Решение № 4505 от 11.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Станков, от гр. София против решение 4489 / 06.07.2021 г. по адм. дело 1982 / 2021 г. на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил оспорването на административно-наказателната разпоредба на чл. 46 от Наредбата за управление и разпореждане с общински спортни обекти и за финансово подпомагане на спортната дейност на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с решение 642 по протокол 82 / 17.09.2019 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, във връзка с неизлагане на мотиви по всички наведени в жалбата фактически основания за незаконосъобразност и необоснованост предвид осъществената неточна оценка на фактите касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Столичен общински съвет, чрез юрисконсулт Якуб изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. Разпоредбата на чл. 46 от Наредбата за управление и разпореждане с общински спортни обекти и за финансово подпомагане на спортната дейност, на територията на Столична община (НУРОСОФПСДТСО), приета с Решение на Столичния общински съвет 642 / 17.09.2019 г. по протокол 82 / 19.09.2019 г. има следното съдържание: На лицата, които повреждат спортни обекти и спортни съоръжения общинска собственост, когато деянието не съставлява престъпление по смисъла на чл. 9 от Наказателния кодекс, се налага имуществена санкция от 200,00 до 2000,00 лева за еднолични търговци и за юридически лица, независимо от имуществената отговорност за причинените вреди. Приемането на наредбата е било обусловено от настъпилите промени в обществените отношения, свързани със спортните обекти и целевото финансиране на спортни организации и спортни клубове във връзка с новия Закон за физическото възпитание и спорта, в сила от 18.01.2019 г.. Параграф 2 от ПЗР уточнява, че наредбата се приема на основание чл. 8 от Закона за нормативните актове, чл. 21, ал. 1, т. 23 и 25, чл. 21, ал. 2 и чл. 22, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 103, ал. 1, т. 3, чл. 107, ал. 2, чл. 108, ал. 3, чл. 116, ал. 2 и на основание чл. 133, ал. 4 от ЗФВС, както и на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК. Разпоредбата на чл. 46 НУРОСОФПСДТСО е част от Глава четвърта "Контрол и административнонаказателни разпоредби". Съгласно чл.103, ал.2 ЗФВС условията и редът за използването на спортните обекти общинска собственост се определят с наредба на съответния общински съвет. Упражнявайки тези свои правомощия, Столичният общински съвет е предвидил с чл. 46 НУРОСОФПСДТСО санкции за лицата, които повреждат спортни обекти и спортни съоръжения - общинска собственост, когато деянието не съставлява престъпление, по смисъла на чл. 9 от Наказателния кодекс. Санкцията е дефинирана като парична, от 200 до 2000 лева за еднолични търговци и за юридически лица, независимо от имуществената отговорност за причинените вреди. За извършено административно нарушение, изразяващо се в повреждане на спортни обекти и спортни съоръжения, общинска собственост е предвидено, че на санкция ще подлежат само юридически лица и еднолични търговци, които по силата на закона биха могли да имат качеството на наематели на спортните обекти. Целта на органа на местната власт е била по силата на съответните договори за ползване на спорните обекти да прехвърли и ангажира отговорността за тяхното поддържане и опазване върху наемателите. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел за неоснователно възражението, че ЗФВС съдържа свои собствени административно-наказателни разпоредби и не делегира на Столичния общински съвет уреждането на подобна материя. В частта "Административнонаказателни разпоредби" (Глава петнадесета) ЗФВС не е предвидил санкции за повреждане/увреждане на спортни обекти или на части от тях, с оглед на което не може да бъде приета за приложима в такива случаи санкционната норма на чл. 152 ЗФВС. Разпоредбата на чл. 46 НУРОСОФПСДТСО има своето нормативно битие от чл. 22, ал. 4 ЗМСМА и непредвиждането на глоба за физически лица, не я квалифицира като нищожна или унищожаема. Наличието на санкционни норми в чл. 109 и чл. 110 от Наредбата за общинската собственост не е причина да бъде квалифицирана като незаконосъобразна тази на чл. 46 НУРОСОФПСДТСО. Нормата на чл. 109 НОС (Лицата, които повреждат общински имоти, когато деянието не съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Република България, се наказват по тази наредба, независимо от имуществената отговорност за причинените вреди) се явява обща по отношение на чл. 46 НУРОСОФПСДТСО. Съществуването на двете разпоредби не предполага възможност за налагане на две отделни административни наказания, за едно и също административно нарушение и не дава основание да се приеме, че чл. 46 НУРОСОФПСДТСО е незаконосъобразна. Различен е обектът на посегателство и субектите извършители на нарушението. Съобразено е новото концептуално съдържание на понятието спортен обект, което в НУРОСОФПСДТСО не се ограничава единствено до недвижим имот. В него влизат освен спортни имоти (термин, използван от старата Наредба), но и спортни площадки, съоръжения и всяко съоръжение, насочено към създаване на условия и подпомагане на заниманията с физическа активност, спорт и спортно-туристическа дейност. Правилно административният съд е отхвърлил като неоснователни доводите, че чл. 216 НК, определящ състави на престъпления за унищожаване и повреждане на чужди движими вещи, не допуска "интервенция" на местния законодател в тази област. Изпълнителното деяние на престъплението "унищожаване и повреждане" е определено от обективна и от субективна страна с чл. 216, ал. 1 НК и в основата си е детерминирано като фактическия състав от чл. 9 НК и във връзка с последващото реализиране на наказателна репресия. Разпоредбата на чл. 6 ЗАНН ясно диференцира и отграничава деянията, съставляващи административни нарушения, за които наказанието е глоба или имуществена санкция. Нормата на чл. 22, ал. 4 ЗМСМА дава правомощие на общинския съвет да предвижда налагането на глоби и имуществени санкции за нарушаване на наредби. Това правомощие за случая не е ограничено и не влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 216, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон Върховният административен съд счита, че то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение