Решение № 5398 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2014 г.

Решение № 5398 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Камик" ЕООД, гр. Пловдив срещу Решение № 609 от 7.03.2014 г. по адм. дело № 620/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, I отделение, XI състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че от страна на съда не са обсъдени допълнително представените доказателства по продажба на процесната стока, както и неправилно са тълкувани действията по правото на ползване на данъчен кредит по процесната сделка. Изразява становище, че са нарушени сроковете за извършване на проверки и ревизии, което не е отчетено от АС Пловдив. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Попчев, като същият заявява, че отказът на данъчните органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на "Камик" ЕООД по процесната доставка противоречи на събраните доказателства и на постоянната практика на Съда на ЕС. Поддържа, че при ревизираното лице се намират доказателства за реализирането на процесната стока /захар/ на трето лице, което е индиция за осъществяването на доставката от "Е и Е Транс" ЕООД. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд /АС/ Пловдив е образувано по жалба на "Камик" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 161203757/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, поправен с РА ПРА № Р-1240905/23.11.2012 г. потвърден с Решение № 104/31.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Предмет на спора е отказаният от данъчните органи данъчен кредит на получателя по фактура № 270/30.09.2009 г. с предмет на доставката 37 тона захар, издадена от "Е и Е Транс" ЕООД. Ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията писмени доказателства /приемо-предавателен протокол, ЧМР, пътни листа, сертификати за качество, свидетелства за регистрация на МПС/, като е констатирал редица несъответствия в тяхното съдържание и е формирал извода, че не се установява предаването от доставчика, вписан във фактурата и приемането на процесната стока от получателя. Според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че прекият доставчик е доставил съответното количество захар на "Камик" ЕООД. Наличието на доводи, че стока от същия род е била продадена от ревизираното лице на трети лица - негови контрагенти, не могат да бъдат водещи за обосноваване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото не се доказва, че "Камик" ЕООД е получател по процесната доставка от посочения пряк доставчик. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС Пловдив обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. Видно от данните по делото прекият доставчик "Е и Е Транс" ЕООД не е намерен на декларирания от него адрес за кореспонденция, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и доказателства, касаещи процесната доставка не са ангажирани от доставчика. Ревизираното лице е представило договор за покупко- продажба от 30.09.2009 г.; приемо-предавателен протокол от 30.09.2009 г.; копие от фактурата /от същата дата/; 2 бр. ЧМР - в едното ЧМР е вписан като превозвач "Маниста Халкова" ЕООД" и дата на получаване на стоката - 2.10.2009 г., а в другото ЧМР няма печат на превозвача /л. 153 и л. 156 от делото/; два документа за качество на стока /на румънски език/- за 23 000 кг захар, произведена на 29/30.09.2009 г. /по първия документ/ и превозена с МПС № СТ 6334 СМ/СТ8452 ЕХ и на 09,25 и 27.09.2009 г. /по втория документ/ и превозена с МПС № РВ 4038 АР/РВ 4465ЕМ. Относно транспорта на стоката "Камик" ЕООД декларира, че същият е осигурен от доставчика. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "Маниста Халкова" ЕООД, чиято основна дейност е извършване на международен транспорт на стоки. Представени са два бр. ЧМР от Румъния до България, пътен лист, бележки за платени пътни такси в България и Румъния и Дунав мост, талони на автомобилите, лиценз за извършване на дейността. В обжалваното решение съдът задълбочено е разгледал представените от превозвача писмени документи и е констатирал редица несъответствия в съдържанието им. В първото ЧМР /на л. 107 от делото/ като изпращач е вписан Sarapac Impex, получател "Е и Е Транс" ЕООД, с разтоварен пункт - Пловдив, за превоз на стока - захар 23 300 кг., поставени са печати и подписи на изпращача и превозвача; стоката е получена на 26.09.2009 г. Към посоченото ЧМР е приложен пътен лист за дата 24.09.2009 г. с вписан товар - олио /не фигура захар/. От представената заповед за командироване е видно, че водачът на МПС е командирован на 27.09.2009 г., а квитанцията за платени пътни такси е от 24.09.2009 г. Във второто ЧМР /на л. 113 от делото/ за изпращач е вписан Sarapac Impex, получател "Е и Е Транс" ЕООД, място