Решение № 1821 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Атанасова с адрес в гр. Варна, чрез процесуален представител адвокат П. Манолова от АК Варна, против Решение 339/15.03.2023г. на Административен съд Варна по адм. дело 214/2023г. С него се отхвърля жалба на А. Атанасова против Решение 2153-03-3 от 6.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ Варна. С последното се отхвърля жалбата й срещу Разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 26.08.2019г. до 31.03.2020г. в размер на 6921.86 лева главница. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд Варна е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената административна преписка от фактическа страна, че с Разпореждане 031-00-4424-1 от 17.09.2019г. предвид заявление 031-00-4424/9.09.2019г. от А. Атанасова на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал. 1 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 26.08.2019г. до 25.08.2020г. в размер на 47.41 лева дневно. Установено е също така, че с Разпореждане 031-00-4424-4 от 29.07.2021г. е отменено Разпореждане 031-00-4424-1 от 17.09.2019г. Мотивите са, че е установено, че липсват доказателства за полагане на труд и не е възникнало основание за осигуряване при посочения осигурител. Установено е също така, че с Разпореждане 031-00-4424-5 от 2.08.2021г. по повод заявление вх. 031-00-4424 от 9.09.2019г. от А. Атанасова е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. При така установеното съдът е приел от правна страна жалбата за неоснователна предвид основанията за възстановяване на полученото обезщетение за безработица в процесния период. Решението е правилно. В обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна, в обжалваното решение на Административен съд Варна и в касационната жалба се поддържат и обсъждат доводи, че е налице трудова дейност, поради което е налице и качеството на осигурено лице, които въпроси не са относими към предмета на настоящия спор. Въпросите дали лицето е било осигурено лице са били вече разрешени с приложените разпореждания, с които се отменя разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица и се отказва отпускането на такова обезщетение за спорния период. Тези разпореждания няма данни да са обжалвани, поради което при влизането им в сила, тези въпроси са били вече разрешени. Относим предмет на спора в случая е не дали се дължи връщане на получено обезщетение за безработица, респективно било ли е лицето осигурено лице, а дали е добросъвестно получено, размерът му и периодът за който е отпуснато, което в хипотезата на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 КСО е фактическото и правно основание за издаване на обжалваното Разпореждане 031-00-4424-6 от 15.11.2022г. По тези въпроси не е формиран спор, поради което административният орган и съдът са извели обосновани на доказателствата фактически и правни изводи. Предвид изложеното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение