Решение № 9832 от 3.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Чубукчиян и М. Чубукчиян, двамата от гр. Варна, действащи чрез пълномощника адв. Бакалов, за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 от АПК на влязлото в сила решение 560/27.04.2021 г., постановено по адм. дело 2425/2020 г. по описа на Административен съд Варна. Като основания за отмяна са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 5 от АПК. Претендира да бъде отменено и оставилото го в сила решение 1415/15.02.2022 г., постановено от тричленен състав от второ отделение на Върховния административен съд по адм. дело 7307/2021 г., поради допусната техническа грешка в диспозитива му, както и заповед 174 от 09.10.2020 г. на кмета на район Одесос на община Варна с доводи за нейната незаконосъобразност. Възвежда искане за присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът кметът на район Одесос на община Варна, действащ чрез пълномощника ст. юрк. Младенова, оспорва искането като неоснователно и моли същото да не бъде уважавано, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество, за неоснователно. С решение 560 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело 2425/2020 г. по описа на Административен съд Варна, е отхвърлена жалбата на А. Чубукчиян и М. Чубукчиян против заповед 174 от 09.10.2020 г. на кмета на район Одесос на община Варна, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж Преустройство на покрив с изграждане на капандури и преустройство на калканна стена във фасадна чрез отваряне на отваряем прозорец на нея на сграда, находяща се в имот с идентификатор 10135.1501.1097 по кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, [улица], като се възстанови в първоначалния вид съгласно екзекутивните проекти на сградата по разрешение за строеж 210 от 15.10.1998 г. С решение 1415 от 15.02.2022 г., постановено по административно дело 7307/2021 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав от второ отделение на съда е оставил в сила горепосоченото решение на Варненския административен съд, като в диспозитива си погрешно е посочил, че то е на Административен съд Бургас, вместо на Административен съд Варна. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на Върховния административен съд е окончателно. Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита и контрол срещу влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства т.е.. приложима при определените в тези разпоредби основания, каквито в случая не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представеното с искането за отмяна писмо от район Одесос на община Варна с изх. АГ-2 9400/А-186/ от 01.11.2002 г. е отговор на молба от 17.10.2002 г. на А. Чубукчиян за разрешение за подмяна на покривни материали и не касае изграждане на капандури и преустройство на калканна стена във фасадна чрез отваряне на прозорец в нея. Т.е. писмото не покрива посочените критерии във горния абзац, за да се счете за ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, още повече, че няма никакво значение за делото предвид конкретиката на казуса, защото не е относимо към основния правнорелевантен факт, мотивирал съдилищата да приемат жалбата срещу процесната заповед за премахване на незаконен строеж за неоснователна. Искателите се позовават и на чл. 239, т. 2 от АПК, като твърдят неистинност при даване на заключенията на вещите лица. Според цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда във връзка с решаването на делото. Към искането за отмяна не са приложени доказателства, установяващи наличието на някои от хипотезите на чл. 239, т. 2 от АПК. Несъгласието им с експертното мнение на вещите лица не обуславя противен извод, доколкото в случая няма влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, с които да е установено престъпление свързано с делото и компрометиращо истинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. По отношение на искането за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК следва да се отбележи, че посочената разпоредба допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. В случая не е налице отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като Алексан и М. Чубукчиян не са били лишени от възможността да участват в редовното съдебно производство, не са извършени процесуални нарушения и правото им на защита не е било накърнено. Те активно са участвали както в административното производство по издаване на процесната заповед, така и в съдебния процес по оспорването й. Твърдението им, че те не са били надлежно представлявани по делото поради липса на коректна реакция на упълномощения от тях процесуален представител в хода на процеса във връзка със съдебните експертизи, дори да е вярно, след като това не е станало вследствие нарушаване на съответните правила, не означава, че е налице приложното поле на цитираната разпоредба. Допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на тричленния състав на Върховния административен съд обуславя правомощието на постановилия го съдебен състав да я поправи по реда на чл. 175 от АПК, но не представлява основание за отмяна по чл. 239 от АПК. Аргументите за незаконосъобразност на процесната заповед са подлежали на обсъждане в редовното двуинстанционно съдебно производство, но не и в настоящото извънредно извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Предвид изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и не следва да се уважи. С оглед на това неоснователна е и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а искането на ответника следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,