Решение № 11324 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 846/2019 г.

Решение № 11324 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 846/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Министърът на земеделието, храните и горите, чрез юрк. В. Гашева, обжалва Решение № 15875/19.12.2018 г. на Върховния административен съд, Тричленен състав на V отделение, по адм. дело № 5491/2018 г., с което е отменена негова Заповед № РД-15-254/26.03.2018 г. за прекратяване, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., на служебното правоотношение на Е. Гергов на длъжност "главен експерт" в отдел "Околна среда и климат", дирекция "Развитие на селските райони" на МЗХГ.

Ответникът – Е. Гергов, представляван от адв. П. Василев от САК, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Отделът, в който е работил Гергов преди утвърждаването на 26.03.2018 г. на новата структура, е трансформиран в отдел "Компенсаторни мерки" в същата дирекция. В стария отдел са били предвидени 4 щатни бройки за главен експерт, а в новия те са намалени с 2 бройки, едната от които е заета от служителка, осъществявала тези функции и в предишния отдел, а другата – от преназначена от длъжност "старши експерт" в отдел "Околна среда и климат" служителка. До одобряването на новата структура на дирекцията една от бройките за главен експерт в посочения отдел е била свободна, а служителят, заемал оставащата бройка, е преназначен при изменението в друг отдел.

Съпоставката между длъжностните характеристики за длъжността "главен експерт" в отделите преди и след структурните промени сочи на съвпадение във функциите на длъжността, изискванията за заемането и основните задължения.

1. При горните фактически установявания на съда, основани и на констатациите на приетата съдебно-кадрова експертиза, решаващият извод за незаконосъобразността на заповедта е правилен по правния си резултат. Съкращаването на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. обаче не е реално, а фиктивно.

а. От съществувалите в предишния отдел щатни бройки за длъжността "главен експерт" в действителност са останали две бройки, които са били заети (с оглед наличието на една вакантна бройка и преназначаването на служител от отдела в друго звено). Според утвърденото ново длъжностно разписание бройките в отдел "Компенсаторни мерки" също са две и съответно заети. Единствено длъжността на Гергов е съкратена, а изпълнението на втората длъжност в новия отдел е възложено на повишена в длъжност служителка.

Механизмът, по който са реализирани структурните и кадрови промени в отдела, не обосновава фактическото основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. спрямо конкретната длъжност, въпреки формалното общо намаляване на броя на щатните бройки за главен експерт. По същество този подход е израз на целта да се използва свободната бройка в преобразувания отдел за преназначаване на друг служител в новото звено. Докато решението за редуциране на щатните бройки на служители, изпълняващи една и съща длъжност, е в оперативната самостоятелност на органа по назначаване, самото прекратяване на служебното правоотношение, извършено въз основа на съкращението, подлежи на съдебен контрол и в неговия обхват попада и въпроса дали длъжността реално е съкратена.

б. На следващо място, длъжността с белезите на понятието по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията не е премахната. Правилно е заключението на тричленния състав, изведено от сравнението между характеристиките на длъжността преди и след реорганизацията. То показва висока степен на сходство в основните цели, областите на дейност, преките задължения и изискванията за заемането й (сходството се потвърждава и от анализа на вещото лице). Разширяването в новата длъжностна характеристика на професионалната област като изискване за заемане на длъжността, промяната в обхвата на действие (завишаване на броя на мерките, по които експертът има преки задължения), както и частичната разлика в наименованието на длъжността, произтичаща от съответстващото на новия отдел, не представляват съществени изменения на функциите, задълженията и изискванията, отразяващи се на качествените характеристики на длъжността. Т. е. тя е продължила да съществува и след утвърденото на 26.03.2018 г. длъжностно разписание.

в. Обсъдените основания обуславят квалификацията за фиктивност на съкращаването на длъжността, а при нея правомощието на органа по назначаването едностранно да прекрати служебното правоотношение – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., е упражнено материално незаконосъобразно – чл. 146, т. 4 АПК.

1. Заповедта е била отменяема и на припознатото от съда основание по чл. 146, т. 5 АПК като противоречаща на целта на закона, дори и да се приеме, че съкращаването на длъжността е реално.

Действително, предприемането на структурна и длъжностна реорганизация е в дискрецията на ръководителя на администрацията и контролът върху нея е по принцип неподведомствен на съда. Същевременно, оптимизирането на дейността на администрацията, в частност – тя да изпълнява функциите си при намален щатен състав, подлежи на оценка по резултата си. В случая целта, към която би следвало да е насочена реорганизацията и прекратяването на правоотношението като част от нея, не е постигната. Извън съображенията относно повишаването и преназначаването на друг служител на същата длъжност, при трансформацията всъщност числеността на служителите, които са продължили да изпълняват длъжността, съответства на фактически останалите след закриването на отдел "Околна среда и климат" щатни бройки (вж. по-горе т. 2 а). Съдържателният критерий за промените в организацията на дейността на министерството в настоящата хипотеза е обективен и би трябвало да намери израз в разпределението на идентични функции между по-малко на брой служители. Не отговаря на него прекратяването на правоотношение с определено лице, на чиято длъжност веднага е преназначен друг служител, който до момента е заемал различна позиция в администрацията (независимо от правомерността на повишението му).

При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2 АПК.

Резултатът от спора е условие за присъждане в полза на ответника по касация на своевременно заявения адвокатски хонорар в доказания му размер от 1 000 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на II колегия