на натоварване - URZICENI, Румъния, с разтоварен пункт - Пловдив, за превоз на стока - захар 23 300 кг., поставени са печати и подписи на изпращача и превозвача и подпис на получател; стоката е получена на 28.09.2009 г. В приложения пътен лист от 25.09.2009 г. фигурират както стока - олио, така и захар, като по отношение на захарта същата е транспортиране от Урзичане /Румъния/ до Стара Загора и няма данни такава стока да е превозена до гр. Пловдив. Заповедта за командироване на Красимир Костадинов - шофьор на автомобил СТ 6334 СМ е от 25.09.2009 г. /за един ден/. Описаните и в двата пътни листа автомобила СТ 6334 СМ и СТ 0420 АР са собственост на превозвача видно от приложените копия от свидетелства за регистрация. От съдържанието на представените от превозвача документи не може да се установи каквато и да било обвръзка с доставката на 37 тона от "Е и Е Транс" ЕООД в полза на "Камик" ЕООД. От превозвача "Маниста Халкова" ЕООД" са представени ЧМР, които не съответстват на ангажираните от самото ревизирано лице ЧМР /в приложеното от "Камик" ЕООД ЧМР фигурира дата на получаване на стоката - 2.10.2009 г., което не кореспондира с датата на приемо-предавателния протокол и датата на издаване на фактурата/. Освен това в писмените обяснения /на л. 224 от делото/ управителят на "Камик" ЕООД посочва, че датата на предаване на стоката е 2.10.2009 г. в гр. Пловдив, която дата не съответства на отразената във фактурата и приемо-предавателния протокол дата. Следователно, няма доказателства, от съдържанието на които да се направи еднозначен извод, че действително "Е и Е Транс" ЕООД е доставило в гр. Пловдив процесните 37 тона захар и същото количество стока е предадено от продавача на купувача на посочената дата - 30.09.2009 г. В придружаващите ЧМР /представени от превозвача/ документи - пътни листа само единият от тях /л. 115 от делото/ се отнася до същата стока /захар/, но в описания маршрут на МПС, превозващо захарта, не фигурира гр. Пловдив /маршрутът е Урзичане - Стара Загора - Стара Загора - Раковски - Раковски - Стара Загора/. От друга страна, сертификатите за качество на описаните количества захар /2 пъти х 23 000 кг захар/, представени от ревизираното лице в хода на ревизията са издадени на 1.10.2009 г., а според приемо-предавателния протокол и датата на издаване на процесната фактура доставката е осъществена на 30.09.2009 г. Отделно от горното, правилно е отчетен и фактът, че за осъществената от превозвача "Маниста Халкова" ЕООД транспортна услуга в полза на "Е и Е Транс" ЕООД не е издадена фактура, като обяснението на управителя на дружеството - превозвач, че такава фактура не е издадена, тъй като нямат връзка и не са открили търговеца, който да им предостави необходимите данни, се явява неправдоподобно и нелогично. Следователно, обсъждайки задълбочено представените от ревизираното лице и от превозвача писмени доказателства и техните писмени обяснения, правилен и обоснован е крайният извод на АС Пловдив за материална законосъобразност на РА относно отказания на "Камик" ЕООД данъчен кредит по фактура № 270/30.09.2009 г. с предмет на доставката 37 тона захар, издадена от "Е и Е Транс" ЕООД. Липсата на доказателства за осъществяването на процесната доставка на 37 тона захар от посочения във фактурата пряк доставчик - "Е и Е Транс" ЕООД обуславят законосъобразният извод за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Този извод следва и от постоянната практика на СЕС, включително и решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. Т.е. тълкуването на цитираното решение изисква доказването по категоричен начин на извършването на облагаема доставка на стока. В случая това материалноправно изискване не е спазено. Не е доказано условието съответните стоки са били придобити /предадени и транспортирани/ от ревизираното лице чрез неговия доставчик. Неоснователно е твърдението на касатора и неговия процесуален представител, че доколкото има доказателства за последващи облагаеми доставки със същата стока /представени са копия от фактури от м. 07.2010 г., м. 08.2010 г., м. 04.2011 г., издадени от "Камик" ЕООД/, реализирани от ревизираното лице в полза на трети лица, то това обосновавало извода за действително извършена доставка по процесната фактура. Не е установено предаването на процесното количество стоки от прекия доставчик на получателя, поради което въпросът за последващи облагаеми доставки не следва да бъде обсъждан. Освен това няма категорични данни по делото, че описаните във фактурата 37 тона са били продадени от ревизираното лице на други лица през периоди, следващи м. 09.2009 г. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС Пловдив за законосъобразност на РА, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение