Решение № 1549 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2012 г.

Решение № 1549 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез пълномощника юк. Попгеоргиева, срещу Решение № 1450 от 19.03.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 309 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменено Решение № К 47-0360/30.04.2008 г., издадено от Началника на митница София срещу "Кумерио мед" АД със седалище в гр. Пирдоп, Софийска област и адрес на управление Индустриална зона, ЕИК по Булстат: 83204687 Ю, в частта, с която на същото дружество (с настоящо фирмено наименование "Аурубис България" АД) е определено допълнително вземане за лихва върху ДДС, в размер на 2795 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост на извода за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос -отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател моли за отмяна на касирания съдебен акт. В с. з. касаторът не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба - "Аурубис България" АД - е подал чрез адв. Йорданов писмен отговор, в който я оспорва, а в с. з. чрез адв. Владимирова застъпва становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираното касационно основание и след извършена проверка по чл. 218 АПК, приема следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение № К 47-0360/30.04.2008 г. на Началника на митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМУ - София, с което са определени като дължими за вземане под отчет на митни сборове и други държавни вземания по ЕАД № 07BG005003H000185/3.05.2007 г., представляващи ДДС в размер на 2795 лв., заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащането й. Производството пред административния съд е повторно и е в изпълнение на указанията, дадени в отменително решение № 136 от 5.01.2012 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 10289/2009 г., с което е отменено решение № 51 от 12.06.2009 г., постановено по адм. д. № 4997/2008 г. по описа на АССГ и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. Пред първоинстанционния съд не е имало спор, че ответникът по касация е получател на меден концентрат със страна на произход Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" с ЕАД № 07BG005003H000185/3.05.2007 г. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 2.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. След извършена последваща проверка, на 30.04.2008 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определено допълнително задължение за ДДС, ведно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението /датата на вноса/ до датата на заплащане на сумата. На 8.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като на 21.05.2008 г. е платило главницата на допълнително определеното задължение. Допълнително определеният ДДС е бил взет под отчет на 18.05.2008 г., като не е връчвано ново уведомление за доброволно изпълнение. Спорът между страните е бил само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че към 21.05.2008 г., когато задължението е платено, срокът за плащането му не е изтекъл. Този извод Съдът е обосновал с разпоредбите на Митническия кодекс на Общността (МКО), Закона за данък върху добавената стойност и с тълкуването на приложимите разпоредби на кодекса, дадени в решенията на СЕС по дело С-546/09 г. и по дело С-91/02 г. Решението е правилно и постановено при правилно приложение на материалния закон. По силата на чл. 16, ал. 1 ЗДДС внос на стоки по смисъла на закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Според чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗДДС предвижда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1 б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета (МКО), вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217 § 1 МКО изисква размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, да бъде изчислен незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. На основание чл. 221, § 1 МКО длъжникът следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съгласно чл. 222, § 1, б. "а" от същия общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. По силата на чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Правилно административният съд се е позовал на решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г. Съгласно т. 27 от мотивите на това решение, разпоредбата на чл. 232, § 1, "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата, е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от кодекса. Според т. 32 и т. 33 от мотивите на решението съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание чл. 202, чл. 205, чл. 210, чл. 211 и чл. 220 от Митническия кодекс, уреждащи случаи на нарушение митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по делоHannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I - 12077, точки 19 и 23). От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се установява, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Неоснователно е възражението на касатора, че разпоредбите на МК не се прилагат по отношение на задължението за ДДС при оформяне на режим "крайно потребление" и решението от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. с предмет аналогичен на процесния казус, е неприложимо, както и че то не дава категоричен отговор на спорния въпрос. Видно от т. 2 на решението запитването е отправено по спор между "Аурубис България" АД и Началника на митница Столична относно размера на дължимите лихви върху сумата на определено допълнително задължение за внасяне на ДДС, както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви. В раздел "Обстоятелствата в основата на спора", т. 12 и т. 13, 14 и 16 от решението е описана абсолютно идентична фактическа обстановка - "Аурубис" внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са допуснати до свободно обръщение. Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителна цена, посочена във фактура на продавача и установена при спазване методиката за определяне на цената, предвидения в сключения между този продавач и "Аурубис" търговски договор. Окончателната цена е определена във финална фактура. Началникът на митницата издава решение, с което установява допълнително държавно вземане за ДДС, което да бъде заплатено със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Следователно, правилно е прието от първоинстанционния съд, че преюдициалното запитване касае абсолютно идентичен случай. Неоснователен е и доводът на касатора, че в решението не се съдържа ясен и точен отговор на поставените въпроси. Според твърденията в касационната жалба, в случая не се касае за компенсаторна или санкционна лихва, а за лихва за забава. Отговорът в т. 1 от диспозитива е ясен и точен - чл. 232, § 1, б. "б" от МК следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането. По отношение на връченото уведомление е основателно позоваването от страна на ответника по касация на решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08. В т. 21 от същото съдът е приел, че от текста на чл. 221, § 1 от МК следва, че вземането под отчет, което съгласно чл. 217, § 1 се изразява във вписването от митническите органи на размера на сборовете в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна документация, задължително предхожда уведомяването на длъжника за размера на вносните или износните сборове (Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Molenbergnatie, С-201/04 Recuel, стр. I - 2049, т. 46). В т. 22 е посочено, че хронологичният ред на дейностите по вземане на отчет и по уведомяването за размера на сборовете, утвърден със самото заглавие на раздел 1 от глава 3, дял VII от МК "Вземане под отчет на размера на митническото задължение и уведомяване на длъжника" трябва да се съблюдава, за да не се създаде различно третиране на длъжниците и освен това да се застраши хармоничното функциониране на митническия съюз /Решение по дело Molenbergnatie, т. 47. В т. 23 е даден категоричен отговор на първия въпрос по дело С-124/08 и на въпроса по дело С-125/08, че уведомяването на длъжника може да се извърши само ако размерът за митните сборове е бил предварително взет под отчет. В случая липсват доказателства по делото за надлежно уведомяване на длъжника по подходящ начин от митническите органи в съответствие с чл. 221, § 1 МК след вземането под отчет. Не може да се приеме, че уведомлението е равнозначно на вземане под отчет. Според чл. 217, § 2 МК държавите-членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Според чл. 831, ал. 1 ППЗМ за целите на чл. 205, ал. 1 от закона, т. е. при вземане под отчет, изчисленият от митническите органи размер на митните сборове се вписва в регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение. Ето защо решението на АССГ е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Владимирова, Съдът присъжда на ответника разноски в размер на 136,91 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,