Решение № 12973 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2018 г.

Решение № 12973 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15241/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Каръмчев от [населено място] против Решение № 2202/29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2178/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт № 1013 – 15 - 70#1/26.06.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив, с характер на решение по чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с който по подаденото от Каръмчев възражение с вх. № 1013 – 15 – 70/30.05.2018 г. по същество е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] / протокол №Y01170/04.05.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив и е осъден да заплати сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят изтъква фактически твърдения и правни аргументи, които са свързани с касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и за уважаване на жалбата му срещу административния акт. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Р. Панов е подал отговор на касационната жалба, с който оспорва нейната основателност и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на съдебно оспорване пред Административен съд Пловдив е бил Акт № 1013 – 15 - 70#1/26.06.2018 г. издаден от директора на ТП на НОИ – Пловдив, за който съдът е приел, че има характер на решение по чл. 117, ал. 3 КСО. За да формира извод в този смисъл, в мотивите на първоинстанционното решение съдът посочва, че по подаденото от Г. Каръмчев възражение с вх. № 1013 – 15 – 70/30.05.2018 г. по - горестоящият административен орган по същество е потвърдил Разпореждане № [ЕГН] /протокол № Y01170/04.05.2018 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, с което е определено двете пенсии на Каръмчев да се изплащат в ограничен размер на основание § 6 от ПЗР на КСО. Доколкото по делото няма данни кога разпореждането е връчено на своя адресат, съдът намира, че възражението на жалбоподателя от 30.05.2018 г. до по - горестоящия орган е депозирано в срока по чл. 117, ал. 2 КСО. От своя страна директорът на ТП на НОИ – Пловдив се е произнесъл по същество и е изложил собствени мотиви, по подаденото възражение на касатора с характер на жалба против Разпореждане № [ЕГН] /протокол № Y01170/04.05.2018 г. в едномесечния срок, който е предвиден в чл. 117, ал. 3 КСО. За да отхвърли жалбата съдът е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя да получава личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО и наследствената пенсия за военна инвалидност по чл. 82, ал. 4 КСО в пълен размер. Обосновал е недължимостта на двете пенсии в пълен размер с обстоятелството, че Г. Каръмчев не е военноинвалид и не попада в кръга на лицата, за които е приложима нормата на § 6, ал. 5 от ПЗР на КСО (в сила от 01.01.2017 година.). Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна и на основание приетите за относими доказателства, административният съд е установил, че Г. Каръмчев е наследник на сина си А. Каръмчев, последният починал на 04.10.1998 г. по време на наборна военна служба. С Разпореждане № [ЕГН] / 08.09.2000 г. на основание чл. 82, ал. 4 КЗОО и съобразно наследствените части, на Г. Каръмчев е отпусната наследствена пенсия за военна инвалидност. С Разпореждане № [ЕГН] / 30.01.2008 г. на касатора и на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 16.11.2007 г., като е разпоредено двете пенсии да се изплащат в ограничен размер на основание § 6 от ПЗР на КСО в действащата към този момент редакция. С последващо Разпореждане № [ЕГН] / протокол № Y01170 / от 04.05.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО е постановено изплащането на двете пенсии, както следва: лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО - 1223, 85 лв. и наследствена пенсия за военна инвалидност - 150 лева или общо 1373, 85 лева. Прието е от органа, че на лицето се дължи ограничен размер на двете суми и на основание § 6 от ПЗР на КСО, който възлиза на 910 лева на месец, считано от 02.10.2017 година. Фактите по делото са установени правилно от административния съд и по тях няма спор. Спорът между страните се свежда до действието на § 6, ал. 5 от ПЗР на КСО в редакцията към датата на издаване на процесните административни актове, съответно при подаване на заявление за отпускане на пенсия при навършване на възрастта по чл. 68 КСО. Жалбоподателят е преживял родител (баща) на починалия по време на наборна военна служба негов син А. Каръмчев, който към дата 04.10.1998 г. е наследил сина си, и за когото е възникнало субективното материално право да получи наследствена пенсия за военна инвалидност по смисъла на чл. 82, ал. 4 КСО. Последната е дължима на касатора, съгласно