Решение № 12006 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6910/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Заложна къща Глобал кредит сълюшънс ЕООД срещу решение 452/09.04.2024 г., постановено по адм.д. 172/2024 г. по описа на Административен съд София област, с което отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт Р-22002320003958-091-001/20.10.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1821 от 28.12.2023 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на дружеството са определени допълнително задължения по ЗКПО в размер на 15 432, 82 лв. и лихви в размер на 5988, 73 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002320003958-020-001/02.07.2020 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Заложна къща Глобал кредит сълюшънс ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за периода от 23.05.2018 г. до 31.05.2020 г. и за корпоративен данък от 2016 г. до 2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002320003958-092-001/29.08.2023 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002320003958-091-001/20.10.2023 г. В хода на ревизионното производство, с протоколи са присъединени документи, събрани в хода на проведено ревизионно производство на управителя на дружеството Д. И. Д., на Д. Г. П., Т. С. А. и Р. С. И. лица на трудово правоотношение в търговското дружество. Установено е, че от страна на управителя и посочените физически лица са внасяни суми по банковите сметки на търговското дружество. След извършен преглед на издадените на Д. И. Д. и Р. С. И. ревизионни актове е установено, че паричните средства, които остават в патримониума на тези лица са обложени като доход при физическите лица. По отношение на средствата, които същите внасят по сметки на дружеството и които са свързани пряко с неговата търговска дейност е прието, че подлежат на облагане при дружеството. Установено е, че през 2016 г. по банковата сметка на дружеството в ТБ ЦКБ е внесена сума в размер на 1410 лв., през 2017 г. сумата от 5660 лв., през 2018 г. сумата от 34 355 лв., а през 2019 г. сумата от 85 015 лв. През 2019 г. са внасяни суми и по банковата сметка в ТБ Юробанк АД в размер на 25 650 лв. Установено е, че за 2016 г. е подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО с която са декларирани приходи 0.0 лв., разходи 6404, 08 лв., счетоводен финансов резултат и данъчен финансов резултат данъчна загуба в размер на 6404, 08 лв. за 2017 г. е подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО, с която са декларирани приходи 13 120 лв., разходи 25 194, 98 лв. и данъчна загуба в размер на 12 074, 98 лв. за 2018 г. е подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО, с която са декларирани приходи 240 640, 32 лв., разходи 77 079, 022 лв., счетоводна печалба в размер на 163 561, 30 лв., приспадане на данъчна загуба от източник в страната 18 714, 26 лв., данъчна печалба в размер на 144 874, 04 лв. за 2019 г. е подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО, с която са декларирани приходи 341 966, 78 лв., разходи от 119 028, 36 лв., счетоводна и данъчна печалба в размер на 222 938, 42 лв. Предвид установените факти и обстоятелства по отношение на извършените преводи на средства от посочените физически лица по банковите сметки на дружеството за периода от 2016 г. до 2019 г. е направен извода, че са налице неотчетени приходи. На основание чл. 78 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат със стойността на неотчетените приходи, като е установен данъчен финансов резултат за 2016 г. данъчна загуба в размер на 2994, 08 лв., за 2017 г. данъчна загуба в размер на 6414, 98 лв., която е приспадната по реда на чл. 70 и чл. 71 от ЗКПО. На същото основание е извършено увеличение на финансовия резултат за 2018 г. определен е данъчен финансов резултат в размер на 188 507, 24 лв. и корпоративен данък 18 850, 72 лв. приспадната е данъчна загуба в размер на 9409, 06 лв., като е доначислен корпоративен данък за внасяне в размер на 4366, 02 лв. За 2019 г. след приспадане на внесения данък от 22 293, 84 лв. е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 11 066, 50 лв. Определени са допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 15 432, 82 лв. и лихви в размер на 5988, 73 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговкото дрежество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че не е спорно обстоятелството, че трети лица са превеждали процесните суми по сметки на дружеството, не е спорно, че това не са средства на дружеството, поради което следва да се отчитат като текущ приход. Процесните суми, обаче не са били отчетени като приход и правилно органите по приходите са обосновали приложимост на чл. 78 от ЗКПО, като е извършена корекция на счетоводния финансов резултат, доколкото не са били отчетени в периода на получаването им. Решението е неправилно. Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че през 2016 г. по банковата сметка на дружеството в ТБ ЦКБ АД е внесена сумата от 1410 лв., през 2017 г. сумата от 5660 лв., през 2018 г. сумата от 34 355 лв., през 2019 г. сумата от 85 015 лв., през 2019 г. 25 650 лв. по сметката на дружеството в ТБ Юробанк АД. Не е спорно обстоятелството, че сумите са внасяни от служители на дружеството. Оплакването, съдържащо се в касационната жалба е обосновано с обстоятелството, че процесните суми са такива, които дружеството предоставя на работещите служители в заложните къщи, с които да извършват дейността на същото, а именно предоставяне на парични заеми, както и обезпечения със залог върху движими вещи на клиенти. Изводите на органите по приходите, възприети безпротиворечиво от първоинстанционния съд са обосновани с обстоятелството, че с оглед на обстоятелството, че търговското дружество не е осчетоводило получените по банков път суми от Д. И. Д. и Р. С. И. финансови средства като приход, то следва да се приложи чл. 78 от ЗКПО, поради което органите по приходите са приложили чл. 78 от ЗКПО, като са извършили корекция на счетоводния финансов резултат за периодите от 2016 до 2019 г. Съгласно чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията но нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задължено лице. От съдържанието на ревизионния доклад от представените по делото доказателства се установява, че в хода на ревизионното производство, за установяване на задължения по особен ред корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. на ревизираното дружество е било връчено уведомление по по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. При съобразяване на обстоятелството, че се твърди наличието на неотчетени приходи, правилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че ревизионното производство е следвало да се проведе по реда на чл. 122 от ДОПК. Съобразно чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. При съобразяване на това обстоятелство, е следвало задълженията на дружеството да бъдат опредеделени при спазване на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като органите по приходите е следвало да вземат предвид всяко едно от относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 16 от ДОПК. Данъчната осново, обаче не е определена при отчитане на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Както правилно се посочва в касационната жалба, обстоятелство, което се установява от съдържането на ревизионния акт, органите по приходите механично са събрали процесните суми, постъпили по сметките на търговското дружество, като с техния общ размер са увеличили неправилно неговия финансов резултат. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че изводите на органите по приходите, възприети напълно и от първоинстанционния съд са обосновани и с приложимостта на т. 2 от счетоводен стандарт 18 приходи. Съобразно посочения текст приходът се определя като брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Принципът за съпоставимост на приходите и разходите по т. 5.1, б. г от счетоводен стандарт 18 приходи изисква приходите от всяка сделка да се признават едновременно с извършените за нея разходи. При съобразяване на тези изводи, решението на първоинстанционния съд се определя като неправилно. Същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя, което с оглед на неправилността на решението на първоинстанционния съд е основателно, като на Заложна къща Глобал кредит сълюшънс ЕООД следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 6160, 75 лв., представляващи възнаграждение за адвокат и внесени държавни такси. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение