Решение № 208 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2016 г.

Решение № 208 от 5.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Основно училище "В. Л.", представлявано от директора му М. Р. Б., подадена чрез процесуалния представител адв. В. П. срещу решение № 323 от 15.7.2016 г по гр. дело № 466 описа на Пазарджишки окръжен съд, ГК, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 109 от 22.4.2016 г, постановено по гр. дело № 27/16 г по описа на Велинградски окръжен съд, като са уважени предявените от А. А. Х. срещу Основно училище "В. Л." обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на сумата 2040 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът по касационната жалба А. А. Х. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв. Ч. Ч.. Подържа, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 109 от 22.4.2016 г, постановено по гр. дело № 27/16 г по описа на Велинградски окръжен съд, с което са уважени предявените от А. А. Х. срещу Основно училище "В. Л." обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на сумата 2040 лв. С определение № 289 от 16.3.2017 г., постановено по делото, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник, поради препятствие, което страната не може да отстрани. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. С решение № 52 от 27.3.2014 г по гр. дело № 4448/13 на ВКС, Трето ГО, ГК и решение № 157/30.3.2012 г по гр. дело № 209/2011 г на ВКС, Първо ГО, ВКС се е произнесъл по въпроса представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната и нейния пълномощник поради препятствие, което страната не може да отстрани. Прието е, че неспазване на задължението по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, когато някоя от страните и нейния пълномощник не може да се яви поради препятствие, което не могат да отстранят, съществено се нарушава правото на защита на страната в процеса. Това е съществено процесуално нарушение на съда, което винаги води до неправилност на постановеното съдебно решение. Настоящият състав на ВКС споделя изразеното становище по прилагането на чл. 142, ал. 2 ГПК и намира, че участието на пълномощника на страната в заседание, удостоверено по надлежния ред, е препятствие, което страната не може да отстрани. Поради това и когато страната не може да се яви, тъй като това е основание за отлагане на делото съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК. Следователно с посочените решения е прието, че се касае за съществено процесуално нарушение, което винаги води до неправилност на постановеното съдебно решение. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос, оплакванията в касационната са основателни. На 28.6.2016 г въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.7.2016 г. В производството пред въззивния съд е проведено едно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован, но пълномощникът му адв. Ч. е депозирал своевременно писмена молба, с която е искал отлагането му, предвид обстоятелството, че в същия ден и част е служебно ангажиран по друго дело, което е насрочено преди да получи призовката по гр. дело № 466/16 по описа на Пазарджишки окръжен съд, а отделно от това законния представител на ответника-директорът М. Б. е бил временно нетрудоспособен, за което е представен болничен лист. В откритото съдебно заседание на 13.7.2016 г съдът е докладвал молбата и е оставил направеното в нея искане без уважение, тъй като обстоятелството, че процесуалния представител на ответника е предпочел да се яви по друго дело, а не по гр. дело № 466/16 г не може да се квалифицира като обективна пречка и препятствие по смисъла на закона. Дал е ход за разглеждане на устните състезания и е обявил делото за решаване. Въззивния съд е разгледал делото в отсъствието на страната и пълномощника й, въпреки подадената молба за отлагане на делото с приложено съм нея удостоверение за служебна ангажираност на пълномощника отпреди насрочване на заседанието по въззивното дело и болничен лист, удостоверяващ състояние на временна нетрудоспособност на законния представител на ответника. Като е дал ход на делото по същество в отсъствие на страната и нейния пълномощник въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, довело до лишаване на страната от право на защита. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение