. Посочил е, че през периода, когато е проведено обсъждането и приемането на Тарифата, за цялата страна е в сила извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съответно действал е Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Изложил е доводи, че това е затруднило в значителна степен провеждането на масови мероприятия с присъствие на много хора и възможностите за широко обсъждане на проекта. Формирал е извод, че община Хисаря е използвала единствения възможен начин Интернет. Според съда, по делото липсвали каквито и да било доказателства някое от двете дружества-жалбоподатели да е подало възражение срещу предложения проект на Тарифа с доводите, изложени в жалбата, с която той е сезиран и които да не са били обсъдени от Общинския съвет. С тези мотиви, Административният съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Старосел Инвест груп ООД и на Балкантабако ЕООД, като неоснователна и недоказана. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно в една част, а именно относно отхвърлянето на жалбите срещу определения в наредбата единичен размер на таксата за водовземане от минерална вода за всички други цели (т. 3 от таблицата по чл. 6 от Тарифата). Касационният жалбоподател е оспорил пред административния съд изцяло Тарифата за определяне размера на таксите за водовземане от минерална вода на НМВ Красново , [населено място], община Хисаря, област Пловдив , приета с Решение 122 по Протокол 10 от заседание на Общински съвет Хисаря, проведено на 19.05.2020 година, като е твърдял, че са допуснати нарушения по процедурата при приемането й, а конкретно са направени възражения за липсата на обоснованост на размера на таксата за водовземане за всички други цели . Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че оспорената Тарифа не е нищожен акт. С оглед нормата на § 133, ал. 10, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., с ДВ, бр. 55 от 2018 г.), във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 АПК и при съобразяване съдържанието на оспорения подзаконов нормативен акт, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че оспорената тарифа е приета от материално и териториално компетентния за това административен орган, в съответствие със законовата делегация. Обоснован е изводът, формиран от първоинстанционния съд за спазване на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗНА при приемането на обжалваната тарифа. С оглед данните по делото (Констативен протокол от 21.04.2020 г. на л. 97 от първоинстанционното дело и извадка от Интернет страницата на Община Хисаря на л. 105 и л. 106 от същото) проектът на Тарифа, мотивите към нея и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА са публикувани на Интернет страницата на Община Хисаря на 19.03.2020 г. за срока, предвиден в чл. 26, ал. 4, изр. първо ЗНА, т.е. задължението на административния орган е изпълнено. Липсата на постъпили предложения, становища и възражения по проектите на публикуваните документи в изискуемия по цитираната разпоредба 30-дневен срок, каквато е налице в конкретния случай, не е равносилно на неизпълнение на задължението на компетентния орган по чл. 77 АПК. Основателно обаче е касационното оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от съда, изразяващо се в липсата на обсъждане на възражение на жалбоподателите за липсата на икономическа обосновка на въведените с Тарифата размери на таксите за водовземане от минерална вода за всички други цели . Съдът няма мотиви по този въпрос, а така също и преценка, доколко в случая е спазен принципът за възстановяване на разходите при определяне на размера на тези такси, установен с разпоредбата на § 133, ал. 10, т. 1, буква а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., с ДВ, бр. 55 от 2018 г.). Липсват и съображения на съда относно възражението на жалбоподателите, че оспорените такси са в по-висок размер от аналогичните в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 година. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като правилното прилагане на материалния закон изисква формиране на изводи по въпросите, по които съдът не е формирал такива. В конкретния случай обаче, допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. По делото е събрана цялата административна преписка, образувана във връзка с обжалвания акт. Въз основа на документите в нея, касационната инстанция може да формира извод по релевантния за спора въпрос, по който липсва такъв от административния съд. След преценка на документите в административната преписка, не се установи да е налична информация - въз основа на какъв анализ и по какви показатели е определен единичният размер на таксата за водовземане от минерални води за всички други цели . Съгласно §133, ал.10, т.1, б. а от Закона за водите, при определяне на размера на таксите се прилага принципът за възстановяване на разходите. Липсват данни, както в Докладната записка на кмета на Община Хисаря, така и в Мотивите за приемането на Тарифата, за разходите по видове и прогнозни размери, които следва да се покрият с така определения единичен размер на таксата за посочената цел. От данните в докладната записка става ясно, че с Тарифата се заменя чл.7 от Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане и учредяване сервитутни права и право на проектиране на водопроводи за минерална вода на територията на Община Хисаря (Наредбата). От съпоставката на чл.6, т.3 от Тарифата с чл.7, т.3 от Наредбата става ясно, че единичният размер на таксата за водовземане от минерални води за всички други цели остава непроменен, както и единичните размери на таксите за другите две цели. Това обаче не означава, че не следва да се обосноват предложените и приети размери на единичните такси в Тарифата. В докладната записка и в мотивите към Тарифата освен, че липсва икономическа обосновка на въпросната единична такса, липсва и препращане към обосновката на единичните такси за водовземане от минерални води по чл.7 от Наредбата. Константна е съдебната практика, че икономическа обосновка е необходима винаги, когато по нормативен ред се въвеждат парични задължения за такси към държавния или общинския бюджет във връзка с предоставяни от държавата, чрез нейните органи или общините услуги, и липсата на такава води до извод за неспазване на изискването за мотивиране на подзаконовия нормативен акт в съответната му част съгласно изискването на чл.28, ал.2 от Закона за нормативните актове ( Решение 3553/12.03.2019г. на ВАС по адм.д. 3510/18г.; Решение 10715/9.07.19г. по адм.д. 13733/17г.; Решение 14129/22.10.2019г. на ВАС по адм.д. 1012/2018 г. и др. ). По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като неправилно обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени жалбите срещу т.3 от таблицата по чл.6 от Тарифа за определяне размера на таксите за водовземане от минерална вода на НМВ Красново , [населено място], община Хисаря, област Пловдив , приета с Решение 122 по Протокол 10 от заседание на Общински съвет Хисаря, проведено на 19.05.2020 година, поради което в тази част решението следва да се отмени, а вместо това се отмени посочената разпоредба от тарифата. С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да се присъдят разноски, направени по делото, пропорционално на уважената част на жалбата, съгласно чл.144 АПК, вр. с чл.78, ал.1 ГПК. Изчислени по посочения начин, на всеки един от жалбоподателите следва да се заплатят от ответника по 500 лева разноски и за двете инстанции Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд