Решение № 14183 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2009 г.

Решение № 14183 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 3.06.2009 г. постановено по адм. д. № 1358/2009 г., Върховният административен съд, II отд. е отхвърлил жалбата на Димитър Иванов Дечев - следовател в Окръжна следствена служба гр. Бургас срещу решение, взето по протокол № 52/17.12.2008 г. на Висшия съдебен съвет като неоснователна. Ответникът Висш съдебен съвет изразява писмено становище за законосъобраност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведеното оплакване по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на извършено нарушение - виновно неизпълнение на служебните задължение от Димитър Дечев като прокурор на Районна прокуратура гр. Ямбол, изразяващо се в непроизнасяне на възложените му преписки по 35 пункта общо в законоустановените срокове по НПК. Данните са сочили, че по 14 пункта забавянето на актовете е от 70 до 331 дни, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1 т. 3 ЗСВ - намаляване на трудовото възнаграждение в размер на 15% за срок 6 месеца. Изводът за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3 т. ЗСВ е правилен. Оплакването на касатора, че неправилно дисциплинарното наказание му наложено по времето, през което вече е бил назначен за следовател в Окръжна следствена служба- Бургас за допуснатото нарушение на служебната дисциплина като прокурор е неоснователен Дисциплинарната отговорност не касае длъжността на физическото лице, а личните и професионални качества, както законосъобразно е прието и правилно е преценено от съда, че отговорността с оглед на работата му в съдебната система е осъществима, а наказанието е изпълнимо, а преместването му на друга длъжност е факт ирелевантен за спора. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при налагане на наказанието, поради нарушение на на разпоредбата на чл. 313, ал. 1 пр. 2 от ЗСВ. Впрочем този довод не е бил наведен при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, но оглед на законосъобразността на административния акт следва да бъде преценен. Видно от административната преписка касаторът е бил уведомен и за двете проведени заседания на Висшия съдебен съвет като на 20.11.2008 г. е присъствал лично и е бил изслушан, дал е своите обяснения, поради което не е налице твърдяното нарушение. При така възприетата фактическа обстановка, приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и решението е изградено въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия