Решение № 93 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2017 г.

Решение № 93 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на икономиката срещу решение № 5530 от 03.05.2017 г., постановено по административно дело № 5863/2016 г. от Върховния административен съд, тричленен състав на Пето отделение в частта, с което е отменена негова заповед № ЧР-П-48/23.02.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено, като неоснователно, като му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - К. М. К. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав - II-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, на приложимия материалния закон и неговата цел. Решението като постановено от компетентния съд по жалба срещу индивидуален административен акт, постановен от орган по чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че същото е и правилно. Съдът, въз основа на изяснена фактическа обстановка, при подробен анализ на доказателствата установява, че дадената оценка на изпълнението на служебните задължения от страна на държавния служител е немотивирана. В случая оценяващият ръководител най-общо е посочил, че служителят има "пропуски" в планирането и организирането на изпълнение на служебните задължения, но липсват конкретни примери по време и място, които да мотивират оценката му, че изпълнението отговаря не напълно на изискванията и които да дадат възможност, както на контролиращия ръководител, така и на съда да извърши проверка за спазване изискванията на чл. 18 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация ( НУРОИСДА). На следващо място не са изложени мотиви и при направената корекция от страна контролиращия ръководител, който е този, който приема, че служителят следва да получи най-ниската оценка, тъй като изложен докладната записка на първо място не покрива изискванията за форма на извършване на корекцията, а на второ също не съдържа конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които този ръководител и стигнал до извод за необходимост от тази корекция. В приложената докладна записка до органа по назначаването най-общо е посочено, че служителят не е изпълнил преобладаващата част от целите в работния план, без да се уточнява точно кои задачи не са изпълнени, за какъв срок са възложени и в какво се състои неизпълнението им. Доколкото в самата заповед липсват мотиви, които обаче съгласно трайно установената практика могат да се съдържат в подготвителен за акта документ, какъвто е формулярът за оценка на изпълнението на длъжността, предвид установената липса на такива и в този документ, правилно тричленният състав приема, че в случая не е налице мотивиране на годишната оценка по критериите на чл. 18 от Наредбата. Това обстоятелство без съмнение обосновава извод за допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила за издаване на оспорената заповед, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Правилен е и изводът, че в случая заповедта е постановена и в нарушение на материално правните норми, тъй като от материалите по делото се установява, че дадената оценка е в нарушение на предвидените в НУРОИСДА правила, при което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че правилно е прието от съда, че оспорената заповед № Чр-П-48/23.02.2016 г. на Министъра на икономиката, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. М. К., поради получена окончателна годишна оценка на изпълнението "неприемливо изпълнение", считано от 01.03.2016 г. е незаконосъобразна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II-ра колегия