Решение № 1100 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2009 г.

Решение № 1100 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, София, против Решение № 384/08.06.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1559/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата на дружеството против Заповед № ДК-09-140/14.11.2008 год. на Началника на РДНСК - Благоевград, със забрана на ползването на неприетия по установения ред строеж: "мрежа ниско напрежение /НН/" - с. Долен, находящ се в с. Долен, общ. Сатовча, с ползвател "ЧЕЗ Разпределение България" АД, София. С доводи за неправилност на съдебния акт се иска отмяната му. Сочи се, че обектът не представлява нов строеж и не е "Мрежа ниско напрежение - с. Долен", а "рехабилитация на съществуващ електропровод НН", който е VI - та категория и за който е издадено разрешение за строеж № 16/16.12.2006 г., за който са налице всички изисквани от действащата нормативна уредба строителни книжа и документи, трасето съществува от 1958 г. - извършено е само обновяване на част от него, чрез подмяна и монтаж на инсталации, съоръжения и елементи от уреди. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрист Весела Иванова - ръководител отдел "Регистър на активите и управление на имуществото", по изложените в нея съображения. Ответната страна - Началника на РДНСК - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът точно е определил кръга на релевантните за правния спор факти, касаещи издадената на основание чл. 178, ал. V вр. ал. I от ЗУТ заповед на началника на РДНСК - Благоевград. Подробно са изследвани събраните доказателства, в т. ч. и заключението на СТЕ, обсъдени са и доводите на страните, въз основа на които съдът е извел обосновани от фактическа и правна страна изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Твърденията в същата действително се явяват повторение на доводите, развити пред съда по съществото на спора, на които в решението са изложени подробни и обосновани съображения за тяхната несъстоятелност и правилно са били отхвърлени. Отграничени са релевантните факти за издаването на процесната заповед (строежът да подлежи на приемане, същият да се ползва по предназначение към датата на издаване на констативния акт и за него да не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация), същите са установени по надлежен начин (чрез доказателствата, включително приетото от страните и съда експертно заключение, доказващи обективните факти, визирани в констативния акт), а заповедта правилно е преценен като законосъобразна, без допуснати при издаването й нарушения на процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда, че строежът се характеризира като такъв от III-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" и по аргумент на т. 2, б. "б" от цитираната норма, конкретизация за което се съдържа и в чл. 6, ал. II, т. 6 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. С основание е възприето заключението на вещото лице, с извода, че в случая се касае за ново строителство, предвид цялостното изграждане на електроразпределителната мрежа с нови елементи, обсъдени са и възраженията за съществуващата стара такава, по трасето на която проектантите са предвидили новите стълбове и от която на практика е "останало само наименованието" - въпросът е подробно коментиран в с. з., като вещото лице е дало подробни отговори на поставените въпроси. Но дори да се приеме твърдението в жалбата, че е извършена само "рехабилитация" на обекта, както е по Наредбата, последната включва реконструкцията и основния ремонт на строежите по чл. 6, а в този обхват несъмнено се съдържа и тяхната "рехабилитация", с оглед § 1 от ДР на Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите. В тази връзка неоснователни и неподкрепени с надлежни доказателства са възраженията на касатора, че строежът е от VI категория, което изключва държавното му приемане по реда на чл. 177, ал. II от ЗУТ и Наредба № 2/2003 г. Неправилно в жалбата е интерпретирано становището на ДНСК, а издаденото удостоверение за търпимост е ирелевантно. Не е налице отменително основание дори и да не е връчен констативния акт, предхождащ издаването на заповедта - нарушението не е съществено, тъй като защитата успешно е реализирана пред съда. Впрочем от представеното възражение по КА е видно становището на ЧЕЗ, че въпреки условията на извънредност, при които е бил извършен строежът, инвестиционен проект е бил изработен и представен на административния орган. С оглед тези съображения, за решението не са налице твърдяните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,