Решение № 4893 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2018 г.

Решение № 4893 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационни жалби на Председателя на Патентно ведомство, подадена чрез процесуален представител и "Дълбока БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Българево, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2706 от 20.04.2018 г. по адм. дело № 11970/2017 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Касаторът – председател на Патентно ведомство (ПВ), излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От съдебното решение не става ясно с какви конкретни доводи и аргументи съда формира извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Необсъждането на представените по делото доказателства и неизлагането на конкретни доводи е равнозначно на липса на мотиви на съдебния акт. По делото не са представени доказателства за реално ползване на марката за стоките, за които е регистрирана. Знакът "Дълбока" е използван за означаване на конкретни търговски обекти и за предлаганите и предоставяни от тях ресторантьорски услуги. От представените по делото доказателства не се установява марката да е използвана по начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против административния акт в обжалваната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Касаторът - "Дълбока БГ" ЕООД, навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материални закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за използване на марката по който и да е от способите, изброени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО за стоките в клас 29 "неживи водни животни с черупка – стриди, раци, храни от риба за консумация" и в клас 31 "живи водни животни с черупка – раци, миди, скариди". Доказателствения материал съдържа доказателства за използване на марката единствено за стоките в клас 29 "неживи водни животни с черупка – миди", но липсват доказателства за реалното използване на марката и за тези стоки. По изложените съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата против решението на председателя на ПВ в обжалваната му част. Претендират се разноски за платена държавна такса. Ответникът – В. Прокопиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от "Дълбока БГ" ЕООД по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба подадена от председателя на ПВ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, същите са основателни, по следните съображения: С обжалваното съдебното решение АССГ е отменил Решение № 121 от 12.07.2017 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България В ЧАСТТА, с която на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО е отменена регистрацията на марка с рег. № 75822 "ДЪЛБОКА", словна, за стоки в клас 29 и клас 31, за които марката е регистрирана. Съдът е установил, че производството пред Патентно ведомство е започнало по искане с вх. № 1315340/15.12.2015 г. от "Дълбока БГ" ЕООД с искане на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО да бъде отменена регистрацията на марка рег. № 75822 "Дълбока", словна, за всички стоки от класове 29, 30 и 31 на МКСУ, тъй като реално не е използвана за регистрираните стоки на територията на Република България. С искането молителят сочи, че от датата на регистрация на атакуваната марка са изминали повече от пет години. По този повод твърди, че при извършена проверка на пазара на процесните стоки не бил установил наличието на данни за използването й на територията на Република България, което да е осъществено от притежателя на правото или друго лице, с негово съгласие. Затова счита, че регистрацията на марка с рег. № 75822 ДЪЛБОКА трябвало да бъде отменена. Процесната марка "ДЪЛБОКА" /DALBOKA/ е словна, регистрирана под № 75822 на 03.12.2010 г. за стоки от класове 29, 30, 31, което се установява от представената по делото библиографска справка. Със заповед № 121/21.03.2016 г. председателят на Патентно ведомство е назначил състав за разглеждане на искането за отмяна на регистрацията на марка рег. № 75822. След представяне на относимите доказателства съставът трябвало да проведе обсъждане и да изготви становище по искането. Със заповед № 99/23.02.2017 г. на председателя на Патентното ведомство е отменена заповед № 121/21.03.2016 г. и е назначен състав, който да изготви становище по искането за отмяна на регистрацията на марка рег. № 49262. След разменена с маркопритежателя кореспонденция, на основание чл. 46, ал. 2 ЗМГО, на молителя му била предоставена възможност да изрази становището си по нея и по придружаващите я доказателства за използване. На 26.04.2016 г. той е представил отговор, с който приема за недоказано изпълнението на задължението по чл. 19 ЗМГО и отново е поискал отмяна на регистрацията като изложил следните аргументи: На първо място, подчертал, че притежателят на марката не спори, че тя не е използвана за клас 30 на МКСУ. Коментира единствено материалите, визиращи стоките от класове 29 и 31, за които казва, че не подкрепят претендираното с възражението срещу искането за отмяната използване. На следващо място, подробно разгледал някои от доказателствата - разрешително за ползване на повърхностен воден