Решение № 7179 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5090/2021 г.

Решение № 7179 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5090/2021 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ОД на МВР - Кърджали, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. П., срещу решение № 55/30.03.2021 г. по адм. дело № 367/2020 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено решение рег. № 784544/12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, на Ю. Я. – гражданин на Република Турция, е разрешено право на продължително пребиваване за срок до 11.03.2021 година. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Ответникът – Ю. Я., гражданин на Турция, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за основателна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ю. Я., гражданин на Република Турция срещу решение рег. № 784544/12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, на чужденеца е разрешено право на продължително пребиваване за срок до 11.03.2020 година. От фактическа страна съдът е установил, че с оспореното решение, рег. № 784544/12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, на Ю. Я. – гражданин на Република Турция, е разрешено право на продължително пребиваване за срок до 11.03.2020 г. Установено е, че съгласно Становище № УРИ 292 р-23844/11.11.2020 г. на ВПД началник на група "Миграция" в ОДМВР – Кърджали, от представеното извлечение от сметка от "Те Дже Зираат Банкасъ" се установява, че от датата на предоставяне на разрешението - 05.11.2019 г. до момента, по сметката на Я. са постъпили два превода – на 03.01.2020 г. и 13.10.2020 г., вследствие на което е направен извод, че лицето не е превеждало регулярно пенсията си в Република България. В становището е посочено също, че от извършена справка в информационните масиви на МВР се установявало, че на 13.10.2020 г. Ю. Я. е нощувал в хотел "Бехи", град Кърджали, а не на посочения от него адрес на пребиваване: град Кърджали, [адрес]. При извършените справки се установило, че апартаментът, който му е предоставен безвъзмездно за неопределен период от време, е с обща площ 91. 68 кв. м. и в него били регистрирани 12 български граждани. Същевременно жилището било предоставено за обитаване и на 9 чужди граждани. В становището се съдържа констатация, че за периода от 05.11.2019 г. до момента чуждият гражданин е посетил Република България 2 пъти за 4 дни. Въз основа на тази констатация е направен извод, че Ю. Я. живее извън Република България. От заявление, рег. № УРИ 292 р-21648/13.10.2020 г. се установява, че Я. е поискал предоставяне право на продължително пребиваване в Република България в съответствие със ЗЧРБ на основание притежавана виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ. За да отмени процесното решение, съдът е приел, че то не е мотивирано и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не са посочени фактически основания за неговото издаване, съответно липсват каквито и да са мотиви, въз основа на които административният орган е приел, че срокът за пребиваването следва да е 4 месеца, а не максимално допустимият от закона – до една година. На следващо място, съдът е счел, че разпоредбата на чл. 23 от ППЗЧРБ лимитативно сочи документите, които трябва да представи чужденецът, за да получи разрешение за постоянно пребиваване и обстоятелствата, които трябва да докаже, за да получи искането разрешение. Безспорно едно от тях да представи доказателства за осигурено жилище, съответно към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. Посочено е, че в ЗЧРБ и ППЗЧРБ не се съдържа изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище. Следва да се отбележи, че ЗЧРБ и ППЗЧРБ не въвеждат задължение за посочване на адрес на пребиваване, както и за определен период, през който чужденецът да е бил на този адрес. Съдът е посочил още, че в нормата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ е предвидено, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната. Следователно, за да се получи право на пребиваване на това правно основание, е необходимо чужденецът да притежава виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ, да е получил право на пенсия ( В Република България, държавата си по произход или друга държава) и да разполага с достатъчно средства за издръжка. Постановеното решение е неправилно. Неправилно съдът е приел, че издаденото решение от директора на ОДМВР-Кърджали е немотивирано. Административният акт е обективиран в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа правните основания за издаването си. Според Тълкувателно решение № 16/1975 на ОСГК на ВС е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в друг документ, подготвящ неговото издаване. В случая фактическите основания за издаването на акта се съдържат в приложената административна преписка и становище с per УРИ: 292 р- 23844/11.11.2020 г. от ВПД началник група "Миграция"-Кърджали, поради което непосочването им в самия административен акт не съставлява нарушение. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в ЗЧРБ и ППЗЧРБ не се съдържа изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище. Действително за чужденеца е необходимо към момента на получаване на разрешението да има реална възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което е представил доказателства. Но в случая е установено само формално изпълнение на изискването по чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, тъй като чужденецът не само не е посещавал имота, а и по данни от административната преписка няма реална възможност да го обитава, доколкото на същия адрес се сочи, че пребивават още девет чужди граждани, а са регистрирани още дванадесет български граждани. На следващо място, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ) - "Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната". В тази връзка с уведомления № 292 р-21636/13.10.2020 г. и № 292 р-21635/13.10.2020 г. Ю. Я. е бил уведомен, че е необходимо да се представят допълнителни документи, а именно: документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията и извлечение, издадено от банка на територията на Република България, в която лицето има налична сметка, че получава съответните преводи от пенсията си, които с разписка от 15.10.2020 г. са представени. От представеното извлечение - Отчет по сметка от "Те - Дже Зираат Банкасъ" е видно, че от датата на предоставяне на разрешението - 05.11.2019 г. до момента по сметката на Ю. Я. са постъпили два превода - на 03.01.2020 г. и на 13.10.2020 г., от които обаче, не може да се направи категоричен извод, че чужденеца разполага с достатъчно средства за издръжка. На последно място, следва да се посочи, че при произнасянето си административният орган разполага с оперативна самостоятелност в преценката си относно размера на срока, доколкото същият е определен в закона само с горна граница "до една година". Административният орган не е обвързан с поискания в заявлението срок, доколкото законът му позволява да намали този срок без да поставя конкретни условия във връзка с определяне на размера му. Ето защо, настоящия състав на Върховният административен съд приема, че решение рег. № 784544/12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, на Ю. Я. – гражданин на Република Турция, е разрешено право на продължително пребиваване за срок до 11.03.2021 година е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, атакуваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него ще бъде постановено решение по съществото на спора, като подадената жалба на Ю. Я. срещу решение рег. № 784544/12.11.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение