Решение № 6582 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2010 г.

Решение № 6582 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от: Снежана Янкова Шопова от гр. Стара Загора и от Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния представител - юрк. Желязкова, против решение № 102/31.03.2010 г., постановено от Старозагорския административен съд, V състав, по адм. д. № 610/2009 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Иван Пенков Пенков от гр. Стара Загора, /наследник на бившия собственик Митьо Панев с признато право на възстановяване на собствеността върху част от процесния имот/, Заповед № РД-25-2303/08.10.2009 г. на Кмета на община Стара Загора, с която на Снежанка Янкова Шопова е признато правото да придобие собственост върху 600/625 ид. части от имот № 84,кадастрален район 205,м."Каменна могила", землище с. Хрищени, като незаконосъобразна и е върнал преписката на кмета на община Стара Загора за разглеждане и произнасяне по подадената от Снежанка Янкова Шопова с вх. № 0404-128/08.07.92 г. молба, съобразно дадените от съда указания. В касационните жалби се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в противоречие с установената фактическа обстановка и закона. Ответникът Иван Пенков Пенков, чрез пълномощника - адв. Сл. Пенкова, с писмена защита оспорва касационните жалби като неоснователни. Ответниците Минка Пенчева Профирова, Петя Динева Янчева, Неделчо Минев Неделчев, Иван Белчев Иванов и Неделчо Белчев Иванов - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадените жалби. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, отговорил е на доводите на страните и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Съдът е приел, че на ползувателката Снежана Янкова Шопова е предоставено право на ползване върху 600 кв. м. по силата на акт на МС, посочен в нормата на § 63 от ППЗСПЗЗ и е налице първият елемент от правопораждащият фактически състав на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е обаче, че в оспорената заповед, както и в протокола на комисията, въз основа на който е издадена тя, не са посочени фактическите основания, установяващи останалите предпоставки за признаване на правото на ползувателя да придобие правото на собственост, т. е че липсват мотиви както в издадената заповед, така и в протокола на комисията. Този извод е правилен, тъй като протоколът на комисията съдържа само изброяване на имената на отделните ползуватели, които според комисията отговаряли на изискванията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, без срещу името на отделните ползуватели да е посочено конкретно на коя от тези разпоредби отговарят за признаване на исканото право - по § 4а или по § 4б и няма изложени никакви фактически основания. В оспорената заповед на кмета е посочено, че е издадена на основание § 4б, но отново липсват изложени фактически основания. Вярно е, че от представената СТЕ е установено, че процесното място представлява овощна градина, но тази фактическа констатация липсва както в протокола на комисията, така и в оспорената заповед. Освен това, както правилно е приел съда, заявлението на Шопова липсва по преписката, но има данни, че такова е подадено през 1992 г., като е приложен и оценителен протокол от 22.08.1994 г., по който комисията, назначена със заповед № 1852/27.07.1994 г. на кмета на общината, е оценила мястото от 600 кв. м на обща стойност 19080 лв. /деветнадесет хиляди и осемдесет лв./. Съгласно нормативната уредба към момента на издаване на оценката по оценителния протокол от 1994 г.,, производството е започвало по заявление на ползвателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на правото им за закупуване на земята и то се е развивало между ползувателите и общината, като в него не са участвали бившите собственици на зем. земи и същите не са имали право на жалба. Правото на придобиване на собствеността върху земята от ползувателите се е регламентирало от разпоредбите на § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 2, изискващи заплащане на земята от ползувателите по определената оценка с оценителния протокол в определения от закона срок, по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община, а процедурата за това е била регламентирана в § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на издадено от общината удостоверение за платената цена и скица, тези ползуватели са се снабдявали с нот. акт за собственост. Преведените от ползувателите суми по депозитната сметка на общината са се изплащали на собственика на земята след представено решение на общинската поземлена комисия. В случаите, когато ползвателят на земята не заплати цената и в законния срок, правото му на закупуване на земята се преклудира и възниква правото на собственика на земята за възстановяване на собствеността и заплащане на стойността на подобренията. Собственикът на земята подава молба в едномесечен срок до техническата служба на общината за оценка на сградата и подобренията в имота. Към молбата се прилага решението на общинската поземлена комисия за възстановяване на правото на собственост. По делото няма данни за връчване на оценителния протокол от 1994 г. на ползувателя, но има приложено у-ние от кмета на община Стара Загора-без дата и подпис, но със заверка - печат на общината, че Снежана Янкова Шопова била заплатила сумата от 19080 лв., издадено за да послужи пред Нот. служба, към което е описано като приложение: квитанция за платена сума. Квитанция за заплатени суми по делото няма приложена. Правилно съдът е цитирал и разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По незавършени производства, образувани при действието на § 5 от ППЗСПЗЗ - неизготвен или невръчен протокол за оценка в тази процедура, ползувателите, подали молба за оценка до 30.09.1995 г., запазват правата си за получаването на оценка. Правилно съдът е приел и че поради промяната на нормативната уредба с § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е налице нов процесуален ред на трансформиране на правото на ползване в право на собственост - този по § 61 и сл. от ППЗСПЗЗ. Той е приложим само при неприключило производство, образувано по отменения § 5 от ППЗСПЗЗ или по отношение на ползуватели, незаявили правото си, на които е възстановен срокът за подаване на заявления до 31.01.1998 г. Административният орган е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 35 и 36 от АПК, преди издаването на адм. акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително за допустимостта на производството по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед данните за производство и оценителен протокол по заявлението от 1992 г. Не е изяснено връчен ли е оценителния протокол от 1994 г. и платена ли е оценката по него в законния срок от ползувателя. Длъжен е бил и при произнасяне по същество на искането, да изложи мотиви-фактическите и правни основания за издаването на акта. Правилно съдът не е споделил и становището на процесуалния представител, че с плащането на цената от ползувателя по изготвена от лицензиран оценител оценка, на 09.02.2010 г., се било трансформирало правото на ползване в право на собственост. При допустимост на производството по § 61 и сл. от ППЗСПЗЗ, оценката се изготвя след влизане в сила на заповедта, предмет на настоящия правен спор и след влизане в сила на оценката на имота, утвърдена с последваща заповед на кмета на общината. По изложените съображения решението на съда е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,