Решение № 4795 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14184/2011 г.

Решение № 4795 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14184/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Валентин Атанасов Николов от гр. София против решение № 467 от 28.06.2011 г., постановено по адм. д. № 750 по описа за 2010 г. на Административен съд - София област. Релевира оплаквания за напревилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните и единствените му оплаквания са против решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди общо в размер на 10000 лв., произтичащи от отменен незаконосъобразен административен акт- заповед № 81/4.03.2010 г. на кмета на община Пирдоп. Ответниците по касационната жалба - кмет на община Пирдоп, и община Пирдоп не изразяват становище по нея, общински съвет - Пирдоп в писмено становище оспорва основателността й. Постъпила е касационна жалба, имаща характер на частна жалба против определение № 1067 от 4.08.2011 г. на Административен съд - София област, с което ищецът е осъден да заплати на кмета на община Пирдоп и на община Пирдоп разноски по делото в размер на 1280 лв. и 860 лв. съответно. Представителят на Върховната административен прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост поради просрочие на частната жалба. Касационната жалба на Валентин Атанасов Николов е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - София област е образувано по предявения от касационния жалбоподател иск по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на посочената в исковата молба цена на иска за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт - заповед № 81 от 4.03.2011 г. на кмета на община Пирдоп, както и от бездействия на кмета на община Пирдоп. Исковата претенция е конкретизирана с допълнителна молба, в резултат от постъпването на която съдът е конституирал като ответник наред с общината и кмета на община Пирдоп- определение № 1481 от 1.12.2010 г. В мотивите към него е посочил, че е сезиран както искова претенция, така и оспорване на незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, а в резултат от него се претендира и обезщетение за неимуществени вреди. Постановеното решение е недопустимо изцяло и следва да се обезсили по следните съображения. Неправилно съдът е приел, че е сезиран едновременно с оспорване на незаконосъобразно бездействие и иск за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Оспорването на незаконосъобразните действия или бездействия на административните актове са предмет на самостоятелно производство по чл. 256 и чл. 257 от АПК. Те обаче не могат да се съединяват като самостоятелни производства с исковото производство по чл. 203 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 2 от АПК съединяване на административно и исково производство е допустимо само при оспорване на административен акт, каквато хипотеза не е налице в този случай. От депозираните искова молба и допълнителните молби става ясно, че искът е предявен при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК, при който незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В този случай съдът по обезщетението инцидентно се произнася по законосъобразността на действието или бездействието, т. е. обсъжда само в мотивите съответствието на същите със закона. В конкретния случай с четири от диспозитивите в решението съдът е оставил без разглеждане жалби против незаконосъобразни бездействия, с каквито всъщност не е бил сезиран и не се намира в производство по чл. 256, респ. чл. 257 от АПК. Жалбите, съгласно чл. 150 от АПК са формални актове, чрез които се упражнява правото на съдебно производство и не са имплицитно съдържание на исковите молби. Въз основа на недопустимото произнасяне по този начин съдът е отхвърлил и исковете за вреди от посочените незаконосъобразни действия, респ. бездействия без да обсъжда по същество тяхната законосъобразност. Съгласно изричната разпоредба на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението- чл. 204, ал. 4 от АПК. Следователно, възможността административен орган да бъде конституиран наред с юридическото лице по чл. 205 от АПК, е обусловена единство от съединяване на оспорване на административен акт с обезщетение за вреди от него. Кодексът не допуска възможност да се съединява производството по чл. 256, респ. чл. 257 от АПК с производството по чл. 203 от АПК. Ако това би било така, съдът следва с изричен диспозитив да се произнася по незаконосъобразността на действие, респ. бездействие на адм. орган. Когато искът са основава на вреди от незаконосъобразно действие, респ. бездействие, то се установява инцидентно в исковото производство, съгл. чл. 204, ал. 4 от АПК, а административният орган, не се призовава като страна - ответник в исковия процес. Вследствие от недопустимото съединяване на производствата по чл. 256 от АПК и това по чл. 203 от АПК, съдът неправилно е конституирал като страна по делото кмета на община Пирдоп като административен орган. Неспазването на правилата относно определяне на активната легитимация на страните в исковия процес е предпоставка за недопустимост на решението и в частта, в която съдът се произнася по предявените искове, тъй като по този начин е обвързал със сила на пресъдено нещо субект, който е такъв в административния, но не и в гражданския процес. По изложените съображения решението следва да се обезсили изцяло. Следва да се обезсили и постановеното определение относно разноските, тъй като негово предназначение е да измени основното решение. Същото е постановено след изтичане на срока за обжалване, след постъпилата касационна жалба, поставяща началото на касационното производство и преди влизане в сила на решението. Предвид акцесорността на вземането за разноски и обусловеността от изхода на главния спор по делото, обезсилването на решението влече и обезсилване на определението за разноските, още повече, че те са присъдени и в полза административен орган, недопустимо конституиран като ответник в исковия процес. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд