Решение № 8040 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2010 г.

Решение № 8040 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1611/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Мери - Ахмед Мехмед", с ЕИК 102909475, със седалище и адрес на управление с. Череша, ул. "Първи май" № 1, Бургаска област, подадена чрез адв. В. Чолаков против решение № 1228/3.12.2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, XI състав, постановено по адм. д. № 95 по описа за 2009 г. на този съд, поправено с решение № 2/4.01.2010 г. на същия съд, постановено по цитираното дело. Едноличният търговец обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу част от РА № 020801103/28.10.2008 г. на орган по приходите при ТД, частично потвърден с решение № РД - 10 - 348/22.12.08 г. на директора на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП. Касаторът счита, че решението в обжалваната част е отменимо на основания чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди се, че в мотивите си съдът е преценявал част от доказателствата единствено в интерес защита на бюджета, без да е направил обективна оценка на тяхното действително съдържание. По този начин е получено несъответствие между събраните в хода на административното производство доказателства и направените въз основата на тях правни изводи. Издаването на фактура във връзка с покупко - продажба на вещ, не е юридически факт, обуславящ прехвърляне правото на собственост. Не е установен моментът на преминаване на правото на собственост от продавача към купувача, тоест не е доказан момента на данъчно събитие. Съдът не е изследвал въпроса за фактическо доставяне на стоката. В процесния случай са съставяни товарителници, пътни листи, приемо - предавателни протоколи. Не е възможно правилното изчисляване на срока по чл. 99, ал. 3 ЗДДС. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, след което да се постанови решение по същество, отменящо акта в процесната част. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като във връзка с вътреобщностното придобиване (ВОП) е издадена фактура № 12649/27.06.2007 г. С декларация от 22.08.08 г. жалбоподателят е потвърдил пред приходните органи факта, че фактическото предаване на машината е станало с издаване на фактурата, товарителница № 9915 е съставена на 27.06.07 г. Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗДДС данъкът при ВОП става изискуем на петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1. На основание ал. 4 данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил следното: Приходните органи са констатирали, че с фактура № 12646/27.06.07 г., издадена от BMS "Строителни машини - Сервиз" АД - Шведеншанце, Германия, ревизираното лице е придобило правото на собственост върху машина за смесване и подаване на замазки "BMS Worker № 1", на стойност 28 500 евро, с което е реализирано ВОП по смисъла на ЗДДС с получател ЕТ "Мери - Ахмед Мехмед". Цената е заплатена в брой. Към датата на придобиване на веща търговецът не е регистриран по ЗДДС. За дата на възникване данъчното събитие е определена на основание чл. 25 ЗДДС - 27.06.07 г.. Лицето е трябвало да се регистрира до 20.06.07 г. на основание чл. 99, ал. 3 ЗДДС. Определен е изискуемия данък по ВОП - при 46 450,96 основа - 9 290,19 лв. ДДС. Първоинстанционният съд е анализирал разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, формулирайки извода, че до 27.07.07 г. жалбоподателят е местно данъчно незадължено по ЗДДС лице, което е придобило право на собственост върху машина от доставчик, регистриран извън територията на РБ, но в рамките на ЕС. Немското дружество е регистрирано по ДДС, сделката е извън обхвата на тези по чл. 13, ал. 4 ЗДДС, а нейната стойност надхвърля 20 000 лева. Поради това административният съд е направил извода, че законосъобразно приходните органи са приели, че във връзка с реализирания ВОП, за ЕТ е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация, което е следвало да бъде попълнено на основание чл. 99, ал. 3, изр. първо ЗДДС. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Не може да бъде споделено оплакването за превратна преценка на доказателствата. Установяването на действителните факти по делото не означава, че доказателствата са обсъждани само и единствено във връзка със защита интересите на фиска. Съдът коректно е описал доказателствата въз основа на които е формулирал изводите си, като фактурата е от 27.06.07 г. Касаторът не уточнява на коя друга дата е прехвърлено правото на собственост. Сочените от представителя на търговеца доказателства не променят горните изводи. Напротив, с писмена декларация от 22.08.08 г. представителят на ЕТ "Мери - Ахмед Мехмед" е признал, че сделката е сключена с устна договорка, липсва приемо - предавателен протокол, а фактическото предаване на машината е извършено на датата на издаване на фактурата. В подкрепа на данните от декларацията е приложената на л. 192 по делото товарителница 9915, касаеща доставка от 26.06.2007 г. на машината за смесване и подаване на замазки. При така установените обстоятелства административният съд е формулирал обосновани изводи относно момента на възникване на данъчното събитие, респективно законосъобразно е изчислен и срока по чл. 99, ал. 3 ЗДДС. Липсват отменителни основания, поради което решението в обжалваната част трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение