Решение № 3273 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2008 г.

Решение № 3273 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Конвой"ЕООД срещу Решение № 900/21.07.08 г. по адм. д. 276/08 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 312/25.06.07 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Благоевград, потвърден с Решение № 2068/12.12.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите оспорва касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 900/21.07.08 г. по адм. д. 276/08 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Конвой"ЕООД против РА № 312/25.06.07 г., потвърден с Решение № 2068/12.12.07 г. на Д"ОУИ", с който са му определени данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 10288, 19лв. и лихва в размер на 1089, 39лв. Съдът е приел, че законосъобразно данъчните органи са определили тези данъчни задължения в резултат от законосъобразен отказ да признаят право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Металкар 2002"ЕООД, "Камел 2003"ЕООД и СД"Интаг - 94" Административен съд - София - град е анализирал всички събрани по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че всички спорни данъчни фактури не отразяват реално осъществени облагаеми доставки. За всеки един от тримата преки доставчика решаващият съд е изложил подробни съображения за липсата на предпоставки за възникване на право на данъчен кредит поради недоказаност на реалността на доставките ( чл. 6 от ЗДДС (отм.) така и за наличието на основания за отказ да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във връзка с ал. 5 от ЗДДС (отм.) Изводите на АС-София-град са правилни, съобразени с доказателствата по делото и при правилно приложени материалноправни разпоредби. Трайната установена практика по приложението на посочените разпоредби е съобразена от Административен съд -София-град. Само счетоводното отчитане и редовно от външна страна отразяване на данъчните фактури не представлява доказателство, че са извършени облагаеми доставки между ревизирания субект и неговите доставчици. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани със събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите за наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на обжалване на РА жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да бъде направен непротиворечив извод, че фактурираните доставки са реално извършени в полза на ревизирания субект. Неоснователно е касационното оплакване, че не е предоставена възможност на "Конвой"ЕООД да представи писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че е налице грешка в документацията по повод транспорта на процесните калъпи. Действително процесуалният представител на "Конвой"ЕООД е направил искане в съдебно заседание на 11.07.08 г. за предоставяне на възможност да бъдат представени доказателства за транспортиране на стоките от гръцко търговско дружество ( "Пластерм", а не от "Пластикер"ООД - наемодател на доставчик, както се съдържа информация в данъчната преписка), но искането му не е своевременно и не съдържа точно описание на ангажираните доказателства. Такива писмени доказателства не са индивидуализирани или представени и с касационната жалба, поради което не може да бъде направен обоснован извод, че съществуват, но не са събрани по вина на решаващия съд. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е обсъдил доказателствата за извършен износ на алуминиеви калъпи. Видно от ЕАД № 9400/3-9821/21.12.06 г. "Конвой"ЕООД е изнесъл алуминиеви калъпи след ремонт, 18 пакета - 16 броя, но в спорните данъчни фактури и договора от 22.11.06 г. не се съдържа информация за количеството алуминиеви калъпи, които следва да бъдат ремонтирани. При логически анализ на договорената работа с прекия изпълнител и обясненията му, че за физическото й извършване са използвани само четирима неквалифицирани работници срещу договорено (но незаплатено) възнаграждение от по 100 лв., съдът е правилно е приел, че е невъзможно цената на тази услуга да е на обща стойност от 260000 лв. Допълнително е налице противоречие между тези обяснения от представител на "Интаг - 94"СД, че възнаграждението на временно наетите работници не е заплатено и обяснението на Любен Караджов, че е получил 100 лв. за труда си и на Тодор Тошков, че въобще не е работил за "Интаг - 94" в гр. Козлодуй, а работи от 1998 г. в друго предприятие в гр. София. Тези обстоятелства и липсата на доказателства за извършен транспорт на алуминиевите калъпи от гр. Петрич до гр. Козлодуй и обратно, са дали достатъчно основание на АС-София-град да приеме, че РА в тази част е законосъобразен данъчен акт. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че приетото по делото заключение на вещото лице инж. Огнян Пирински установява наличието на техническа и кадрова обезпеченост на предходните доставчици на "Металкар 2002"ЕООД за изпълнение на фактурираните услуги. Вещото лице е дало заключение за вида на договорените дейности, тяхната сложности, обем и вероятна необходима продължителност за изпълнението им. Административният съд при формиране на изводите си относно реалността на договорената доставка е анализирал всички доказателства по делото и наличието на изключително несъответствие приемо-предавателните протоколи и твърденията за начина на извършване на транспорта и маршрута на превоза. В касационната жалба на практика не се съдържат оплаквания против съдебното решение в частта относно правото на данъчен кредит по фактура № 2002/26.09.06 г., издадена от "Камел 2003"ЕООД. Настоящият съдебен състав в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 от АПК не констатира допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение и в тази част. При анализ на безспорно установените данни по делото и приложимите материално правни норми, настоящият състав счита, че по отношение на обжалваното съдебно решение не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания. В настоящото производство не се представят доказателства, които биха могли да доведат до друг извод и не са налице процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното Решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван в съдебно заседание от процесуален представител, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд