Решение № 15004 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2014 г.

Решение № 15004 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП против Решение № 3187/13.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2478/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, с което се отменя РА № 271204501/22.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърдена с Решение № 265/14.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на "Ризов" АД са определени допълнителни задължения по ДДС поради отказано право на данъчен кредит в размер на 99 951.06 лв. и не са му възстановени лихви за забава за върху главница от 10 374.16 лв., представляващи част от признатия ДДС за възстановяване. С обжалваното съдебно решение на "Ризов" АД е признато правото на лихва за забава за периода от 10.11.2008 г. до датата на ефективното възстановяване на данъка върху главница в размер на 10 374.16 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд, поправено в частта за разноските с решение № 100/20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2478/2013 г. по описа на АС-Варна и вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството против РА, като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По оспорване на "Ризов" АД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 271204501/22.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 265/14.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на "Ризов" АД са определени допълнителни задължения по ДДС поради отказано право на данъчен кредит в размер на 99 951.06 лв. и не са му възстановени лихви за забава за върху главница от 10 374.16 лв. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно доставките по фактура № 40/29.09.2008 г. с предмет "слънчогледово семе-маслодаен" 395.44, т. на стойност 195 742.80 лв. и ДДС 39 148.56 лв. и фактура № 44/30.09.2008 г. с предмет пшеница - 1200т на стойност 330 000 лв. и ДДС 66 000 лв. и КИ № 45/14.10.2008 г. за 94.500 т. пшеница, издадени от "Генов" ЕООД съдът е приел, че РЛ разполага с данъчни документи - фактури, надлежно оформени, съгласно разпоредбите на ЗСч и осчетоводени в счетоводството на РЛ. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, съгласно която РЛ е извършило плащане за процесните фактури по банков път по сметка на доставчика. Според експертното заключение процесните фактури, издадени от "Генов" ЕООД за доставки на пшеница и слънчоглед по счетоводните регистри (сметки) на РЛ са взети съответните счетоводни записвания, съобразени с изискванията на ЗСч. Към фактура № 40/29.09.2008 г. е издаден приемо-предавателен протокол, подписани от представители и на двете дружества-продавач и получател, като в съответствие с издадената фактура продавачът е предал на купувача 395.44 т слънчоглед, натоварени в с. Бранище и с. Плачи дол. Към приемо-предавателният протокол е представено и приложение 1 относно товарните автомобили, извършили превоза, който не е оспорен от данъчните органи. Относно доставката на 1 200 т пшеница, към фактура № 44/30.09.2008 г. също е издаден приемо-предавателен протокол, подписани от представители и на двете дружества-продавач и получател, като в съответствие с издадената фактура продавачът е предал на купувача 1 105.500 т пшеница, натоварени в с. Бранище и с. Плачи дол. За разликата е издадено и КИ № 45/14.10.2008 г. за 94.500, т. пшеница. По делото са представени доказателства относно натоварването на процесните стоки и тяхната доставка на трети лица- "Клас Олио" ЕООД и "И Комерс М" ЕООД, а именно 19 бр. пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки. Съдът е приел, че по доставките на пшеница и слънчоглед са изпълнени предпоставките на ЗДДС за признаване на данъчен кредит, като се е позовал на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 относно тълкуване на Директива 2006/112/ЕО. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за наличие на реална доставка на пшеница и слънчоглед в процесния данъчен период - м. 09.2008 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата в т. ч. неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е прието, че процесните фактури, издадени от "Генов" ЕООД за доставка на пшеница и слънчоглед по счетоводните регистри са взети съответните счетоводни записвания на РЛ и същите са съобразени с изискванията на ЗСч. РЛ е извършило плащания на дължими суми по процесните фактури по банков път по сметка на доставчика. Прието е за доказано, че "Генов" ЕООД е доставило пшеница и слънчоглед на ревизираното лице, предвид съхраняваните от РЛ документи- приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, представляващи неразделна част от процесните фактури. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставката. В касационната жалба е възпроизведено становище на органа по приходите относно обстоятелствата, с произхода на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки. Придобиването на стоките от доставчика и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събраните достатъчно доказателства и категорично неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващи че доставчикът "Генов" ЕООД е разполагал със съответното количество пшеница и слънчоглед, съответстващо на доставеното количество пшеница и слънчоглед, предмет на доставката по спорните фактури, както и че счетоводството му е водено редовно, и от него могат да се проследят предходните му доставчици и осчетоводяването им при получателя, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорната доставка за реална. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. С обжалваният РА е възстановена сума в размер на 10 374.16 лв., представляваща част от признатия ДДС за възстановяване за данъчен период месец септември 2008 г. без съответстващите се лихви. Съдът е приел, че данъчния орган неоснователно се е позовал на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и ДЗЛ не следва да изиска по отделен ред да претендира за размера на дължимата му се лихва. Според съда данъчният орган е задължен след като е приел, че следва да се възстанови декларирания ДДС то това следва да се извърши със съответната лихва. С обжалваното решение административния съд е признал на "Ризов" АД правото на лихва за забава за периода от 10.11.2008 г. до датата на ефективното възстановяване на данъка върху главница в размер на 10 374.16 лв. Правилно административният съд е приел, че удължаването на срока за възстановяване на данъка, не преклудира правото на лихва върху възстановения данък. Съдът се е позовал на непротиворечивата уредба по ЗДДС - чл. 92, ал. 8 - ред. ДВ към бр. 108/07 г. и ЗДДС чл. 92, ал. 10, ред. ДВ след ДВ бр. 108/07 г. Приема се като цяло, че уредбата за дължимост на лихвите върху данъка е специална по отношение на уредбата, касаеща срока за възстановяване на данъка и е съответстваща на един от основните принципи на общностното право - принципа на пропорционалност. Правилно съдът е приел, че ДЗЛ не следва да бъде санкционирано чрез непризнаване на лихви върху вземане - данък, чието възстановяване е признато, но е удължен срокът за изплащането му, единствено и само поради действията на данъчната администрация. Разграничава се уредбата, действала до 19.12.-2007 г., уреждаща спиране на срока за възстановяване на данъка и последвалата такава, според която не се спира, а само се удължава срока за възстановяване на данъка. Т. е само при спиране срок не тече, но при удължаване това не е така. Поради това щом в случая срокът за удължаване на възстановяване на данъка е бил удължен до издаване на РА, то той е текъл и оттам са изтекли и лихви за забава върху дължимия данък. Това правило се извежда от разпоредбата чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, според която данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове, се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК, според която възстановяването на данъка е дължимо заедно с лихвите от деня, в който данъка е следвало да бъде възстановен. В случая лихви се дължат от 10.11.2008 г., когато е следвало да бъде възстановен данъка, до датата на ефективното му възстановяване. Разноски: Предвид липсата на претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адв. Русков разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение