Решение № 417 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2008 г.
ВАСV отделение10.01.2009 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244/18.04.2008 г., постановено по адм. д. № 6037/2007 г. от Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 417 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Христов Иванов от гр. София против решение № 244/18.04.2008 г., постановено по адм. д. № 6037/2007 г. от Административен съд София град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответната страна-Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и заинтересованата страна Столично управление "Социално осигуряване" не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С оспореното решение Административен съд-София град отхвърля жалбата на Цветан Христов Иванов от гр. София против експертно решение на НЕЛК № 0867/13.09.2007 г. С експертното решение НЕЛК изменя неправилното решение № 1398/21.06.2004 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), като приема, че по отношение на касатора е налице 36% трайно намалена работоспособност (ТНР) поради общо заболяване и водеща диагноза "друга хронична обструктивна белодробна болест". Съдът мотивира обжалвания правен резултат с изводи за законосъобразност на решението на НЕЛК, като издадено от компетентен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа, че решаващия съд допуска процесуално нарушение като не допуска тройна експертиза. Съдопроизводствените правила не са нарушени от решаващия съд, с процесуалните си действия по допускане и изслушване на комплексна съдебно-медицинска експертиза от двама лекари експерти не е препятствана процесуалната възможност на Иванов да проведе своята защита срещу оспорения от него административен акт. Заключението не е оспорено по същество от пълномощника на жалбоподателя в първата инстанция, прието е и кредитирано като пълно и компетентно от съда и обсъдено в контекста на всички събрани по делото и относими доказателства. Неоснователно е и касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт поради приетата законосъобразност на решението на НЕЛК, с което е ревизирано решението на долустоящия административен орган. НЕЛК е сезирана с жалба срещу ЕР № 1398/21.06.2004 г. на ТЕЛК от заинтересованата страна в срока по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закон за здравето (ЗЗ). След пълно преосвидетелстване административният орган взема на основание чл. 113 от ЗЗ решение, с което отменя и решава по оценка на работоспособността, като приема 36% трайно намалена работоспособност (ТНР) на Цветан Христов Иванов. Заключението на медицинската експертиза, изслушана в съдебното производство е в подкрепа на изводите направени от НЕЛК в административния акт относно здравословното състояние на освидетелстваното лице. Доказателства, които да ги опровергават не са ангажгирани по делото. Представените в касационното производство писмени доказателства (епикриза и амбулаторен лист) са неотносими към законосъобразността на административния акт и правилността на първоинстанционното решение, тъй като правилно материалната законосъобразност на решението на НЕЛК е преценена спрямо фактите към датата на постановяването му. По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване като правилно на решението на административния съд. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение