Решение № 556 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2008 г.

Решение № 556 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и, във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Т. Б. на И. Д. Б.,Ц. П. Б. и П. Д. Б. срещу въззивно решение от 19.11.2007 г.по гр.д. № 2956/2005 г.на СГС, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.). Релевират се оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в"ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. След подаване на касационната жалба Ц. П. е починала и е заместена в процеса от нейния законен наследник-синът й К. А. К. Ответниците по касация А. Х. Н. и Р. Х. Т. оспорват жалбата, като неоснователна и недопустимо, тъй като не са налице изискванията визирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 ГПК. Молят решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Ответниците по касация МФ и МРРБ не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) преди 1.03.2008 г. и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, след отменително решение № 196/26.07.2000 г., постановено по гр. д. № 163/2000 г., на ВКС, 5-членен състав по реда на чл. 231, ал. 1, б"а" от ГПК (отм.) съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ и обусловеният от него иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като при продажбата на процесния апартамент са спазени изискванията на т. 10 от НПЖДЖФ за уведомяване на останалите сънаематели на имота за извършване на сделката, както и е спазен реда за утвърждаване на решението за продажба от Министъра на архитектурата и благоустройството, тъй като е налице делегация на правомощия на министъра към неговите заместници и началника на управлението. Кредитирайки заповед № 1044/23.12.1965 г., писмо № П- 672/27.10.1967 г., удостоверението на СДВР № 1653/5.11.2001 г. и показанията на свидетелите Х, съдът е направил извод, че непосредствено преди подаване на молбата на Х. Х. вх. № П-26/31.01.1967 г., в апартамента на бул. "В" № 86, ет. 6 са живеели семействата на Х. Х. и на А. А. - наематели, както и студенти. При това положение, съгласно чл. 10 от НПЖДЖФ, семейството на А. е следвало да бъде уведомено за направеното искане за покупка на жилището от страна на Х. Х. Такова уведомяване е налице, като индиция за това е отразеното в молбата на А. А. вх. № 781/6.07.1967 г., находяща се в преписката за покупко-продажба, както и обстоятелството, че договорът за продажба е сключен половин година по-късно - 1.02.1968 г. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. При постановяването му са спазени задължителните указания в отменителното решение и въззивния съд е изградил своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги е преценил съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. Наведения довод, че А. С. А. и семейството му към датата на закупуването на процесния апартамент не са имали качеството на наемател е основателен. Разпоредбата на т. 10 НПЖДЖФ се отнася само до лица, които имат качеството "наемател", а А. С. А. и семейството му нямат такова качество, поради което за административния орган не е съществувало задължение да ги уведомява за постъпилото искане, за закупуване на процесния апартамент. Действително, съгласно т. 10 от Наредбата при искане за покупка на жилище, направено от един или повече наематели без съгласие на останалите се прави писменно съобщение на всички наематели. Целта на разпоредбата е да бъдат охранени интересите на останалите сънаематели на същото жилище, с оглед на предвидената възможност по т. 6, ал. 2 и 3 на същата наредба. Безспорно е, че А. А. и съпругата му са се уведомили от служители на общината, че апартамента в който живеят е обявен за продажба, но той не е кандидатствал за закупуването му. От тези обстоятелства не може да се направи категоричен извод, че последния има качеството на наемател, тъй като липсват доказателства за валидно създадени наемни правоотношения по действалите към този момент ЗН и ЗНО, а именно настанителна заповед на началника на служба "жилищно настаняване" по чл. 13 от посочените закони. Следователно А. е бил ползувател на една стая от държавното жилище. Обстоятелството, че лицето е било адресно регистрирано на 25.03.1967 г.на адреса на процесния апартамент и е живяло в него във времето от искането до извършването на продажбата не е пълно доказателство, че лицето има качеството наемател. Доводът на касаторите, че е налице нарушение и на т. 14 от НПЖДЖФ при продажбата не следва да бъде обсъждан, тъй като той се прави са първи път в писменната защита, а не е въведен в касационната жалба. Въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения, макар и с различни изводи следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответницата по касация се дължат направените разноски в размер на 600 лв. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на I г. о.