Решение № 936 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2017 г.

Решение № 936 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10511/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Владимиров, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4471 от 04 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 4594/2017 г., по описа на Административен съд С. – град, с което е отменено, по жалба на Й. Недкова, чрез пълномощника й адв. Д. Димитров, решение № ДОИ –18/05 април 2017 г., издадено от касатора досежно отказан достъп до поисканата от нея със заявление № ДОИ – 10 от 28 февруари 2107 г. обществена информация, делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по процесното заявление при спазване на законовите срокове и при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението и е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Й. Недкова сумата в размер на 10, 00 (десет) лева, заплатена държавна такса, и е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на адв. Д. Димитров от Благоевградската адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 (петстотин) лева за оказаното на жалбоподателката безплатно процесуално представителство в съдебното производство. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Й. Недкова, чрез пълномощника й адв. Д. Димитров в депозирания отговор по касационната жалба я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 500, 00 (петстотин) лева, обективирани с представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК като същите бъдат присъдени в полза на представлявания от нея адвокат Д. Димитров. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № ДОИ –18/05 април 2017 г., издадено от В. Владимиров като член на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е отказан достъп до исканата със заявление с вх. № ДОИ – 10 от 28 февруари 2017 г. от Й. Недкова обществена информация, съдържащо искане за предоставяне на заверени преписи от разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ Е. Б." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД и е върнал делото като административна преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите, дадени в съдебното решение. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че поисканите от Недкова по реда на ЗДОИ заверени преписи от разпоредителните части на процесните лицензии обективират надделяващ обществен интерес по смисъла на параграф 1, т. 6 от ДРЗДОИ, и отказът на задължения субект да бъде предоставена исканата информация ее незаконосъобразен. Също така приема, че поисканата информация ще позволи на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект – комисията, а именно при какви специални условия са издадени лицензиите на двете електроразпределителни дружества и по този начин ще се повиши прозрачността и отчетността на КЕВР. Решението е правилно. Изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на административния акт са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, регламентиращ основание за отказ за предоставяне на обществена информация по реда на закона, в случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая е поискан достъп до обществена информация досежно разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ Е. Б." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД, с която част се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. Изрично е посочено, че под разпоредителна част на лицензията да се разбира съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В цитираната норма законодателят е посочил какво съдържа лицензията, като в т. 9 от същата е предвидено, че съдържа разпоредителна част, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания, в т. ч. за координатор на балансираща група, определени в действащите нормативни, общи и индивидуални административни актове. Правилно административният съд е определил, че Недкова е поискала достъп именно до тази разпоредителна част. Тази информация не се публикува в публичните регистри. Специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност с оглед чл. 51 от Наредба № 3/2013 г. Ето защо, правилен е изводът на инстанцията по същество, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на осн. чл. 39, ал. 2 от ЗЕ, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, безспорно засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган. Установено е, че исканата информация се отнася за трето лице. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Обоснован е изводът на административния съд, че сезираният орган не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция (по арг. на чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ, във връзка с ал. 2 от същата новела). При излагане на подробна аргументация с оглед посочените две хипотези, исканата информация може да се откаже, но действително такъв анализ липсва, както изрично съдът посочил в мотивно-съобразителната част на атакуваното решение. Също така в ЗДОИ е предвидено изключение от общия принцип с чл. 17, ал. 2, предл. последно от ЗДОИ и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, според които съществува задължение за предоставяне, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. С т. 5 от параграф 1 от ДР на ЗДОИ е създадена оборима презумпция за доказване на противното. Правната последицата от последната е, че обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 от АПК, като в случая не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес. П. нарушение е от категорията на съществените и е нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно първостепенният съд е посочил, че пълната липса на мотиви са основание за отмяна на оспорения административен акт. Оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон също са неснователни. Административен съд С. – град при правилно тълкуване и прилагане на текста на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е изложил съображения, че е налице надделяващ обществен интерес, поради което законосъобразен е и изводът за приложение на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ – не е необходимо съгласието на трето лице, когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав на пето отделение счита, че оспореното решение не страда от релевираните касационни оплаквания, водещи до отмяна му, поради което същото следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника в касационното производство, следва да му се присъдят разноски. Същите са обективирани в депозирания по делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 12 от настоящото), в размер на 500, 00 (петстотин) лева. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Комисията за енергийно и водно регулиране. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,