Решение № 343 от 28.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 281/2010 г.

Решение № 343 от 28.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 281/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Н. К. против присъда № 84/22.02.2010 г. по внохд № 5514/2009 г. по описа на Софийски градски съд. В бланкетната жалба и в допълненията към нея като основание за отмяна на въззивната присъда е посочено неправилно приложение на закона, тъй като подсъдимият от обективна и субективна страна не е осъществил състава на чл. 251 НК. Поради това, той е следвало да бъде признат за невиновен и оправдан, а не осъден по това обвинение. Декларира се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не е подкрепено с никакви доводи. В съответствие с изложените доводи се прави искане за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея доводи за нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е законосъобразен и поради това, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 84/22.02.2010 г. по внохд № 5514/2009 г. Софийският градски съд, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК е отменил присъдата от 04.11.2009 г. по нохд № 4296/2008 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимият С. Н. К. е бил оправдан по обвинението за извършено от него на 17.04.2007 г. в гр. С. престъпление по чл. 251 от НК. Вместо отменената присъда е постановена нова, с която подсъдимият С. Н. К. е признат за виновен в това, че на 17.04.2007 г. в гр. С., на Митница - Аерогара - София, Летище София, терминал 2, салон за пътници "Заминаване", нарушил чл. 11, ал. 1, 2 и 6 от Валутния закон и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 10/16.12.2003 г. "За износ и внос" на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, издадена от министъра на финансите (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2007 г.), като не декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно 18.280.00 евро с фиксинг на БНБ - 1, 95583 лв. за евро и с левова равностойност 35 752.57 лв., поради което и на основание чл. 251, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 251, ал. 2 НК, съдът е отнел предмета на престъплението- 18 280.00 евро. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 17.04.2007 г. подсъдимият К се намирал на Аерогара - София, с цел да пътува за Кралство Белгия, като носил със себе си сумата от 18 280.00 евро, с левова равностойност 35 752,57 лв., поставени в чантичка с връзка около врата му. На входа на сектора за митнически контрол, преди "зеленият" коридор - "Нищо за деклариране" и "червеният" коридор - "Деклариране", имало разположени на около десет метра указателни табла с размери два на три метра с надписи на пет езика, включително и на български, за задълженията на пътниците за деклариране на носените парични средства над определения размер. Подсъдимият навлязъл в "зеленият" коридор и в края му, в района на КПП го спряла за проверка свидетелката М инспектор. Тя му взела паспорта и го въвела в стаята за проверка, като го помолила да извади наличните в него пари, при което се установило, че той носи в себе си 18280.00 евро. Атанасова повикала свои колеги - свидетелите Л. Я. и Г. Г., за да извършат личен обиск на К., при който не се установило той да носи други суми валута. На К. бил съставен акт за установено административно нарушение № 110/17.04.2007 г. При тези фактически положения, въззивният състав направил различни от първоинстанционния съд правни изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на чл. 251, ал. 1 от НК, които се основават както на обясненията на подсъдимия, така и на приложените към дознанието протокол за личен преглед, акта за административно нарушение, на протокола за оглед на веществени доказателства от 18.04.2007 г., на заключението на съдебно-икономическата експертиза и от показанията на свидетелите Я, Г., А., разясняващи обстоятелствата и констатациите при извършената на К. лична проверка. Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Предпоставки за реализиране на наказателната отговорност по чл. 251 от НК са налице, когато освен обективните признаци на деянието, изразяващи се в бездействието на дееца да декларира инкриминираната валута пред надлежните митнически органи, съществува и съзнателно отношение на дееца към укриването й от митнически контрол. Валутното нарушение е съставомерно по чл. 251 НК, когато наред с изискването на закона предметът му да е в особено големи размери, то да е извършено и умишлено. В конкретния случай, е налице умисъл у дееца да не декларира носената от него валута, по начина указан във Валутния закон и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 10/16.12.2003 г. на министъра на финансите, изнасяйки валута над 8000 лв. без да я заяви в митническа декларация. Тези негови действия по недеклариране размера на изнасяната валута са противоправни и техните общественоопасни последици са съзнавани от подсъдимия, който е искал настъпването им. Извършеното от К. деяние е умишлено-обективизирано от действията му /подробно анализирани на л. 6 от мотивите към обжалваната присъда/ и мотивирано със стремежа му да наруши закона. Затова при наличието на представа у подсъдимия, че нарушава известно му правило относно валутните ценности, той следва да отговаря за валутно престъпление. Ето защо, не е налице визираното в жалбата на касатора основание за отмяна на въззивната присъда, която като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.