обект, други разрешения за ползване и удостоверения. За молителя цитираните документи само показвали, че дружеството лицензополучател "Дълбока" ООД е придобило правото да експлоатира, развъжда и отглежда риба и морски организми /миди/, но не и дали тези дейности били наричани с марка ДЪЛБОКА. Обърнал внимание, че производството на конкретен вид стоки не съставлявало използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО. Обсъдил и останалите материали - фактури и касови бележки. От тях допускал, че лицензополучателят на процесното право е собственик на ресторант "Мидената ферма Дълбока". По отношение на името на заведението за хранене твърдял, че то съществено се различавало от атакувания знак. Като основно съображение изтъквал мнението, че елементът "Мидената ферма" променял начина на възприемане на думата "Дълбока", защото в комбинация с нея понижавал степента й на отличителност. Освен това допълнил, че надписът "Мидената ферма Дълбока" присъствал върху табела, чието изображение било недатирано и не позволявало да се прецени моментът от време, към който ресторантът е бил означаван с нея. За касовите бележки считал, че те наистина свидетелстват за продажбата на стоки от класове 29 и 31 на МКСУ. Според молителя, обаче, те не давали информация за марката, с която е бил идентифициран техният търговски произход. Затова напълно отхвърлял вероятността предлагането им в ресторант "Мидената ферма Дълбока" да се приеме за достатъчно условие, за да се обоснове извод, че процесните изделия са се назовавали с идентично или сходно на търговския обект наименование. Накрая направил заключение, както по отношение на касовите бележки, така и във връзка с фактурите, че наличието на сравнително малки количества реализирана продукция, не отговаряли на изискването за реално използване. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗМГО, с уведомление от 22.12.2015 г., вторият екземпляр на искането за отмяна бил изпратен на притежателя на марка с рег. № 75822 ДЪЛБОКА, като му бил указан законоустановения тримесечен срок за възражение. На 21.03.2016 г. той възразил срещу искането и приложил доказателства за използване. Възражението и доказателствата били представени в два екземпляра, единият от които бил изпратен на молителя за становище със съобщение от 05.04.2016 г. С възражението В. Прокопиев се противопоставил на искането, тъй като считал, че липсвали предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО за отмяна на регистрацията на марка. Във връзка с това сочил, че използването на процесния знак се извършвало с негово съгласие /в качеството му на управител и съдружник/ от трето лице – "Дълбока" ООД, за което представил кратка информация за това, че от 1993 г. дружеството осъществявало дейност по изграждане и експлоатация на ферми за миди, в т. ч. произвеждало, предлагало, продавало и предоставяло ресторантьорски услуги за морски продукти. За 2000 г. било единственият производител на миди и месо от миди. На 09.01.2015 г., чрез договор, на дружеството била предоставена изключителна лицензия за марка с рег. № 75822. Прокопиев твърдял, че през релевантния за спора период означавал със словна марка ДЪЛБОКА стоки от класове 29 и 31 на МКСУ и ги изброил - водни животни с черупка /стриди, скариди, раци, миди/, живи и неживи, храни от риба за консумация. На следващо място, Прокопиев отбелязал, че съгласно предоставено от Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район разрешение, "Дълбока" отглеждало живи миди в акваторията на Черно море. Добавил, че дружеството извършвало търговия на едро с миди, които предлагало и под формата на готов продукт в заведения за хранене "Мидената ферма Дълбока" в местността Дълбока и в село Кокаляне. Съставът, назначен със Заповед № 99/23.02.2017 г. на председателя на Патентно ведомство, е изготвил становище по искането за отмяна на регистрацията на марка рег. № 75822. Обсъдени са становищата и възраженията на страните, както и представените в административното производство доказателства. Отчетено е, че не е налице реално използване на стоките от класове 29, 30, 31 на МКСУ. Съществена част от обсъдените доказателства, сочела, че за периода 2008-2015 г., притежателят на марка рег. № 75822, чрез дружеството "Дълбока", развъждал култивирани миди и предоставял услуги от областта на ресторантьорството. Освен доказателствата за използване на марка ДЪЛБОКА като означение на дейности, непопадащи в обхвата на процесното право, по преписката не били представени други, които по категоричен начин да наведат на заключението за осъществено използване във връзка с регистрираните стоки. Действително фермата за миди и ресторантът "Дълбока" пряко кореспондирали със стоките на марката - първият бил зает с тяхното производство, докато вторият с обработката и предлагането им като готови за консумация изделия, някои от които също били наречени "Дълбока". Въпреки това не можело да оправдаят използване на марката за стоки от класове 29 и 31 на МКСУ. Фактът, че обектът за развъждане носел името "Дълбока", не означавало автоматично, че с него, в процеса на търговия, се идентифицирал търговският произход и на отглежданите във фермата миди. Също така - при заведенията за хранене, от списъка на приготвяните в тях храни не било ясно доколко потребителите разпознавали наименованието "Дълбока" като отличаващ базовия продукт, а не крайното изделие, в което бил вложен. В този смисъл както правилно бил отбелязал молителят, за използването на марка "Дълбока" за стоки от класове 29 и 31 на МКСУ свидетелствали единствено фактурите от 2011 г. и 2012 г. Спорно било обаче дали то е реално. Предложените за продажба и реализираните количества миди за 2011 г. възлизали на 600 кг., на цена от 2. 