Решение № 3800 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Приходи" към община Разлог срещу решение 102/19.01.2023г., постановено по адм. дело 260/2022г. по описа на Административен съд-Благоевград. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната на решението и потвърждаване на АУЗ. Разноски не се претендират, но е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Изток ЕООД, чрез адв. Ядков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл.218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред АС-Благоевград е бил Акт за установяване на задължение 206-1/16.12.2021 г., издаден от гл.специалист в Дирекция Приходи към община Разлог, потвърден с решение РД-15-194/25.02.2022г. на директора на Дирекция Приходи към община Разлог, в частта в която в тежест на Изток ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ общо в размер на 1 462.61 лева /главница 1 091.30 лева и лихви 371.31 лева/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ общо в размер на 5 302.38 лева /главница 3 933.29 лева и лихви 1 369.09 лева/. По делото не е било спорно, че Изток ЕООД е собственик на недвижими имоти, находящи се на територията на община Разлог. На 16.12.2021г. на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният АУЗ, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти общо в размер на 1 462.61 лева, данък върху превозните средства в размер на 12.94 лева и такса за битови отпадъци общо в размер на 5 302.38 лева, като АУЗ е оспорен само в частите му относно установените задължения за ДНИ и ТБО. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което е отменен и преписката е върната на органа. Според съда не са били налице предпоставките за образуване производство за издаване на акт по чл.107, ал.3 ДОПК. В случая от дружеството не е подадено искане за издаване на АУЗД. Не са налице и други предпоставки за издаване на акт по чл.107, ал.3 ДОПК, в т.ч несъответствие между декларираните данни и данните получени от трети лица, предвид че декларациите от 2001г. и 2020г. са налични в общината и не представляват данни, получени от трети лица. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 ОТ ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от доказателствата по делото се установява, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл.107, ал.3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации, определените от общината задълженията са заплащани в срок. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.108, ал.1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Като е установил данъчно задължение, без да издаде ревизионен акт органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е наложило отмяната на акта. Предвид изложеното по-горе, АУЗ е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗД, с който са начислени ДНИ и ТБО, изчислени към 10.11.2021г., първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски: От страна на процесуалния представител на директора на Дирекция "Приходи" към община Разлог в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК. При прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът може да намали същото до минималния размер по чл.36 ЗА. В случая обжалваемият интерес е в размер на 1 121,35 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение при условията на чл.36 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 976 лева, поради което заплатеното възнаграждение от 900 лв. за процесуално представителство в касационната инстанция не може да бъде разглеждано като прекомерно и необосновано завишено. С оглед изложеното касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 900 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение,