Решение № 4883 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2018 г.

Решение № 4883 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. – младши специалист при БМ "Паркинги и охрана" към община Пазарджик срещу решение № 427 от 04.07.2018 г. по адм. д. № 378/2018 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е прогласена за нищожна приложената от него принудителна административна мярка (ПАМ) репатриране на лек автомобил марка "Нисан", рег. [рег. номер на МПС], паркиран в гр. Пазарджик, ул. "Р. Даскалов", собственост на А. О., [населено място]. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът – А. О., не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пазарджик е обявил за нищожна приложената от Д. Г. – младши специалист при БМ "Паркинги и охрана" към община Пазарджик ПАМ по отношение на лек автомобил марка "Нисан", рег. [рег. номер на МПС], собственост на А. О. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява компетентността на органа, приложил мярката. Решението е правилно. Съгласно чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) кметът на общината определя службата за контрол. Функциите на тази служба са определени в чл. 167, ал. 2 от с. з. и сред тях е, че контролират спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От цитираните разпоредби следва, че кметът на общината е компетентния орган, който може да определи службата за контрол. Представената по делото Заповед № 1906/15.08.2016 г., не установява компетентността на приложилото принудителната административна мярка лица, защото с нея то е оправомощено " да осъществява контрол и да съставя АУАН". Административното наказание и принудителната административна мярка са различни форми на държавна административна принуда, които се прилагат при различни законови предпоставки и имат различни цели. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение