Решение № 3485 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2018 г.

Решение № 3485 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стефанов, от [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощника адвокат М. Димитров против решение № 86 от 12.03.2018 г. по адм. дело № 716/2017 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 5550319 от 05.12.2017 година на директора на Териториално поделение на НОИ- Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-75 от 06.11.2017 година срещу Разпореждане № 550319 от 02.10.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е изменено разпореждане № 550319 от 05.04.2017 година, в частта на мотивите и е потвърдено в останалата му част, с което на М. Стефанов е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма изискуемите се за право на пенсия 15 години осигурителен стаж, положен по условията на ІІ – ра категория труд, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, алтернативно- да бъде уважена жалбата му против административния акт. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ-Перник не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Стефанов срещу Решение № 5550319 от 05.12.2017 година на директора на Териториално поделение на НОИ- Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-75 от 06.11.2017 година срещу Разпореждане № 550319 от 02.10.2017 година на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е изменено разпореждане № 550319 от 05.04.2017 година, в частта на мотивите и е потвърдено в останалата му част, с което на М. Стефанов е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма изискуемите се за право на пенсия 15 години осигурителен стаж, положен по условията на втора категория труд. За да постанови това решение съдът е приел, че за периода 12.07.1993 г. – 30.04.1996 г. трудовия стаж на Стефанов като шофьор на камион не следва да се зачете за осигурителен стаж втора категория по удостоверение образец УП 30 № 137-3 от 31.07.1996 година. Жалбоподателя няма 15 години при условията на втора категория труд и не отговаря на първото изискване посочено в чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Стефанов през периода 12.07.1993 г. – 30.04.1996 г. /2 г 9 м 18 д/ на длъжността "шофьор" на камион. Установено е от фактическа страна, че във връзка с този период е приложеното удостоверение образец УП-30 № 137-3 от 31.07.1996 г., издадено от ДФ"Строймашинженеринг СМИ Строймашремонт"-гр. София. Извършена е проверка в предадените на съхранение разчетно-платежни ведомости в "Обединен осигурителен архив" при ТП на НОИ гр. Кюстендил, като с писмо изх. № 1042-09-57#1 от 29.03.2017 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване е уведомено, че за този период в изплащателните документи липсват данни за лицето М. Стефанов. Съгласно приемо-предавателните протоколи за приетата на съхранение трудовоправна и разплащателна документация на осигурителя за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1999 г. няма липсващи ведомости. Освен това в собственоръчна декларация от 04.04.2017 г. Стефанов е декларирал, че не е работил и не е осигуряван от 10.12.1992 г. до 07.05.1996 г. от "Строймашинженеринг". Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ 14.12.2016 г. / Стефанов е имал възраст 61 г. 08 м. 25 дни. Продължителността на трудовия стаж от втора категория труд съобразно приложените документи е 14 г. 05 м. 24 дни/ превърнат в трета категория 18 г. 01 м. 16 дни/, а от трета категория-24 г. 03 м. 08 дни. Общият трудов стаж от трета категория е 42 г. 04 м. 16 дни. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че съобразно изискването на чл. 69б, ал. 2 от КСО жалбоподателят няма изискуемите се 15 години при условията на втора категория труд и обосновано административният орган е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не са налице и предпоставките за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като жалбоподателят няма навършени 63 години и 10 месеца. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,