50 лв. за единица продукция /фактура № 512/30.06.2011 г. /, за 2011 г. доставката била еднократна, повторена била отново през 2012 г., на стойност 14. 58 лв., без данни за обема й /фактура № 591/01.05.2012 г. /. Според състава за реалното използване наистина нямало законодателно закрепен количествен критерий, но с оглед предназначението на марката да отличава стоките или услугите, за които е регистрирана, да носи доходност и конкурентно предимство на своя притежател, нейното присъствие в търговския оборот трябвало да е действително и постоянно, а не символично и формално. В случая продължителността на използване - в рамките на месец за 2011 г. и 2012 г., липсата на регулярност, незначителните спрямо целия релевантен период количества и относително ниската стойност на изделията не били икономически обосновани и достатъчни за достигане и запазване на пазарен дял за стоките с марката. Видно било от доказателствата, че такива данни, макар и за ограничен период от време /2015 г. / имало за услугите по ресторантьорство и отчасти за дейностите по отглеждането и производството на миди /живи и неживи/. Предвид същността на процесните стоки, между тях и изброените услуги съществувала тясна връзка, тъй като били взаимосвързани, допълващи се и зависими едни спрямо други. Преценката за реалното използване на марка била строга и засягала регистрираните стоки или услуги, а не сходните им по признак. Затова използването на знак за стоки или услуги, които са сходни на тези, за които е регистриран, но които не са предмет на регистрацията, не следвало да се приема за използване на марка по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМГО. В тази връзка е формиран извод, че тъй като изпълнението на задължението за използване на марка с рег. № 75822 ДЪЛБОКА, словна, не било доказано, регистрацията й можело да бъде отменена. Прието е, че посочената продукция /360 пакетчета масло от 250 гр. или 90 кг. масло/ не е в достатъчен обем, за да се приеме, че е изпълнено задължението за реално използване на марката по смисъла на чл. 19 ЗМГО. Въз основа на становището на състава, председателят на Патентно ведомство е постановил обжалваното Решение № 121 от 12.07.2017 г., което преповтаря изцяло мотивите, обективирани в становището на състава и обсъдени по-горе. Наред с приобщените на основание чл. 171, ал. 1 АПК доказателства, събрани в административното производство, пред първата съдебна инстанция са представени писмени доказателства от страна на жалбоподателя, а именно: фактури и рекламни книжа. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел, че решението в обжалваната му част е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда решението, в обжалваната му част е постановено след изолирано, а не съвкупно обсъждане на всички доказателства - преки и косвени, които в своята пълнота разкриват обективната истина. След анализ на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 19 ЗМГО, в контекста на новелата на чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите - членки относно марките и практиката на СЕС, съдът е посочил, че по смисъла на директивата реалното използване на марката се обуславя от използването й в съответствие с нейната основна функция - да отличи и служи като гаранция за произхода на стоките и услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазара на тези стоки и услуги. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът е установил, че за релевантния период процесната марка е била използвана за стоките в клас 29 и клас 31 от МКСУ, за които марката е регистрирана, предвид което не са налице предпоставките за отмяна на регистрацията на марката за посочените стоки. Видно е, че освен че са осъществявани реални продажби на стоките в клас 29 и клас 31 от МКСУ, обозначени със знака "Дълбока", процесната марка е използвана и по начините, предвидени съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, а именно чрез използването на знака в търговските книжа и в реклами на дружеството. Съдът е приел, че дружеството "Дълбока" ООД реално е използвало марката в релевантния период за следните стоки: клас 29 - водни животни с черупка /стриди, раци, миди/ - /неживи/; храни от риба за консумация и клас 31 - водни животни с черупки /раци, миди, скариди/ - /живи/, поради което решението за отмяната на регистрацията на марката за посочените стоки е незаконосъобразно. От представените по делото доказателства, според съда, се установява системно ползване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗМГО, а именно знакът е използван в търговските книжа и в реклами на дружеството лицензополучател, което е отделен и самостоятелен вид