Решение № 375 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2012 г.

Решение № 375 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5081/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Търговска база 7 " ЕООД, гр. Пазарджик, срещу решение № /27.02.2012 г. по адм. д. № 1841/2011 г. на Административен съд-Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 261005307/11.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, изменен с Решение № 540/17.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив при ЦУ на НАП, за определени задължения допълнително начислен ДДС и лихви за забава за данъчни периоди м. 05.2009 г., м. 04 и 05.2010 г.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Иска отмяната му.

Ответникът - ДД"ОУИ"-Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. Бонева и в представена по делото писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, изменен с решението на ДД"ОУИ", за определени задължения - допълнително начислен ДДС в размер на 343 897, 95 лв. и лихви - 34 378, 88 лв. за данъчни периоди м. 05.2009 г., м. 04 и м. 05.2010 г. Оспорените задължения са както следва:

• за м. 05.2009 г. допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 40 320 лв.;

• за м. 04 и м. 05.2010 г. допълнително начислен ДДС в размер на 303 577, 95 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС, поради неосъществена ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС.

В хода на производството, след приемане на СТЕ, оспорващият е оттеглил частично жалбата си за допълнително начислен ДДС в размер на 20 640 лв. и прилежащите лихви - 4 035, 96 лв. за м. 05.2009 г. и производството в тази част е прекратено.

В тази част решението не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила.

За да отхвърли оспорването в останалата част за допълнително начисления ДДС за м. 05.2009 г. на основание чл. 79, ал. 3, вр. ал. 6 ЗДДС и за м. 04 и м. 05.2010 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС за оспорена ВОД, съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи законосъобразността на определените задължения.

Решението е правилно.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че се касае за нищожно решение на ДД"ОУИ", тъй като е подписано от зам. директор, който според касатора няма правомощия на орган да издава актове по чл. 155 ДОПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предмет на обжалване пред съда е РА, в потвърдената част с решението по чл. 155 ДОПК, а не решението по чл. 155 ДОПК, поради което този акт не може да бъде предмет на контрол от съда нито за нищожност, нито за законосъобразност. В този смисъл са неоснователни поддържаните доводи в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отхвърляне на възраженията на жалбоподателя в тази част.

Неоснователни са и доводите за допуснати от съда материалноправни нарушения.

Относно извършеното допълнително начисляване на ДДС за м. май 2009 г., на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС:

Установено е, че през 2005 г. дружеството-жалбодател е закупило дълготраен актив - сграда от метална конструкция, като за покупката е приспаднат данъчен кредит в размер на 50 400 лв. През м. май 2009 г. сградата е премахната, за което е представено удостоверение на Столична Община, район "Слатина" и Удостоверение от Столична Община, Дирекция "Софийски кадастър", в които изрично е удостоверено, че сградата е съборена /премахната/. При премахването на сградата са получени и заприходени 600 бр. метални панели на стойност 98 000 лв. Впоследствие, през 2011 г. същите са били продадени от дружеството-жалбодател, с данъчна основа 98 400 лв. и ДДС 19 680 лв., за което са издадени съответните документи и са извършени съответните счетоводни отразявания, включително въпросните суми участват в разчета с бюджета по справка-декларация за м. февруари 2011 г. При ревизията е прието, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС и следва да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит. С решението на ДД"ОУИ" е приложена формулата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, с което определеният дължим данък по формулата е в размер на 40 320 лв., като е изменен РА в този смисъл и така определеният размер е бил предмет на оспорване пред съда.

Правилно е прието със съдебното решение, че данъкът за посочения период и в потвърдения размер, е законосъобразно определен. Правилна е преценката, че приложимата разпоредба е тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, тъй като закупената вещ е унищожена, поради което дружеството дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, коригиран по формулата на ал. 6 на чл. 79 ЗДДС. Неотносимо към това задължение е начисляването на данък за продажба на заприходените метални панели, след събаряне на сградата, тъй като се касае за последваща продажба с друг вид материален актив - метални панели, а не със съществуващият ДМА - сграда от метална конструкция. В тази връзка заключението на вещото лице, и по-конкретно т. 3 от същото, правилно не е кредитирано от съда, тъй като в тази част заключението представлява резултат от аритметични действия в отговор на поставен от оспорващия въпрос, а законосъобразността за приложимостта на разпоредбите на чл. 79, ал. 3 и ал. 6 ЗДДС, е правен въпрос, обсъждането на който е от компетентността на съда, а не на вещото лице. Като е приел, че жалбата срещу РА, в потвърдената с решението на ДД"ОУИ" част за начисленият ДДС в размер на 19 680 лв. и съответната прилежаща лихва за м. 05.2009 г. е неоснователна, съдът е постановил правилно решение. В останалата част до пълния размер на начислен ДДС за този период, жалбата е оттеглена в хода на съдебното производство, делото в тази част е прекратено и е влязло в сила, без да е обжалвано.

