Решение № 6319 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2009 г.

Решение № 6319 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) против Решение № 15/8.07.2009 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение КЗЛД е уважила Жалба рег. № Ж-15/13.02.2009 г., подадена от Стелиана Александрова Костадинова - Събева от гр. Варна. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД, тя е издала задължително предписание до НАП както следва: "В едномесечен срок от получаването на настоящото решение администраторът на лични данни НАП, да отмени регистрацията по ЗДДС на нотариус Стелиана Събева със записване на единния и граждански номер със знак "BG" и да извърши регистрация с идентификатор по БУЛСТАТ". Администраторът НАП е задължен да уведоми КЗЛД за изпълнение на решението, като и изпрати копие от удостоверението за регистрация по ДДС на жалбоподателката.

Недоволен, изпълнителният директор на НАП обжалва решението на КЗЛД. Твърди, че същото е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Моли да се отмени решението на КЗЛД. Претендира и за разноски.

Ответната страна - КЗЛД, не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Стелиана Събева не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Агенция по вписванията (АВ), чрез процесуалния си представител счита, че няма основание за конституирането й като такава. По съществото на спора изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна - председателят на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара (НК), не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Заинтересованата страна Стелиана Събева, е действащ нотариус от 01.04.2000 г., регистриран в Нотариалната камара под № 446 с район на действие района на Варненския районен съд. На 03.04.2000 г. тя е направила искане за вписване в Регистър БУЛСТАТ. Искането, направено на основание Закона за статистиката (ЗС) е удовлетворено и тя е получила единен идентификационен код (ЕИК) *******. На 02.02.2009 г. Събева е направила второ искане - за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). То също е удовлетворено и Събева е получила идентификационен номер (ИН) BG********. Този ИН възпроизвежда нейния единен граждански номер (ЕГН), с представка "BG". Предвид задължението на Събева да вписва ИН върху всяка издадена от нея фактура, тя прави достояние на трети лица собствения си ЕГН, което е част от личните за нея данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. Недоволна от така създаденото положение, Събева е сезирала КЗЛД с молба за издаване на задължително предписание до НАП за отмяна на регистрацията и по ЗДДС с ЕГН и извършване на друга, с идентификатора й по БУЛСТАТ.

КЗЛД е образувала преписка по жалбата на Събева. Изискала е неколкократно становища от всички заинтересовани страни - Министерство на финансите (МФ), АВ, НАП и НК, провела е заседания на 25.02.2009 г., 08.04.2009 г., 29.04.2009 г., 27.05.2009 г. и 08.07.2009 г. и е постановила обжалваното решение. За заседанията са били редовно уведомявани участниците в спора, явилите се са били съответно изслушвани, което сочи на стриктно спазване на административнопроизводствените правила от страна на КЗЛД.

КЗЛД е констатирала, че в нормативната уредба на въпроса за регистрацията по ЗДДС съществуват противоречия с норми, уреждащи регистрацията по БУЛСТАТ. Същите са подробно обсъдени и с оглед принципите на правото, прогласени в чл. 5 от Конституцията на РБ и чл. 5 от АПК, обосновано и законосъобразно е прието, че при така извършената регистрация на Събева по ЗДДС, са нарушени норми на ЗЗЛД.

Регистрацията, която Събева е получила през 2000 г. по БУЛСТАТ, е направено на основание ЗС. С влизането в сила на 11.08.2005 г. на Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), в чл. 3, ал. 1, т. 9 от него е уредено задължението на лицата, упражняващи дейност на нотариуси, да се регистрират в Регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 6, ал. 3 от с. з., "Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 и 11 е 10-значен и съвпада с ЕГН". В същото време, съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗРБ, "Лицата по чл. 3, вписани до влизането в сила на този закон в Единния регистър за идентифициране на стопанските и други субекти (т. е. Регистър БУЛСТАТ по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС), които осъществяват дейност на територията на РБ съгласно ЗС, се смятат вписани в регистъра по този закон и запазват идентификационния си код.

