Решение № 2162 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2018 г.

Решение № 2162 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Савов, в качеството му на пълномощник на "ХАРМИЛ БЪЛГАРИЯ" ООД, срещу Решение № 1061 от 20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12797/2017 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна – Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. Петров, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявения от "ХАРМИЛ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 10220720, представлявано от управителя М. Бодурова, иск срещу Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7 320 лева, причинени от незаконосъобразно действие на длъжностно лице на ответника, състоящо се в изземване на 5 варела с нетно тегло 100 кг. от веществото ацетилфенилацетонитрил, извършено на на 12.11.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на процеса не е доказано наличието на комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В случая установените от съда факти не се оспорват от страните. Спорът е по приложението на нормата от закона, обуславяща ангажиране на безвиновната отговорност на държавата. В това отношение настоящата инстанция споделя изцяло изводите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря. Незаконосъобразността на действията на митническия служител по изземването на спорната пратка ищецът обосновава с мотивите от присъдата на Софийски градски съд, постановени по НОХД № 1408/2014 г. Възражението е неоснователно. Незаконосъобразното действие или бездействие е елемент от фактическия състав на отговорността на по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ само когато е осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правомощия. Действие или бездействие по повод административна дейност на държавен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е дейността, която той изпълнява по силата на закона и за която е създаден, нейната реализация, за което са му предоставени властнически правомощия, по силата на които може да създава промени в правната сфера на физическите и юридическите лица, да предизвиква едностранни правни последици в техния патримониум. Затова незаконосъобразна ще е дейността на административния орган или негови длъжностни лица, която не се основава на закона или на административен акт. В процесния случай, както правилно е приел решаващият съд, не е налице незаконосъобразно действие от страна на митническия служител, разпоредил задържането на стока, по товарителница № 999-18137825 с получател ищцовото дружество. Основанието за това действие е норма от Закона за митниците, а именно чл. 229, ал. 1, съгласно който текст: "Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт. ". Самият закон оправомощава митническите органи да извършват действията по изземване и задържане на стоки, предмет на митническо нарушение, или такива, които представляват веществени доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, каквото в процесния случай е проведено. Изходът от наказателния процес, образуван и проведен срещу М. Бодурова, в качеството й на управител на търговското дружество, не обуславя незаконосъобразност на действията на митническите органи, както правилно е приел решаващият съд. Това е така, тъй като едва при проведеното разследване, а в случая и наказателен процес, е възможно да се докаже налице ли е престъпление от общ характер, извършено ли е виновно от наказателноотговорното лице и наказуемо ли е по нормите на НК. Задържането на "стоката" също е законосъобразно по вече изложените съображения в периода от 12.11.2012 г. (когато стоката е иззета от митническия орган с разписка № 20120463) до 10.12.2012 г. (когато с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство). След 10.12.2012 г. е променено правното основание на «задържането» и то е чл. 111, ал. 1 НПК. В приложимата редакция на текста: «Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. " Алинея 2 на дава възможност предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора, да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Още една възможност предоставя ал. 4 – предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора да се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет. Няма данни ищецът, чрез своя управител, да се е възползвал от законово предоставените му възможности, за което държавата не следва да носи отговорност. По изложените съображения изводът на решаващия съд, че действието на митническия орган по изземване и задържане на стоката в процесния случай е било законосъобразно е обоснован и законосъобразен. Отсъствието на една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата прави иска неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. При така изложените мотиви обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна с оглед чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон – ЗОДОВ. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Това е така, тъй като чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение