Решение № 1912 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6734/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Георгиева и И. Маринков - служители в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрисконсулт Е. Златева, против решение 5657/25.09.2023 г., постановено по адм. дело 3745/ 2023г. по описа на Административен съд - Софияград. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да издават предписания на собствениците на язовири, съобразно правомощията предвидени в Закона за водите. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ), чрез юрисконсулт В. Василев, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ е прогласил нищожността на задължителни предписания по Констативен протокол 01-02-9/07.02.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от З. Георгиева и И. Маринков - служители в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. С решението ДАМТН е осъдена да заплати на ДПУСЯ сумата в размер на 150 лв. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Югозападна България, на язовир Жиленци горен, находящ се в землището на с. Жиленци, обл. Кюстендил, който язовир е собственост на ДПУСЯ АПДС 1798/20.05.2022 г., е констатирано, че по осъществяване на безопасна техническа експлоатация следва да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател, като е посочен и срок 26.04.2023 г. Жалбата на ДПУСЯ е насочена само против горепосоченото предписание, описано в КП, раздел V, т. 2. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел за основателно възражението на ДПУСЯ, че КП е нищожен. Административният съд приел, че предписанията в КП са издадени от некомпетентни органи, извън законоустановените им правомощия по Закона за водите. Посочено е, че съгласно приложимите норми на чл.138а, ал. 3 ЗВ такива КП като процесния, съответно преписания, могат да се издават от специални Комисии, назначени от съответния областен управител. Изложено е, че контролните органи от ДАМТН също извършват проверки, но същите не съвпадат с тези, извършвани от Комисиите, в чиято компетентност попада именно установяването на техническото състояние на язовирните стени. По отношение на правомощията на ДАМТН съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 190, ал. 4 ЗВ, предвиждаща законовите правомощия на председателя на агенцията, като е посочено, че в нея липсват изброени правомощия от вида на процесните, а именно: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Изложено е, че органите на ДАМТН имат правомощия единствено да контролират такива предписания, но не и самостоятелно да дават предписания. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящия касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт Констативен протокол 01-02-9/07.02.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от З. Георгиева и И. Маринков - служители в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е нищожен. Процесният КП е издаден на основание чл. 190б и чл. 190а, ал. 2 ЗВ, от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл. 190, ал. 4 от ЗВ. Неправилно административният съд е приел, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 01-02-9/07.02.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от З. Георгиева и И. Маринков - служители в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със Заповед 776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, допълнена със Заповед 142/18.03.2022 г. на председателя на ДАМТН и Заповед 577/23.08.2022 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта Заповед 776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, т. 20 по отношение на З. Георгиева и т. 21 по отношение на И. Маринков, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Съгласно чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица - за дейностите по т. 8, включително за изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Според чл. 4, ал. 1 от последната Наредба, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Именно в съответствие с контролните правомощията на ДАМТН се дават предписания, насочени за осигуряване изправното техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, каквито са процесните по Констативен протокол 01-02-9/07.02.2023 г. за осъществяване на безопасна техническа експлоатация следва да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател, като е посочен и срок 26.04.2023 г. От изложеното следва, че по делото не се констатира порок на предписанието в хипотезата на чл. 146, ал. 1 АПК, съответно, в процесния случай не се установява липса на компетентност за издаване на гореописаните предписания, поради което не е налице нищожност на издадения индивидуален административен акт. Неправилно административният съд е приел, че издаването на предписанията, обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, е при липса на законова възможност както за издаване, така и за делегация на такива правомощия на други лица. Като е стигнал до извод за нищожност на оспорените предписания, обективирани в Констативен протокол 01-02-9/07.02.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от З. Георгиева и И. Маринков - служители в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Югозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, поради липсата на компетентност на издателя им, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че в касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. По отношение на претендираните в настоящото производство разноски настоящият състав не следва да се произнася на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. По тях ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,