използване. Въз основа на представените рекламни материали, съдът е обосновал извод, че марката е използвана широко във връзка с реклама на предлаганите за продажба от страна на дружеството - лицензополучател стоки в клас 29 - водни животни с черупка /стриди, раци, миди/ - /неживи/; храни от риба за консумация и клас 31 - водни животни с черупки /раци, миди, скариди/ - /живи/, като марката е използвана във вида, в който е регистрирана. По изложените съображения, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на решението, в частта, в която е отменена регистрацията на марка "Дълбока"-словна, с рег. № 75822, за стоките в клас 29 и клас 31, като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 ЗМГО регистрацията може да бъде отменена когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването и е преустановено за непрекъснат период от пет години. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Процесната марка е регистрирана за стоки, поради което, за да се извърши преценка налице ли е реалното й използване в търговската дейност на дружеството съгласно чл. 19, ал. 2 ЗМГО, следва да се установи: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗМГО); предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели (чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО), вносът или износът на стоките с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО); използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана (чл. 19, ал. 2 ЗМГО). Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗМГО използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него. Определеното в националното законодателство понятие "реално използване на марка" следва да бъде тълкувано в съответствие с чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директивата). Целта на директивата и конкретният текст на относимите разпоредби водят до извод, че под понятието "реално използване" на една търговска марка, следва да се разбира преди всичко действителното й използване, а не номинално или формално използване на марката, отговарящо на основната функция на марката, която се състои в това да гарантира на потребителя идентичност на произхода стоките и услугите, за която е регистрирана, за да се запази или създаде пазар за тези стоки или услуги. С оглед предмета на административното производство, доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 ЗМГО е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за стоките, за които е регистриран, съответно - наличие на основателни причини за неизползването му. В случая не става ясно въз основа на кои доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правния извод за наличие на достатъчно доказателства за реално използване на процесната марка. Реалното използване на дадена марка не следва да почива на вероятности или предположения, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар. В конкретния случай, марка с рег. № 75822 ДЪЛБОКА, словна, е регистрирана за стоките "водни животни с черупка (стриди, раци, миди) – (неживи); храни от риба за консумация" от клас 29 на МКСУ и "водни животни с черупка (раци, миди, скариди) – (живи)" от клас 31 на МКСУ. По делото не са представени каквито и да било доказателства за използване на марката за стоките от клас 29 МКСУ "водни животни с черупка (стриди, раци) – (неживи); храни от риба за консумация", както и за стоките от клас 31 МКСУ "водни животни с черупка (раци, миди, скариди) – (живи)". По делото са представени доказателства единствено за използване на марката за стоките от клас 29 МКСУ "водни животни с черупка (миди) – (неживи). Доказване използването на марката само за някои конкретни стоки от регистрацията й не води до извод, че марката е използвана и за други конкретни стоки от регистрацията й, дори тези други стоки да са сходни на стоките, за които използването е доказано. По отношение на представените доказателства за използване на марката за стоките от клас 29 МКСУ "водни животни с черупка (миди) – (неживи) следва да се има предвид следното: По делото са представени четири броя фактури, които установяват продажби на стоката миди (неживи) обозначени с марката "Дълбока" в релевантния период, а именно фактура от 31.05.2011 г. установяваща продажба на 310 кг. култивирани миди, фактура от 11.06.2011 г., установяваща продажба на 25 кг. миди с черупка, фактура от 30.06.2011 г., установяваща продажба на 600 кг. култивирани миди и фактура от 01.05.2012 г., установяваща продажба на миди на стойност 17, 50 лева. Както е посочено в § 39 от решението по дело С-40/01, Ansul, ECLI: EU: C: 2003: 145, използването на марката не трябва винаги да бъде количествено значимо, за да бъде счетено за действително, тъй като това зависи от характеристиките на съответните стоки или услуги на съответния пазар. Тези цифри и количества не могат да се преценяват в абсолютно изражение, а трябва да се преценяват по отношение на други релевантни фактори. В това отношение горните данни следва да се разглеждат във връзка с естеството на стоките и структурата на съответния пазар. Процесните стоки са за ежедневна консумация, хранителни продукти, продавани на относително ниска стойност. Следователно те не са скъпи, луксозни