разпореждането от 08.09.2000 г., считано от 25.08.2000 г. в размер на 22, 50 лева (лист 90 от първоинстанционното дело). Съгласно текста на чл. 101, ал. 6 КЗОО (в редакцията към датата на издаване на процесното разпореждане - 08.09.2000 г.) родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4 КЗОО (ред. ДВ бр. 55 от 07 юли 2000 г., сега загл. изменено). На основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО (в сила от 01.01.2016 г.) максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. - 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а съгласно ал. 2 добавката по чл. 84 се изчислява от ограничения по ал. 1 размер. Законодателят измени § 6, ал. 5 от ПЗР на КСО (в сила от 01.01.2017 г.), съгласно който алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата, получаващи пенсия за военна инвалидност, при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. При сравнение с редакцията на същата норма към датата на отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя - 16.11.2007 г. (с Разпореждане № [ЕГН] / 30.01.2008 г. му е отпусната пенсия на основание чл. 69, ал. 1 КСО, считано от 16.11.2007 г.), в § 6, ал. 5 от ПЗР на КСО е разписано, че алинеи 1 и 2 не се прилагат за военноинвалиди при навършване на възрастта по чл. 68. Жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на дата 02.10.2017 г., като считано от тази дата възниква правото му по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО същата да бъде изплатена в определения размер. С изменението на § 6, ал. 5 ПЗР на КСО, в сила от 01.01.2017 г. не се увеличава кръга на лицата, получаващи наследствени пенсии, и за които не се прилага ограничението на чл. 1 и ал. 2. Нормата има материалноправен характер и законодателят не й е придал обратно действие, поради което същата е неприложима за случаите преди 01.01.2017 година. От друга страна в Кодекса за социално осигуряване не се съдържа дефиниция на понятието "военноинвалид". Разпоредбата на чл. 3 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (обн. ДВ. бр. 27 от 29 март 2005 г.) сочи, че "военноинвалиди" са българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния резерв и запаса, и освидетелствани по законоустановения ред. Правилно административният съд в контекста на законодателните изменения на КСО в цитираните по – горе разпоредби и понятието "военноинвалид" е изложил съображения и е разграничил с оглед правата, които имат, лицата получаващи пенсия за военна инвалидност и лицата, на които се следва наследствена пенсия за военна инвалидност. В първия случай законът има предвид лица с трайно намалена работоспособност и то в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния резерв и запаса, и освидетелствани по законоустановения ред, а във втория случай законодателят е очертал кръга на правоимащите лица да получат наследствената военна инвалидна пенсия по наследство. Тези правоимащи в конкретната хипотеза са родителите на лицето А. Каръмчев (негови наследници по закон), починало по време на наборна военна служба (04.10.1998 г.) и то независимо от възрастта им (в този смисъл разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от КЗОО). Правната възможност за получаване едновременно на две пенсии в пълен размер - военноинвалидна и пенсия за осигурителен стаж и възраст, е предвидено в разпоредбата на чл. 101, ал. 4 КСО, според която военноинвалидите при навършване на възрастта по чл. 68 КСО получават пълния размер на определените им две пенсии - пенсия за военна инвалидност и пенсия за осигурителен стаж и възраст. 3 а да е налице основание за приложение на тази разпоредба следва да са изпълнени три кумулативни предпоставки - лицето да е навършило възрастта по чл. 68 КСО и да има отпуснати посочените два вида пенсии. В случая са изпълнени само две от тези предпоставки - лицето е навършило посочената в закона възраст и има отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не му е отпусната пенсия за военна инвалидност, а наследствена пенсия за военна инвалидност, поради което не е изпълнено едно от трите условия. При така разписани текстове на закона правилно административният съд е достигнал до извод, че лицата които получават наследствени пенсии за военна инвалидност не са "военноинвалиди", каквито доводи изтъква касаторът в жалбата до съда, и че разпоредбата на § 6, ал. 5 от ПЗР на КСО е приложима само за лица, на които е отпусната лична пенсия за военна инвалидност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при липса на сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и предвид своевременно стореното искане от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, такива следва да му се присъдят. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,