Решение № 10589 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2016 г.

Решение № 10589 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2016 г., V о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Д. Й. Д. срещу решение № 26 от 11.02.2016 г. постановено по адм. дело № 741 по описа за 2015 г. на Административен съд - Д. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че в съдебния акт неправилно е прието, че нарушението може да се изразява във формално такова без да са обсъдени вредоносните последици от него. Съдебният акт не е съобразен с чл. 177, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), понастоящем отменен, който предвижда, че дейността, за чието упражняване е наказан, не се счита за търговска. Сочи, че не е получавал възнаграждение за извършването й. Не е обсъдено от първоинстанционния съд обстоятелството, че на 27.04.2015 г. е подал заявление, с което иска служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е обсъдено и че дисциплинарното производство е образувано по анонимен сигнал. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването по жалба на Д. Й. Д. срещу заповед № УРИ 3282з-1538 от 22.06.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Прието е, че с обжалваната заповед служителят е наказан за извършване на тежко нарушение служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след като с протокол № 12 от 20.04.2013 г. на кооперация "Г." със седалище и адрес на управление в с. Г., община Ш., е избран за чл. на управителния съвет на горепосочената кооперация, не е изпълнил изискванията на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР (отм. с § 4 от ПЗР на ЗМВР - ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.) и не е подал декларация в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗМВР (отм. с § 4 от ПЗР на ЗМВР - ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.), за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При така установеното съдът е приел, не са налице основания за отмяна на акта по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. По същество служителят е наказан за недекларирана несъвместимост със службата в МВР, изразяваща се в неподаване на декларация в 7-дневен срок за настъпило обстоятелство по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. последно от ЗМВР (отм.) - членство в орган на управление на кооперация. Нарушението правилно е прието от първоинстанционния съд за формално, защото макар да не са настъпили вредоносни последици от настъпването на юридическия факт (касаторът твърди, че не е получавал материални облаги от упражняване на дейността), недекларирането на това обстоятелство е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Анализът на разпоредбата сочи, че административният акт следва да се издаде при условията на обвързана компетентност. Необсъждането на наличието на вина, както и на вредоносни последици по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не е нарушение, тъй като такова обсъждане се изисква когато органът сам определя вида и размера на дисциплинарното наказание. В настоящия случай те са предварително определени съгласно чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Неоснователен е доводът, че упражняваната от касатора дейност чл. на управителен съвет на кооперация, следва да е търговска, за да бъде деянието му съставомерно. Законодателят изрично е посочил кога е налице несъвместимост с упражняване на службата в МВР и една от хипотезите, при които такава е налице, е именно участието в управителен орган на кооперация - чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗМВР (отм. с § 4 от ПЗР на ЗМВР - ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.). Неподаването на декларация за посоченото обстоятелство съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ирелевантно е обстоятелството дали Дамянов е подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като произнасянето на административния орган по този въпрос не е предмет на съдебен контрол, а такъв е законосъобразността на заповед № УРИ 3282з-1538 от 22.06.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Наличието на мълчалив или изричен отказ по горецитираното заявление би могло да бъде основание за иницииране на отделен съдебен спор. Невярно е твърдението, че производството е образувано по анонимен сигнал, респ. за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение на процедурата по издаване на административния акт. Административното производство е започнало с предложение № УРИ 4066р-4437 от 27.04.2015 г. на директора на РДГП - Р., което съдържа предварителни данни за извършено нарушение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. С оглед изхода на спора неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. В полза на ответника следва присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 150, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,