Решение № 10466 от 15.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6134/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Манчев, чрез пълномощника му - адв.Палова, против решение 1677 от 17.03.2021г. постановено по адм.дело 4596/2020г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е била Заповед 18-3950/04.05.2020г.на началника нса СГКК-София, с която на основание чл.54, ал.1 ЗКИР, е отказано изменението на КККР на гр.София, одобрена със заповед от 09.03.2016г. на ИД на АГКК, в частта за ПИ с идентификатор 68134.619.31, находящ се в гр.София,р-н "Подуяне" по заявление на М. Манчев. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е обосновал изводи, че липсват основания за изменение на КККР по заявлението на М. Манчев, тъй като не е налице "непълнота или грешка" по смисъла на §1, т.16 ДР ЗКИР, както и че оспорващият не е установил правото си на собственост върху поземлен имот с проектен идентификатор 68134.619.9228 /погрешно изписан накрая 228/, с оглед на установената липса на идентичност между имота по нот.акт от 1923г. с проектния имот, а също и поради това, че с РП от 1982г., при действието на ЗТСУ /отм./ същия попада в територия, за която са отредени УПИ, който план има отчуждително действие. Освен това е приел, че редът за възстановяване на собствеността върху имота, като бивш земеделски имот в регулация, е по ЗСПЗЗ, респ.чл.11 и 13 ППЗСПЗЗ, който в случая не е спазен, поради което и исканото изменение на КККР на гр.София, чрез нанасяне на имота на оспорващия по нот.акт от 1923г. върху част от ПИ с идентификатор накрая 31, на основание непълнота или грешка е неоснователно, а отказа на началника на СГКК-София е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно по отношение на основния извод на съда, а именно, че липсва непълнота или грешка, като основание за изменение на КККР на гр.София, по чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 ЗКИР. В останалата част от съпътстващите мотиви, съдът недопустимо е взел становище по правото на собственост на оспорващия върху претендирания за нанасяне в КК поземлен имот, за което няма правомощия. По делото е установено, че КККР на гр.София, р-н Подуяне, е одобрена със заповед на ИД на АГКК от 09.03.2016г. Не е спорно между страните, че в тази КК имотът на касатора - с проектен идентификатор 68134.619.9228, видно от скицата-проект на л.22 от делото, не е заснет. За изработване на тази КК са използвани неодобрен кадастрален план от 1982г., кадастрален, застроителен и регулационен план от 1982г., кадастрален, застроителен и регулационен план за м."Левски-зона В" от 2001г./приложения 1, 2 и 3 към заключението на СТЕ/, съдържащи актуални данни за меспоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на р-н "Подуяне", гр.София. В тези планове и кадастралната основа към тях, поземлен имот с проектен идентификатор накрая 9228 не съществува. Поради това и същият не е намерил отражение в КК като обект на кадастъра. При тези данни законосъобразен е изводът на съда, че в случая не става въпрос за непълнота или грешка, като основание за изменение на КККР на гр.София по отношение имота на касатора. Защото не се установява КККР от 2016г. да съдържа несъответствия в границите и очертанията на ПИ с идентификатор 68134.619.31 спрямо действителното му състояние, което би било непълнота или грешка, по смисъла на §1, т.16 ДР на ЗКИР. ПИ с идентификатор накрая 31 съответства на всички актуални данни относно местоположение, граници и размери, на база кадастрални и регулационни планове от 1982 и 2001г., при спазване от органа на критериите по чл.14, ал.1, т.1-6 на Наредба 3/28.042005г. за съдържанието,създаването и поддържането на КККР /отм./, но в сила към 2016г. При липсата на непълнота и грешка правните изводи на съда за законосъобразност на оспорения отказ на началника на СГКК-София, са правилни. Правилен е и другия извод на съда, че по делото не е установена пълна идентичност между имота на касатора по нот.акт от 1923г. с имот пл. 1931 от к.л.298 по стар кад.план от 1956г. /приложение 1 към заключението на СТЕ/. В разписния лист към този план имот с пл.1931 е записан като нива, собственост на М. Манчов, като впоследствие е направено отбелязване, че имота е свободен и името на собственика е зачертнато. От заключението на СТЕ е установено, че имот с пл.1931 по кад.план от 1956г. е идентичен на имот 101931 от помощния план по чл.13а ППЗСПЗЗ за р-н "Подуяне", обявен в ДВ на 30.04.2004г., за който е записано, че е с неидентифициран собственик. Вещото лице заключава, че от данните, съдържащи се в този помощен план не може да се установи идентичност между имота, описан в нот.акт 156/1923г. на М. Манчев, чийто наследник е касатора, с имот пл. 1931 по кад.план от 1956г., а поради това и с имот 101931 от помощния план. Касаторът е оспорил заключението в тази му част, но не е ангажирал други доказателства за обратното, нито пък е поискал тройна експертиза. Позовава се единствено на данните съдържащи се в удостоверение на "Геомап София"ЕООД /стр.81/, за наличие на такава идентичност. Това удостоверение, като издадено от дружество, на което е възложено изработванвто на скицата-проект за процесното изменение по договор с касатора, правилно не е кредитирано от съда, тъй като противоречи на останалите доказателства и най-вече на заключението на СТЕ. В крайна сметка новият имот на касатора, с проектен номер накрая 9228, отговаря частично на имот с пл.1931 по кад.план от 1956г., но не е доказано, че отговаря на имота по нот.акт от 1923г. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно в извода му за липса на непълнота и грешка, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение