Решение № 4268 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14643/2009 г.

Решение № 4268 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14643/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение от 09.07.2007 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 2038 по описа за 2005 г., с което по жалба на "Български информационни технологии" ЕАД гр. София, преобразувано в хода на процеса в "Юрокепитал Битекс"АД, представлявано от изпълнителния директор Деян Делчев Динев, е отменен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 971/25.10.2001 г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение № 655/07.05.2002 г. на РДД София, изменено с Решение № 1151/25.07.2002 г. на РДД София, в частта му, с която за данъчни периоди м. 05,06,07 и 08. 1999 г., м. 12.1999 г., м. 01 и м. 03.2000 г. на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за внасяне по ЗДДС (отм.). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Съдът не съобразил, че откриването при ревизията и прилагането на три папки с доказателства за получаване на приходи от страна на ревизираното лице без издаване на данъчни фактури и фискални бонове за това е достатъчно основание за начисляване на ДДС върху посочените укрити продажби. Обстоятелството, че касаторът не е могъл да представи цитираните в ДРА папки с документи, тъй като са били приложени по друго дело, не му възлага неблагоприятните последици от това непредставяне, както е приел първоинстанционният съд. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ДРА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Юрокепитал Битекс" АД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Делото е било за втори път пред първоинстанционния Софийски градски съд след отменително решение № 6133 от 30.06.2005 г. по адм. д. № 8549 по описа за 2004 г. на ВАС, първо отделение. С отменителното решение е прието, че по ДРА за периодите м. 5.1999 г. - 8.1999 г., м. 12.1999 г. - 1.2000 г. и м. 3.2000 г. - 4.2000 г. включително е доначислен ДДС върху приходи установени по 3 бр. папки от офиса на дружеството, описани към протокол № 0100/0412/6.2.2001 г. В отменителното решение е посочено, че в ДРА е прието, че в папките в графа "без фактура" са описани приходи за доставени услуги от касатора, но жалбата е била изпратена на съда с непълна преписка, от която липсват 3-те броя папки, цитираният в ДРА протокол от 6.2.2001 г. за приемането им като доказателство и цитирани писма от трети лица. Въпреки оспорването на констатациите по ДРА в тази част съдът при първото разглеждане на делото не е изискал прилагането на пълната преписка, а само на липсващата част от ДРА, не е обсъдил възражението, че данните в папките се оборват от писма на фирмите, цитирани в папките. Предвид това, предходният касационен състав на ВАС е приел, че допуснатите процесуални нарушения на СГС при първото разглеждане на делото са съществени, тъй като са довели до решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка, което е основание за отмяна на решението в тази част и за връщане на делото за ново разглеждане с указания за окомплектоване на данъчната преписка. При новото разглеждане на делото са представени три папки с доказателства и посоченият Протокол № 0100/0412/6.2.2001 г., но в тях, както обосновано е заключил и първоинстанционният съд, липсват каквито и да е данни за укрити приходи в резултат на продажби без издаване на данъчни фактури. Назначена е и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е в смисъл, че няма данни за укрити приходи от облагаеми с ДДС продажби, за които да не са издадени данъчни фактури. При тези факти, решението на съда, с което фактическите констатации на ДРА са приети за необосновани и опровергани като обосновано и в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение