Решение № 6824 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2018 г.

Решение № 6824 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1516/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ч., срещу решение № 211 от 06.12.2017 г., постановено по адм. дело № 195/2017 г. на Административен съд – гр. Ямбол, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Заповед № ДК–02–ЮИР - 5 от 22.05.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Противопожарен водоем с помпена станция", намиращ се в УПИ [номер], кв. [номер], по плана на гр. [населено място] и ПИ с идентификатор № [номер] по кадастралната карта (КК) на гр. [населено място] с административен адрес гр. [населено място], [улица], изпълнен без издадени строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за постановяване на оспореното решение АС – гр. Ямбол не е издирил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е допуснал събиране на поискани доказателства. Твърди и че при постановяване на оспореното решение не е направена релевантна преценка търпим ли е строежът съгласно § 16 от ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно подлежи ли в тази връзка на премахване, съответно представлява ли отделен строеж или е едно с пусков комплекс "Малотонажни химически производства – неорганични соли", въведен в експлоатация през 1988 г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – ЮИР, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът Началникът на РНДСК – ЮИР с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред Административен съд – гр. Ямбол Заповед № ДК–02–ЮИР - 5 от 22.05.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Противопожарен водоем с помпена станция", намиращ се в УПИ [номер], кв. [номер], по плана на гр. [населено място] и ПИ с идентификатор № [номер] по кадастралната карта (КК) на гр. [населено място] с административен адрес гр. [населено място], [улица], изпълнен без издадени строителни книжа. Административен съд – гр. Ямбол е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че спорният обект безспорно представлява строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж и е извършен без такова в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че от събраните по делото доказателства се е установило, че спорният обект "противопожарен водоем с помпена станция" към. м. ноември 2007 г., когато жалбоподателят е закупил имота - обектът не е съществувал. Приел е, че това е така, тъй като в постановлението за възлагане на имот идентификатор № [номер], който е идентичен с УПИ [номер], кв. [номер], в който е установен обекта, с което имота е придобит от жалбоподателя, е посочено, че се закупува празно дворно място с площ 14 000 кв. м. Приел е, че това е така, тъй като и при поискано изменение на кадастралната карта от жалбоподателя през 2011 г., при което е нанесен имот идентификатор № [номер], в който частично попада противопожарния водоем, при нанасянето на имота, също е нанесен като празен – незастроен. Приел е, че представеният с жалбата акт обр. 16 от държавна приемателна комисия не променя извода за изграждане на обекта след 2007 г., тъй като този акт касае друг имот УПИ [номер] с площ 122 004 кв. м., кв. [номер], а спорния водоем е в УПИ [номер], кв. [номер], както и поради това, че размерите на цитираната в акта обр. 16 от 15.01.1987 г. помпена станция са много по – големи от установената по оспорената заповед такава. Поради това е приел, че описаната в акта обр. 16 от 1987 г. помпена станция е обект различен от обекта, предмет на оспорената заповед. След като е приел, че спорния противопожарен водоем е изграден след м. ноември 2007 г. АС – гр. Ямбол е приел, че същият не е търпим, тъй като не е построен в рамките на сроковете посочени в § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ и ЗИД на ЗУТ. Оспореното решение на Административен съд – гр. Ямбол е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на оспореното решение съдът без да събере относимите към спора доказателства, въз основа на догадки е достигнал до извод за това, че спорният строеж е извършен след ноември 2007 г., както и че същият е извършен без строителни книжа и не е търпим строеж по смисъла на закона. При постановяване на оспореното решение съдът се е позовал на действащите кадастрална карта и регулационен план, като е приел, че след като обекта не е отразен в кадастралната карта, то същият не е съществувал преди изготвянето й. Позовал се е и на това, че по действащия регулационен план обекта попада в УПИ [номер], а по представения акт обр. 16 от 1987 г. за обекта, който е приет с него "Малотонажни химически производства – неорганични соли" с описани подобекти, касаят друг имот УПИ [номер]. За да постанови оспореното решение съдът не събрал относимите към спора доказателства, включително във връзка с твърденията в жалбата, като спорните въпроси не са изяснени и от изслушаната СТЕ, която се позовава само на представени по делото доказателства, без да са извършени надлежни справки относно спорните и поставени на експертизата задачи. В тази връзка е следвало да се установи налице ли е съвпадение, включително частично между имота, в който към момента се намира обекта УПИ [номер] и УПИ [номер] по регулационния план, действал към 1987 г., тъй като по делото са налице данни за изменения на действащите за района регулационни планове. Следва да се установи по действалия към 1987 г. регулационен план спорния обект попада ли в УПИ [номер] и съответно предвиден ли е по този план. Следвало е да се установи, ако се приеме, че нанасянето в кадастралния план, е доказателства за съществуването на обекта, дали по действалия към и след 1987 г. кадастрален план обекта е отразен, с оглед изясняване на годината на построяването му. Следвало е да се установи дали и обекта се включва в рамките на някой от подобектите, приети с акт обр. 16 от 15.01.1987 г., тъй като видно от този документ с него са приети и е установено, че предвидените в проектните и сметни документи средства за пожарогасене и пожароизвестяване са завършени и поставени в действие и са спазени изискванията за противопожарните строителни технически норми. Не са събрани доказателства с оглед на това дали спорния по делото обект е част от изградените и приети с акт обр. 16 съоръжения. Не са събрани доказателства относно това налична ли е техническа документация с оглед изградените цехове и инсталации и спорния обект, като не са направени справки и проверки в архивите, където биха могли да се съхраняват документи във връзка с обекта. Следва да се посочи, че доказателствени искания в тази насока са направени от жалбоподателя пред АС – гр. Ямбол в открито съдебно заседание от 13.11.2017 г., което съдът необосновано е отхвърлил. Без да изясни докарай спорните по делото въпроси и без да събере относимите към спора доказателства, АС – гр. Ямбол е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до незаконосъобразност на оспореното решение. Поради изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата и без да са установени служебно всички факти и обстоятелства от значение за спора, което пък представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство и предвид забраната за събиране на други освен писмени доказателства, настоящият състав намира, че оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Ямбол. При новото разглеждане на делото следва да бъдат установени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително с използването на специални знания и при извършване на съответни проверки в архивите, относно годината на построяване на спорния обект, идентичността му с описани в представения акт обр. 16 от 15.01.1987 г. обекти, строежи и съоръжения, наличие на съхранена в архивите строителна и проектна документация, представлява ли същото част от изградения цялостен производствен комплекс в гр. [населено място] или е новопостроено, отразено ли е в старите кадастрални планове и предвидено ли е по действащите към момента на изграждането му регулационни планове самостоятелно или като част от производствения комплекс, като с оглед установяванията да бъде направена преценка за законосъобразност в оспорената заповед. При този изход на спора по искането на касатора и ответника по касация за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,