Решение № 13980 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2011 г.

Решение № 13980 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Началникът на сектор Пловдив при РДНСК - Южен централен район (ЮЦР), чрез процесуалния си представител мл. юрк. Петър Иванов е подал искане за отмяна на влязло в сила решение № 7026/19.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1399/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 1612/23.11.2010 г. по адм. дело № 2186/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В искането за отмяна с посочено правно основание по чл. 239, т. 1 АПК се поддържа, че описаният съдебен акт противоречи на закона и се моли да бъде отменен като неправилен. Ответникът - Павел Георгиев Варадинов, е депозирал становище с довод за неоснователност на искането за отмяна. Претендира и присъждане на направените по делото разноски в хода на инстанционното производство. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира следното: С решение 7026/19.05.2011 г., постановено по адм. д. № 1399/2011 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е отменено решение № 1612/23.11.2010 г. по адм. дело № 2186/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед № ДК-02-Пд-15/1.07.2010 г. на началник сектор Пловдив при РДНСК - ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна сграда 3", намираща се в УПИ IV - 877 кв. 52 по плана на с. Брестовица, област Пловдив, извършен от Павел Георгиев Вападинов. Съгласно поддържаните в настоящото производство доводи и твърдения, отмяната се иска на основание допуснатите от тричленния състав нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при раглеждане на спора в касационната му фаза. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1-ва АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Следователно новите обстоятелства, визирани в чл. 239, т. 1-ва АПК представляват юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са съществували, но не са били включени във фактическия материал при решаване на делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. По хипотеза те са извънпроцесуални и са относими към спорното право, в случая правото на отмяна на обжалваното второинстанционно решение. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Именно по тази причина като основания за отмяната могат да служат новооткрити или новосъздадени доказателства само относно обстоятелства (правно или доказателствено значими), съществували към момента, в който са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, т. е. - към момента на приключване на устните състезания. В контекста на нормативните изисквания, формулираните твърдения, освен че съставляват касационни оплаквания, относими към спора за законосъобразността на издадената заповед за премахване на незаконния строеж "Масивна сграда 3", намираща се в УПИ IV - 877 кв. 52 по плана на с. Брестовица, област Пловдив, извършен от Павел Георгиев Варадинов; не обосновават наличие на релевираното отменително основание по отношение акта на Върховния административен съд, с което е отменено решението на Административен съд - Пловдив. Същото се отнася и до описаните процесуални нарушения, свързани единствено с преценката на доказателства, т. е. относими към правораздавателната дейност на съда. Под формата на искане за отмяна всъщност са направени само касационни оплаквания, които не могат да бъдат разглеждани в извънредното производство. Нови писмени доказателства не се представят, нито се сочат и установяват юридически факти, относими към спора - предмет на решението, които да служат за целите на отмяната и да представляват основание за отмяна. С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, следва да бъде оставена без уважение. Отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Тя има санкционен характер срещу субектът, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена само по висящия процес. Съгласно предписанието на чл. 143, ал. 2 АПК, разноски се дължат и при прекратяване на производството по делото тогава, когато извършените процесуални действия отпадат с обратна сила, а искането не може да бъде решено по същество. При всички случаи обективната отговорност на страната по чл. 143, ал. 1 АПК обхваща репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. В конкретния казус ответникът по искането за отмяна е претендирал адвокатско възнаграждение, но по делото не е доказал реалното извършване на такива разноски. Според представения договор за правна помощ и съдействие от 1.10.2010 г. е заплатил на адвокат Кръстева възнаграждение от 150 лв. за осъществената защита по адм. д. № 1731/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Тези разноски, ведно със заплатените държавни такси във двете съдебни фази на административното производство, не могат да бъдат претендирани в хода на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, а е следвало да бъдат своевременно поискани пред касационната инстанция, произнесла се по съществото на материалноправния спор. При тези данни и след като страната не е установила действително извършени разходи за адвокатско възнаграждение в производството по настоящото адм. д. № 8497/2011 г., няма основание за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,