стоки, които се продават в ограничен брой места на тесен пазар, а стоки, които се продават на голям брой потребители. Ето защо, в съответствие с посочената по-горе съдебна практика, следва да се разгледа дали много малкият обем на продажбите на тези стоки би могъл да бъде компенсиран от факта, че използването на марката е било обширно или много редовно. По делото не са представени доказателства, които да установяват, че използването на марката е било обширно или редовно, като четирите представени фактури са съсредоточени в месеците май и юни 2011 г., както и през месец май 2012 г. От общият размер на сделките през съответния период и при липса на доказателства, които да докажат противното, както и предвид естеството на процесните стоки, не може да се приеме, че е формиран пазарен дял на стоките, обозначени с процесната марка, което да обоснове извод за реално използване на процесната словна марка в съответния икономически сектор. Не се установява марката да е доведена до знанието на релевантния широк кръг от потребители и оттам да обслужи основната функция на марката, да отличава търговския произход на съответната стока. В първоинстанционното производство са представени и касови бележки, които обаче не съдържат никакви данни за продажба на миди обозначени с марката "Дълбока". Изписването в касовите бележки на фирменото наименование на лицензополучателя на марката "Дълбока" ООД и на наименованието на търговския обект – ресторант "Дълбока" не може да се приеме за означаване на стоки с процесната марка. От представените по делото разрешително за ползване на воден обект от 17.12.2010 г., удостоверения от 07.02.2008 г. и 29.04.2013 г. и разрешение за ползване от 06.02.2015 г. също не се установява ползване на марката за регистрираните стоки от клас 29 и клас 31. В представеното по делото меню фигурират миди "Дълбока", но последното е без дата и не може да бъде безспорно установено дали това доказателство попада в релевантния период. Съгласно чл. 12, § 1 от Директивата, марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. В решението по дело С-40/01, Ansul, ECLI: EU: C: 2003: 145, § 43, съдът на ЕС изрично е приел, че член 12, параграф 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че съществува реално използване на марката, когато марката се използва в съответствие с нейната основна функция, която е да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да създаде или запази място за продажба на тези стоки или услуги. Наименованието на дружество, търговското име или наименованието на търговски обект обаче само по себе си няма за цел отличаването на стоки или услуги (в този смисъл Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Robelco, C-23/01, Recueil, § 34 и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch, C-245/02, § 64). Наименованието на дружеството има за цел да идентифицира дадено дружество, докато търговското име или наименованието на търговския обект служи за означаване на търговско предприятие. Следователно доколкото използването на дадено наименование на дружество, търговско име или наименование на търговски обект се ограничава до идентифициране на дружеството или означаване на търговско предприятие, то не може да бъде прието за извършено "за стоки или услуги" по смисъла на член 5, параграф 1 от Директивата (в този смисъл Решение от 11 септември 2007 г. по дело Celine, С-17/06, § 21). Използването на марката в реклама ще обоснове реалното й използване, ако обемът на рекламата е достатъчен за да обоснове такова използване. Ето защо представените доказателства за реклама следва да указват степента на използване и разпространение на рекламния материал. Представените по делото рекламни материали на л. 10 – л. 25 от адм. д. № 11970/2017 г. по описа на АССГ не установяват използване на марката за процесните стоки. Действително фермата за миди "Дълбока" и ресторант "Дълбока" са свързани със стоките на марката, като фермата е заета с тяхното производство, а ресторантът с тяхното предлагане като готови за консумация изделия, но представените рекламни материали свързани с тези дейности не установяват използване на марката за процесните стоки. Отделно по делото не са представени доказателства за обема и периода на разпространение на представената реклама. Ето защо като е приел, че по делото се установява реално използване на марката за процесните стоки, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на В. Прокопиев против Решение № 121 от 12.07.2017 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България В ЧАСТТА, с която на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО е отменена регистрацията на марка с рег. № 75822 "ДЪЛБОКА", словна, за стоки в клас 29 и клас 31, за които марката е регистрирана. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалните представители на касаторите искане за разноски, такива се дължат на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК. На касатора председател на ПВ, следва да бъде присъдено 200 лева юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, а на касатора "Дълбока – БГ" ЕООД сума в размер на 25 лева, представляваща платена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,