Решение № 2564 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2013 г.

Решение № 2564 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Кмета на Столична община и "Джей Си Деко България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Теодора Ъндъруд, чрез процесуалния представител адв. Милена Иванова, против решение № 3506/23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 7710/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на Консорциум "София Аутдоор" ДЗЗД, "Консорциум Бум" ДЗЗД и "АВВ Инженеринг" ЕООД Заповед № РД-09-08-83 от 16.07.2012 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 41, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (НУРПТК) и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е утвърдено класирането на участниците в конкурс № 09-СО-2011 г. за Пакет Б9 за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост, за поставяне на рекламни елементи, съгласно одобрена от главния архитект на СО схема за поставяне на рекламни елементи на територията на СО - група "Б" от 10 пакета за срок от 10 години, като незаконосъобразна. С обжалваното решение делото като преписка е върнато на Кмета на Столична община за провеждане на процедурата по конкурс за отдаване под наем за срок от 10 години на части от недвижими имоти - публична общинска собственост за поставяне на рекламни елементи, съгласно одобрена от главния архитект на СО Схема - група "Б" от 10 пакета за пакет Б9, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационните жалби са изложени съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата против заповедта на Кмета на Столична община бъде отхвърлена като неоснователна. Процесуалният представител на първия касационен жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - ДЗЗД "СОФИЯ Аутдоор", със седалище и адрес на управление гр. София, "Метрополис Груп" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, "Агура енд Ко" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мишева, искат първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила в частта, в която е отменена процесната заповед на кмета на Столична община и същото да се отмени по отношение на декласирането на ДЗЗД "Консорциум Бум". Ответникът - "АВВ Инженеринг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Дюлгеров оспорва касационните жалби и иска първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски съгласно представена по делото фактура. Ответниците - ДЗЗД "Консорциум Бум", със седалище и адрес на управление гр. София, "Мегаборд България" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, и "Импресия 2003" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Върбанов оспорват касационните жалби и искат първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила. ДЗЗД "Консорциум Бум" претендира разноски по делото в размер на 3500 лв. без ДДС. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил Заповед № РД-09-08-83 от 16.07.2012 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 41, ал. 2 от НУРПТК и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е утвърдено класирането на участниците в конкурс № 09-СО-2011 г. за Пакет Б9 за отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост, за поставяне на рекламни елементи, съгласно одобрена от главния архитект на СО схема за поставяне на рекламни елементи на територията на СО - група "Б" от 10 пакета за срок от 10 години, като незаконосъобразна. Делото като преписка е върнато на Кмета на Столична община за провеждане на процедурата по конкурс за отдаване под наем за срок от 10 години на части от недвижими имоти - публична общинска собственост за поставяне на рекламни елементи, съгласно одобрена от главния архитект на СО Схема - група "Б" от 10 пакета за пакет Б9, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при утвърждаване на конкурсната документация са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и материалния закон, изразяващи се в това, че липсва точна методика за прилагане на критериите т. 8.2 Професионален опит в развитието на външната реклама и т. 8.3 Концепция за развитие и модернизиране на външната рекламна дейност за срока за договора в обхвата на пакета с позиции от столичната схема, за която участва кандидатът, което е пречка в рамките на съдебно-административния контрол да се извърши проверка относно правилното оценяване на кандидатите. Счел е също, че е допуснато нарушение и при назначаването на комисията за провеждане на конкурса, тъй като конкурсът е проведен от различен състав на комисията. Приел, че оценяването на кандидатите не е обективно, предвид голямото разминаване в оценките между отделните участници, като на един и същ участник са били давани различни оценки - от 1 до 10 при оценяването на различните заявени от него пакети. Решението е правилно. Провеждането на конкурс се извършва при спазване на процесуални императивни разпоредби, като самото оценяване и класиране се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Това обаче не освобождава последния от задължението да спазва собствените си условия за провеждане на конкурса и да изложи мотиви относно направения избор. В конкретния случай, обоснован е изводът на Административен съд София-град, че при самото обявяване на процедурата с утвърждаването на конкурсната документация са създадени предпоставки за непрозрачност и субективно оценяване на кандидатите. Липсата на точна методика за прилагането на критериите 8.2 и 8.3 създава неяснота относно провеждане на оценяването и са пречка впоследствие съдът да извърши проверка за правилното и обективно оценяване на кандидатите, както правилно е приел и решаващият състав. В тази връзка липсват и мотиви относно начина на оценяване по предварително зададените критерии. Класирането е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, провеждащ конкурса, но задължението за мотивиране на издавания административен акт следва да се спазва и в тези случаи, предвид чл. 169 от АПК и т. р. № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на съдиите при ВАС. Императивността на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НУРПТК изисква назначаването на комисията да стане в деня на провеждане на конкурса като гаранция за спазване на принципа за законност, прогласен в чл. 4, ал. 1 от АПК, като този състав се запази непроменен в рамките на конкурсната процедура. В конкретния случай касационните жалбоподатели не оспорват факта, че първоначалният състав на комисията, назначена със заповед от 10.06.2011 г. на кмета на Столична община, е изменен с последващи негови заповеди, съответно от 30.11.2011 г. и 28.03.2012 г., в резултат на което е променен първоначално назначеният състав. В касационните жалби се излага довод, че промяната в състава на комисията е било житейски наложително предвид големия обем на процедурата, както и по обективни причини. Тези съображения са неоснователни, тъй като изтъкнатото може да се преодолее с предвиждане на резервни членове още със заповедта за назначаване на комисията или назначаване на отделни комисии за отделните пакети или лотове. Обстоятелството, че не всички членове на комисията са назначени на датата, на която е проведен конкурсът, представлява нарушение на чл. 35, ал. 2 от НУРПТК. Нарушението на конкурсните правила, създадени с подзаконов нормативен акт на Столичен общински съвет, е съществено, защото нарушава принципите за законност и прозрачност по чл. 4 и чл. 12 от АПК и внася основателно съмнение в класирането. Липсата на точна методика за прилагането на част от критериите, липсата на мотиви за оценяването и нарушението на чл. 35, ал. 2 от НУРПТК относно момента на провеждането на конкурса и състава на комисията към датата на провеждането, са съществени нарушения на административнопроизводствените конкурсни правила и са отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. При този краен извод обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на разноски по делото и представянето на доказателства за реално сторени такива от страна на "АВВ Инженеринг" ЕООД, Столична община следва да се осъди на заплати на същото адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. С оглед изхода на правния спор, основателна е и претенцията за присъждане на разноски от страна на ДЗЗД "Консорциум Бум". Дружеството се представлява пред касационната инстанция от адв. Върбанов. Съгласно представена по делото фактура, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 4200 лв. Процесуалният представител на кмета на Столична община е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за разноските, претендирани от страните. В тази връзка съдът намира, че уговореното възнаграждение от 4200 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид константната съдебна практики по този вид дела. Поради това в полза на ДЗЗД "Консорциум Бум" следва да се присъдят разноски в размер на 360 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,