На 01.07.2007 г. влизат в сила ЗДДС и Правилника за прилагането му (ППЗДДС). Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията на определена категория данъчно-задължени субекти по ДДС е задължителна, а на други - по избор. Видно от чл. 94, ал. 2 от с. з., "С вписването в регистъра лицата получават ИН за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". С § 1, ал. 1, б. "в" от ПЗР на ППЗДДС е обявено, че "За целите на този правилник "ИН" е ЕГН или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ". Същевременно, § 3, ал. 4 от този Правилник обявява, че "За физическите лица, различни от едноличен търговец, които при вписването си в регистър БУЛСТАТ са получили ЕИК, различен от ЕГН, ИН по ДДС е ЕГН, пред който е поставен знакът "BG".

КЗЛД е констатирала противоречието между разпоредбите на § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗРБ от една страна и тези на § 1, ал. 1, б. "в" от ДР и § 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС от друга и прилагайки нормата на чл. 5, ал. 1 от АПК, е постановила обжалваното нейно решение. Последното се явява правилно и законосъобразно. В случаите, когато норма на подзаконов нормативен акт противоречи на такава от нормативен акт от по-горна степен, задължително се прилага по-високия по степен акт. Освен изложеното, ползването на ЕГН на дадено задължено по ЗДДС лице в неговия ИН, противоречи на целта, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД.

Доводите на директора на НАП за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се свеждат до необсъждане от страна на КЗЛД на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на принципа на законност, съгласно чл. 4 от АПК. Те са неоснователни.

Доводът за необсъждане на всички доказателства се развива с оглед необсъждането от страна на КЗЛД на нормата на § 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС, уреждаща според касатора случаите, посочени в § 2 от ПЗР на ЗРБ. Това твърдение е необосновано. Въпреки липсата на изрично обсъждане на § 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС в решението на КЗЛД, това не може да промени крайния извод на ВАС. Не може с норма от правилник, да бъде дерогирана норма от закон. Твърдението, че с тази норма (§ 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС) се уреждат случаите, посочени в § 2 от ПЗР на ЗРБ е необосновано. Няма законова разпоредба, уреждаща въпроса по начина, твърдян от жалбоподателя.

Неоснователно е и твърдението за нарушаване на принципа, прогласен с чл. 4 от АПК. Именно спазвайки задължението да се прилагат нормите на по-горестоящите нормативни актове, КЗЛД е постановила решението си. В случая, освен че ЗЗЛД забранява използването на лични данни за лицето, и норма от друг закон (§ 2 от ПЗР на ЗРБ), задължава регистраторът по ДДС - НАП, да направи това, запазвайки идентификационния му код, получен при първоначалната му регистрация в Регистъра БУЛСТАТ. Кой ред на защита на нарушените и лични права ще избере Събева - да иска обявяването на нищожност (или отмяна поради незаконосъобразност) на акта за регистрация по ЗДДС или да търси защита от КЗЛД, е нейно право. Направеният избор не води до недопустимост на жалбата и, щом и двата начина са законово предвидени.

Доводите за постановяване на решението при нарушение на материалния закон също са неоснователни. Противоречието между § 2 от ПЗР на ЗРБ и § 1, ал. 1, б. "в" и § 3, ал. 4 от ППЗДДС е безспорно. Прилагайки обаче принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК, всеки административен орган и съд в РБ са длъжни да приложат акта от по-горна степен. Това задължение лежи и върху НАП, без оглед съдържанието на нормите от ППЗДДС.

Твърдението, че постановеното решение представлява пряка намеса в правомощията на НАП е вярно. Като орган, гарантиращ запазването на личните данни на гражданите и другите правни субекти в РБ, КЗЛД е оторизирана при констатиране на нарушения на ЗЗЛД, каквото в случая има, да дава задължителни за изпълнение предписания, както е направила.

Твърдението, че изпълнението на обжалваното решение ще доведе до дискриминационно отношение към различните представители на изпълняваната от Събева професия също е вярно. Доколкото обаче същото произтича от норма на акт от по-нисък ранг, следва тази норма да се измени, за да се постигне съответствието `и с нормата от по-висок такъв. При това, прогласяването на противозаконността на нормите на ППЗДДС може лесно да се постигне чрез синхронизиране на нормата на § 3, ал. 4 от ПЗР на правилника с тази на § 2 от ПЗР на ЗРБ. Последното действително може да се извърши по инициатива на лицето, но това е негово право, а не задължение. Обратно - на първо място и на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове същото е задължение на министъра като издател на ППЗДДС.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна. Като такава следва да се отхвърли оспорването, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС