Решение № 12751 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Арангелов, чрез адв. И. Ангелов, гр. Перник, ,ет.2, кантора 9, срещу Решение 2003/28.03.2023 г. по адм. дело 10211/2022 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлено искането на Арангелов за обявяване нищожност на Заповед с рег. а3-3407/02.07.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, издадена от Директора на Национална служба/НС/ Полиция - МВР Главен комисар В. Петров. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на делото по същество, като касационната инстанция след допълване на делото с посочените в касационната жалба писмени доказателства, за които моли да бъдат изискани, да обяви за нищожна, неправилна и недопустима, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в недопустимо производство, проведено от некомпетентни служители, при непредоставена възможност да се запознае с доказателствата, както и поради недопускането му до производството, за да вземе участие съобразно предвидените в ЗМВР изисквания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Ангелов, който поддържа касационната жалба и направените с нея доказателствени искания касационната инстанция служебно да изиска писмени доказателства, по което искане настоящият съд се е произнесъл с нарочно протоколно определение. Доказателственото искане е оставено без уважение като неоснователно, предвид забраната за фактически установявания съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК. В хода на устните състезания адв. Ангелов моли касационната инстанция да уважи жалбата и да отмени решението на АССГ като неправилно, недопустимо и незаконосъобразно. Доводите на касатора са, че Директорът на НС Полиция , който е издател на процесната заповед, не е участвал в образуваното дисциплинарно производство. Компетентният орган, който може да образува дисциплинарното производство, е областният директор, тъй като Арангелов е бил служител на 03 РПУ-СДВР, а неправилно дисциплинарното производство е докладвано директно на Министъра на вътрешните работи. Арангелов е бил редови служител, поради което заповедта не е следвало да бъде издадена от Директора на НС Полиция , който не е работодател и орган по назначаването му. Директорът на НС Полиция не е участвал в дисциплинарното производство и не е предоставил възможност на Арангелов да даде обяснения за събиране на факти, данни и доказателства за твърдяното дисциплинарно нарушение. Поддържа искането си за присъждане на разноски. Ответникът Министърът на министерство на вътрешните работи/съгласно §108 от ПЗР към ЗИД ЗМВР/, в открито съдебно заседание се представлява от юриск. Стаменова, която оспорва касационната жалба. Няма доказателствени искания. Подробни съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесния административен акт, предмет на съдебен контрол пред АССГ, представляващ Заповед А3- 3407/02.07.2028 г. на Директора на Национална служба Полиция - МВР е наложено дисциплинарно наказание Уволнение на държавен служител, категория Д , главен полицай А. Арангелов - младши полицейски инспектор в група Териториална полиция от ПУ Възраждане на 03 РПУ към Столична дирекция Полиция при Национална служба Полиция и служебното му правоотношение е прекратено. Не се спори по делото, а и доказателства не са представени, заповедта да е била оспорена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е била надлежно връчена на Арангелов лично на 11.07.2008 г., за което последният се е подписал. Правилно АССГ е извършил преценка единствено за нищожност на оспорената заповед, като е извел изводи, че същата е издадена от компетентен орган. След като Арангелов е бил държавен служител категория Д , то приложима е нормата на чл.228, т.3 от Закона за МВР/обн. ДВ, бр.17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм.бр.53 от 27.06.2014 г./, регламентираща компетентните органи, които издават заповеди за налагане на наказания. Съгласно чл.228, т.3 от ЗМВР/отм./ за всички наказания по чл.226 за служителите от категория Д заповедите се издават от органите по чл.186, ал.1 от закона. В чл.186, ал.1 от ЗМВР/отм./ са посочени органите, които назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл.185, т.2. Изрично в тази разпоредба са посочени Директорите на главните дирекции, какъвто е и Директорът на Национална служба Полиция съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗМВР/отм./. Наведените доводи в касационната жалба относно образуването и провеждането на дисциплинарното производство при основателност на същите биха довели да незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение на административно производствените правила. Последните обаче не водят до нищожност на обжалвания административен акт. Обжалваната заповед би била нищожна в следните хипотези: ако е издадена от некомпетентен орган; при констатиран порок във формата й, който следва да е толкова съществен, че практически да се равнява на липса на форма, а оттук на липса на волеизявление, т.е. липса и на акт; в противоречие с материалния закон, изразяващо се в пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законно основание и когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; ако преследваната с процесния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган. В конкретния случай заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила или на материално правните норми от посочените по - горе, в съответствие с целта на закона, поради което същата не е нищожна. При извършване на проверка за валидност на оспорената заповед първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административният съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства. Съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за валидност на обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в законоустановената форма. Касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение