Решение № 7279 от 4.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Колевичин, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 7978/22.12.2022 г., постановено по адм. дело 3840/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЧР - 46/04.04.2022 г., издадена от областния управител на област София, с която, на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено, респективно иска отмяна на оспорената пред АССГ заповед. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът по касационна жалба Областният управител на област София, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата, като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова иска същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. С оспорената пред административния съд заповед на областния управител на област София, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Колевичин заемащ длъжност юрисконсулт в отдел Разпоредителни сделки, обезщетителни процедури, актуване и деактуване към дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация област София, с ранг V младши, считано от 04.04.2022 г. За да постанови обжалваното решение, АССг приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно - процесуалните правила, както и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Правилно административния съд тълкува нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, която дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба в рамките на едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност да прекрати служебното правоотношение без да са налице хипотезите на чл. 103 ЗДСл. В случая е безспорно установено, че Колевичин е назначен за първи път на държавна служба на 11.08.2021 г., а служебното му правоотношение е прекратено на 04.04.2022 г., съответно органът по назначаването е упражнил правомощията си преди изтичането на едногодишния срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Обосновано административният съд е посочил, че актът за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл не е необходимо да бъде конкретно и подробно мотивиран. Целта на срока по посочената норма е да се предостави възможност за преценка, от страна на органа по назначаването, за наличието на необходимите професионални качества в служителя, за степента на справяне на заеманата от него длъжност и в съответствие с тази преценка да бъде взето решение дали да бъде продължено възникналото служебно правоотношение или в рамките на едногодишния срок същото да се прекрати. По отношение на повторените и в касационната жалба твърдения за идентичност на предходно заеманата от касатора длъжност по трудово правоотношение с тази, на която е прекратено служебното му такова, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния такъв. От доказателствата по делото се установява, че Колевичин е назначен по трудов договор на основание чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70, ал.1 от Кодекса на труда на длъжност старши специалист в отдел Административен контрол, координация и регионално развитие към дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация на област София, който е прекратен на 11.08.2021 г., видно от приложените уведомления по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда. Наличието на известно сходство между двете по никакъв начин не може да обективира идентичност между трудово и служебно правоотношение по смисъла на закона. От изложеното се установява, че правилно решаващият съд е приел за законосъобразна, оспорената пред него заповед, като издадена при наличието на въведените с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл две кумулативни предпоставки, а именно: 1. държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба; 2. да не е изминала една година от датата на встъпването му в длъжност, респективно е отхвърлил жалбата срещу нея. Обжалваното решение, постановено при липса на пороците, сочени като касационни основания, следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,