Решение № 150 от 29.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3548/2013 г.
ВКСI търговско отделение29.10.2013 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2013 г., постановено по ф. д. № 366/13 г. от Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 150 от 29.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3548/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 18 ЗПП. Образувано е по касационна жалба на И. А. П., [населено място], като заявител за вписване в регистъра на Софийски градски съд на ПП "К - г на Б и Е", срещу решение от 14.06.2013 г., постановено по ф. д. № 366/13 г. от Софийския градски съд, с което е отказано вписването на партията в регистъра на политическите партии. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че политическата партия е учредена по инициатива на 100 лица - български граждани с избирателни права; на 17.10.2012 г. е приета учредителна декларация, публикувана на 06.01.2013 г. в ежедневника "Преса"; на 17.01.2013 г. е проведено учредително събрание, на което е взето решение за учредяване и регистрация на партията и са избрани председател, изпълнителен комитет и Ц. ревизионна комисия, както и че са налице изискванията по чл. 14, ал. 2 ЗПП. Представени са 590 декларации за членство по смисъла на чл. 11 ЗПП, от които в 519 бр. не е посочена датата, на която са подписани; списък на 2694 члена на партията, нотариално заверен подпис на председателя по чл. 15, ал. 3, т. 6 ЗПП и нотариално заверени декларации по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 8 ЗПП. Софийският градски съд е постановил отказ за вписване поради неспазване на изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗПП. Съдът е констатирал, че дати са поставени на 71 бр. от подписаните декларации, от които на 70 бр. датата е преди откриване на учредителното събрание, докато на останалите 519 бр. липсва дата и следователно не може да се установи дали на събранието са присъствали 500 български граждани с избирателни права, подписали декларации по чл. 11 ЗПП. Решението е правилно. По силата на чл. 12, ал. 2 ЗПП учредителното събрание за образуване на политическа партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права, подписали декларации по чл. 11 ЗПП, с които изразяват личната си воля за членство и декларират, че приемат основните принципи и цели на политическата партия от учредителната декларация и че не членуват в друга политическа партия. Декларацията за индивидуално членство е по образец, утвърден от инициативния комитет, като законът не поставя изрично изискване на декларациите по чл. 11 ЗПП да бъде поставена дата. Независимо от това, разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПП предписва, че декларацията за индивидуално членство следва да се попълни и подпише саморъчно до провеждане на учредителното събрание. Законността на учредителното събрание е предпоставена не само от броя на присъстващите учредители /500 лица/, но и от притежаваните от тях качества - българско гражданство, избирателни права, липса на членство в друга политическа партия и от изразената лична воля за членство и приемане на основните принципи и цели на политическата партия чрез декларацията по чл. 11 ЗПП. Следователно, законодателно е въведен краен срок, до изтичането на който декларациите по чл. 11 ЗПП трябва да бъдат подписани от учредителите. В този смисъл, са неоснователни доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение със закона с оглед на твърдяната възможност декларациите по чл. 11 ЗПП да бъдат подписани и след провеждане на учредително събрание. Касаторът се позовава в жалбата на липса на законови ограничения на доказателствените средства, с които се удостоверява изпълнението на изискванията на чл. 12 ЗПП, от което извежда оплакване за нарушение на процесуалните правила при поставяне на решението - неизпълнение на съда на задължението да отдели спорното от безспорното и неоспорване на представените декларации от участвалия в първоинстанционното производство представител на прокуратурата. Доводите са неоснователни. На първо място вписването в регистъра на политическите партии се извършва въз основа на молба по чл. 15, ал. 2 ЗПП, придружена с изброените в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗПП документи, включително декларациите за индивидуално членство по чл. 11 ЗПП - т. 5. Следователно, специалният закон - ЗПП определя писмената форма чрез декларация за доказване на законността на учредителното събрание - в декларациите по чл. 11 ЗПП учредителите изразяват волята си, а в конкретния случай и българското си гражданство, избирателните си права, пълнолетието, липсата на членство и на законови забрани за членуване в политическа партия. Волята за индивидуално членство и приемането на основните принципи и цели на партията следва да бъдат изразени в писмена форма /декларацията по чл. 11 ЗПП/, като относно момента на декларирането й действително не са поставени специални изисквания за дата, но поради същественото значение за законността на събранието /до провеждането му/, молителят следва да удостовери пред съда този момент. На второ място, по силата на чл. 602, ал. 2 ГПК съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване въз основа на представените от молителя документи към искането по чл. 601, ал. 2 ГПК. Производството по вписване на юридически лица е охранително и по общото правило на охранителните производства по чл. 533 ГПК съдът служебно проверява дали са налице условията за издаване на искания акт, като може да взема предвид и факти, непосочени от молителя. В този смисъл, съдът по регистрацията не е задължен "да отделя спорното от безспорното" и да съобразява липсата на оспорване на документите от участващия в делото прокурор. На трето място, проверката на законността на учредителното събрание е предоставена на съда по регистрация, докато в протокола от учредителното събрание е направена констатация за присъствието на 564 членове - учредители, но въз основа само на списъка за регистрацията на присъствалите на събранието, без декларациите по чл. 11 ЗПП, за които не е установено дали да подадени до провеждането му. По тези съображения съставът на ВКС намира, че не са налице законовите изисквания за вписване на политическата партия в регистъра на Софийския градски съд, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд