Решение № 9761 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11365/2017 г.

Решение № 9761 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11365/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. С., чрез юрисконсулт Т., против Решение № 5216 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 660/2017 г. по описа на АССГ (Административен съд С. - град). С. съдебното решение е отменено решение № 13518/19.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М. и е изпратено личното и дело, на административния орган - председателя на ДАБ към МС на РБ за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си юрисконсулт Д. поддържа жалбата и отново заявява, че решението е немотивирано и ако съдът беше обсъдил приложените по делото доказателства, би стигнал до различни правни изводи относно законосъобразността на издадения индивидуален административен акт. Основния довод е свързан с необоснованост на съдебното решение, като се поддържа несъответствие на формираните изводи с установените по делото факти. Не е взето предвид и не е съобразен факта, че на останалите членове на семейството ДАБ е постановила отказ, както и с факта, че самата принадлежност към социална група обикновенно не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец (т. 79 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец ВКБООН). Ответната страна - чрез адв. С. оспорва касационната жалба. Счита че, решението е правилно, тъй като не са обсъдени факти, които представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и правилно съдът е приел, че само това е достатъчно за да се отмени решението на административния орган на ДАБ. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че така разглежданата касационна жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационна жалба на Държавната агенция за бежанците е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от страна спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение № 5216 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 660/2017 г., Административен съд С.-град, е отменил Решение № 13518/19.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М., гражданка на Афганистан. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма, съдържа предвидените в ал. 2 задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му - чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 68 от ЗУБ, но е приел, че е допуснато съществено нарушение на материално-правните разпоредби на закона и целта му. Обосновал се е, че административния орган при постановяване на решението си е игнорирал напълно личните причини на жалбоподателката и не е обсъдил промяната в социалния и статус след напускане на държавата по произход. В съобразителната част на процесното решение изобщо не е била обсъдена бежанската история на непълнолетната З. М. придружена от майка си З. М.. Съдът е приел, че чуждата гражданка търси закрила по икономически причини, а не защото е изложена на реална опасност. Не са изследвани личните и причини, което е следвало да се направи с оглед на факта, че в хода на производството бащата е починал. Смъртта на бащата, настъпила на територията на България, според съда е събитие, което е от съществено значение за личното положение на жалбоподателката. При постановяване на административното решение не е съобразена разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, които са настъпили, след напускането на държавата по произход. Постановявайки решението си, административния орган от друга страна не е изяснена и ситуацията в Афганистан по отношение на жените без мъжка подкрепа, с което е допуснато съществено нарушение на на административно-производствените правила. Така постановеното решение е правилно. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на касаторката за отношението към младите жени в Афганистан, които са останали сами и без семейство. Смъртта на бащата, поставя ответницата по касационната жалба в положението на лице принадлежащо към обособена социална група, която група в Афганистан самотните жени и момичетата без подкрепата на пълнолетен мъж всъщност представляват обект на преследване. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че самата принадлежност към тази обособена социална група не е достатъчно основание, необходимо е да има и преследване, което е насочено конкретно спрямо съответното лице. Това обаче не е така, тъй като, дефиницията на чл. 8 от ЗУБ, която възпроизвежда дефиницията на чл. 1 от Женевската конвенция, казва основателно опасение от преследване. Законът дава достатъчно свобода на интерпретация на основателността на опасението от преследване, но с оглед на представените в хода на касационното производство доказателства и тези, които се съдържат в административната преписка, изясняват обстановката в Афганистан. Ясно е, че жените съставляват обособена социална група, защото жените в Афганистан са изцяло изключени от обществото и въпреки усилията на правителството, не може бързо да се преодолее това наслагваното с години отношение към жените особено към самотните момичета и жени, на които са отказани всякакви граждански, политически и социални права и за които няма абсолютно никаква възможност те да се развиват като самостоятелни индивиди и да възприемат поведение, което съответства на техните права, което е различно от това, което обществото налага. Затова и правилен е изводът на съда, че административният акт е издаден от административния орган без да са налице необходимите доказателства и без да се обсъдят всички уредени в ЗУБ хипотези за предоставяне на субсидиарна защита. Както е посочил и първоинстанционния съд, административният орган при постановяване на обжалваното решение не е събрал и обсъдил доказателства за общественото положение на жените в Афганистан. Ноторно известни са фактите, че в Афганистан жените без мъжка подкрепа и защита нямат средства за оцеляване. Отношението към работещите и живеещите сами жени е лошо, въпреки усилията на правителството. Затова административният орган е следвало да прецени бежанската история на З. М. и относно посочените обстоятелства. В представената по делото актуална справка за положението в Афганистан е изложена общодостъпната информация, че конфликтът в страната ескалира и няма признаци за намаляването му, както и че броят на инцидентите, засягащи сигурността се е увеличил повече от пет пъти в последните десет години, което е довело до нарастващ брой на цивилните жертви. Извършваните често атентатите в различни части от страната показват засилване на посочената негативна тенденция. В този смисъл не е извършена актуална преценка относно съществуването на въоръжен вътрешен конфликт в Афганистан, степента на безогледно насилие и не е преценено дали цивилно лице, и то от уязвима група, както е в случая, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия не се излага на реална опасност. С оглед изложеното,, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд С.-град следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,