Решение № 2738 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2011 г.

Решение № 2738 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Добрич, чрез пълномощника юрисконсулт Лиляна Цонева, против решение № 120/25.08.2011 г., постановено по адм. дело № 403/2011 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отменено решение № 19/11.05.2011 г. на директора на РУСО гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 363/04.04.2011 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО за възстановяване на неоснователно получени суми за обезщетение за отглеждане на малко дете. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Светла Василева Стоянова от гр. Добрич, чрез пълномощника адв. Сениха Рюстем, оспорва жалбата. В писмено становище по жалбата излага подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и обосновава извод за неправилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отменено по жалба на Светла Василева Стоянова решение № 19/11.05.2011 г. на директора на РУСО гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 363/04.04.2011 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено същата да внесе сумата в размер на 1940,24 лв., от които главница 1194,28 лв. и лихва - 745,96 лв., по ревизионен акт за начет вх. № 1/24.03.2001 г., произтичащи от неоснователно получени суми за обезщетение за отглеждане на малко дете. За да постанови този акт съдът е приел, че незаконосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Владислав Станиславов Щерев за периода 26.02.2008 г. - 07.08.2008 г., през който детето е било настанено в детска ясла. Съдът е приел, че в конкретния случай разпореждането за възстановяване на обезщетението и решението, с което е потвърдено, са необосновани, тъй като административният орган не е доказал, че жалбоподателката е действала недобросъвестно. Изложил е съображения, че детската ясла не представлява "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО в редакцията, действаща преди изменението с ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. Посочил е също, че след като административният орган е приел, че разходите за изплатеното обезщетение са неправомерно изплатени от работодателя ЕТ"Специя-пласт-Пейчо Пейчев", то действията по чл. 110, ал. 1 КСО е следвало да бъдат насочени по отношение на него, а не спрямо лицето, което е получило обезщетението. Наред с това, съдът е приел, че по делото не е представена декларация за изплащане на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, в която да е посочено задължение на жалбоподателката да уведоми работодателя си при постъпване на детето в детско заведение, следователно това обстоятелство не е било условие за прекъсване на разрешения отпуск и получаване на паричните обезщетения. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че обжалваното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане са необосновани и постановени в противоречие на процесуални правила и на материалния закон, което налага тяхната отмяна. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е установено безспорно, че Светла Василева Стоянова, ответник в настоящото производство, като майка на детето Владислав Станиславов Щерев, родено на 08.08.2006 г., е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете и е получила обезщетение за отглеждане на малко дете в размер общо на 1194,28 лв. за периода 26.02.2008 г. - 07.08.2008 г., през който детето е било настанено в Детска ясла № 6 "Първи юни" в гр. Добрич. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО, резултатите от която са отразени в ревизионен акт за начет вх. № 1/24.03.2011 г. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката /осиновителката/ през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 2006 г., паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм., в сила до 05.12.2008 г./ и чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях /обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г./. При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение" по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО първоинстанционният съд неправилно е приел, че детските ясли не са "детско заведение", а понятието "настаняване" е свързано с отглеждане на дете изцяло за сметка на държавния бюджет в какъвто смисъл е текстът на чл. 53, ал. 4 от КСО, действал до 25.08.2006 г. /ДВ, бр. 69 от 2004 г./, като в тази връзка е пренебрегнал установената трайна съдебна практика на ВАС по подобни казуси. В несъответствие с действителното съдържание на текста на чл. 54, ал. 3 КСО съдът е приел, че до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 01.01.2011 г., детските ясли не са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. Не съответства на точния смисъл на законовата разпоредба и даденото тълкуване на понятието "настаняване" по чл. 54, ал. 3 КСО във връзка със Закона за закрила на детето, който регулира настаняване на "деца в риск" по смисъла на същия закон и е неотносим към паричните обезщетения, изплащани от ДОО. В случая е установено, че през периода от 26.02.2008 г. до 07.08.2008 г. детето на жалбоподателката е било настанено в детско заведение въз основа на подадена от нея молба и по делото не се спори, че детето е посещавало детското заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. В случая е безспорно установено, че през посочения по-горе период на Светла Василева Стоянова е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че след като в декларацията за разрешаване на отпуска по чл. 164, ал. 1 до работодателя на Светла Василева - ЕТ"Специя-пласт", е декларирано, че детето не е настанено на пълна държавна издръжка, а не, че не е настанено в детско заведение, то за нея не е възникнало задължение да уведоми работодателя си, когато детето е настанено в детската ясла. Както се посочи по-горе, когато детето е настанено в детско заведение майката изобщо няма право на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - право на обезщетение за отглеждане на малко дете, поради което липсата на декларация, че детето не е настанено в детско заведение, каквато се изисква съгласно чл. 46, ал. 2 НРВПО, само потвърждава извода, че отпускът е ползван неправомерно и съответно - неправомерно е получено обезщетението. От съществено значение в случая е обстоятелството, че на Светла Василева е бил разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и че тя реално е ползвала такъв отпуск, както и че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Паричните обезщетения по чл. 53 КСО са й били изплащани, за което не се спори и с получаването на първото месечно обезщетение, отпуснато въз основа на подадената молба-декларация, тя конклудентно е потвърдила действието на осигурителя, което е изцяло в неин интерес. Дори и в хипотезата на неподадена заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за малко дете по чл. 53 КСО, тя е приела правните последици и е черпела права от неговото действие, като е получавала обезщетението, знаейки за неговата недължимост. Определящо за преценката дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от седем работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от датата на настаняване на детето в детско заведение. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. Неправилно е становището на първоинстанционния съд, че за възстановяване на неправомерно получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете в случая е следвало да бъде ангажирана отговорността на работодателя ЕТ"Специя-пласт-Пейчо Пейчев". Предвид установената фактическа обстановка, правилно разпореждането за възстановяване на сумите е издадено на майката, която е получила обезщетението. В съответствие с установената непротиворечива практика на ВАС, в случаи като процесния щета на държавното обществено осигуряване не е причинена от осигурителя, а от майката, чието дете е настанено в детско заведение, неоснователно е получила парично обезщетение за отглеждане на малко дете, право на каквото обезщетение тя няма след като е възникнал правопрекратяващия юридически факт - настаняването на детето в детско заведение, включително и детска ясла. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, като е тълкувал превратно част от събраните доказателства и е преценил неправилно доказателствената им сила, което от своя страна е довело до формиране на необосновани и неправилни изводи от фактическа и правна страна. Решението следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Светла Василева Стоянова против обжалваното решение на директора на РУСО - гр. Добрич. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1, вр. § 21, ал. 2, т. 2 ПЗР КСО, в сила от 05.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,