В касационната жалба в тази част касаторът поддържа отново доводите, които е поддържал и пред първоинстанционния съд, че се касае за един и същ актив и с начисляването на ДДС за металните панели, е отпаднало задължението за корекция на данъчния кредит по чл. 79 ЗДДС. Както ревизиращия орган, така и съдът е обосновал мотиви за неоснователност на това възражение, поради това, че от данните по делото безспорно се установява, че сградата е съборена /премахната/, при което е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, при извършената корекция по ал. 6 от същия законов текст. Продажбата на метални панели е последваща сделка с друг вид стока, различна от заприходения актив, която е също облагаема с ДДС, както правилно е осчетоводена от ДЗЛ за данъчен период м. 02.2011 г., когато е извършена продажбата на металните панели.

Относно извършеното допълнително начисляване на ДДС в размер на 303 577, 95 лв., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, поради оспорена ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС:

С ревизионния акт на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2010 г. е начислен допълнително ДДС и съответните прилежащи лихви за забава, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки по фактури, издадени от жалбодателя на "РIРО IMРОRТ ЕХРОRТ" ("Пипо импорт експорт"), Румъния. Към фактурите жалбодателят е представил потвърждения, в които не са посочени вид, марка и рег. № на превозно средство. Представени са били и екземпляри на международни товарителници, в които фигурира като словашки превозвач, а номерата на превозните средства са с регистрации в две различни държави - Чехия и Словакия. Липсват данни за лицето, положило подпис върху същите в качество на получател. Плащания за транспорта не са установени, липсват плащания и за извършените ВОД.

При направената насрещна проверка по линия на международен обмен с румънските данъчни служби за фирма "Пипо Импорт Експорт", в отговор на запитването румънската администрация е отговорила, че получаването на стоките от румънската компания не може да бъде потвърдено и счетоводните документи на компанията не могат да бъдат проверени, тъй като не са предоставени на ревизиращия екип. От получената информация по линия на обмена се установява, че е извършено посещението на ревизиращ екип в седалището на компанията в Румъния, открити са помещения на посочения адрес, собственикът на които в писмени обяснения е декларирал, че "от създаването на компанията до настоящия момент тя никога не е осъществявала дейност - никакви стоки не са били донасяни/складирани там". Посочено е от насрещната информация по линия на обмена, че компанията ще бъде обявена за неактивна в съответствие с действащото законодателство в Румъния. По повод предходни запитвания от българските власти е отговорено, че фирмата няма регистрирани помещения или работни точки, компанията е регистрирана на 20.11.2009 г. с основна дейност търговия на едро, като управител и едноличен собственик на капитала е Петър Кроснаров - български гражданин, дата на раждане 29.11.1990 г., живущ в Панагюрище. Изрично е посочено, че компанията няма нает персонал и активи, не притежава никакво оборудване, с което да обработи стоките, фактурирани от няколко български търговци, транспортът от България до

Румъния не е потвърден, "Пипо Импорт Експорт" не е подавало никакви декларации за транзакциите. Съдържа се информация, че в резултат на горните факти срещу "Пипо Импорт Експорт", Румъния, е повдигнато криминално обвинение.

С така полученият отговор, представените потвърждения и международни товарителници, които са оспорени от органа по приходите, като частни документи, при липса на други доказателства за установяване на съдържащите се в тях факти, не се ползват с доказателствена сила, както правилно е приел съдът.

При така събраните доказателства, съдът правилно е потвърдил констатацията на ревизията, че ВОД не са осъществени, поради това, че не е доказано с надлежните за това доказателства процесните стоки да са транспортирани от територията на България до територията на Румъния, както и да са получени от "Пипо Импорт Експорт", т. е. липсват доказателства за осъществени ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, вр. чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45, т. 1 и т. 2, б. "а" ППЗДДС, в редакцията на текста преди изменението от 01.01.2011 г., поради което за процесните фактури, без основание е приложена нулева ставка по ДДС. Доколкото не се спори, че процесните стоки реално са съществували, правилно е прието, че същите са реализирани от жалбоподателя като вътрешни доставки на територията на РБългария, за което органите по приходите законосъобразно на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 17, ал. 2 от ЗДДС са доначислили ДДС в размер на 20 %, върху посочените в отделните фактури данъчни основи.

Неоснователно в касационната жалба касаторът се позовава на практика на ВАС и на СЕС, която е неотносима към настоящия спор, за който е установена изложената по-горе фактическа обстановка, която е различна от тази по цитираните дела.

По изложените съображения решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 8 015, 54 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Воден от горното и на основани чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,