Решение № 16243 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2017 г.

Решение № 16243 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Интернет-Кафе. БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Р. Габровски, чрез пълномощник, против решение № 4563 от 07.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3565/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 137/20.02.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Повторно излага съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Твърди, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по всички доводи в жалбата, не е съобразил съществените нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е дал срок на дружеството да докаже, че търговската практика не е нелоялна. Навежда доводи за противоречието на административния акт с целта на закона. Според касатора съдът не е обсъдил относимите обстоятелства, че несъответствието е било напълно отстранено, пропускът се дължи на техническа грешка, още повече, че броят на артикулите е незначителен. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена съвместна проверка на служители на КЗП и Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ София - град в търговски обекти, предлагащи за продажба на потребителите "био" храни, е съставен констативен протокол (КП) № К-0252399/17.11.2016 г., в който са обективирани резултатите от проверката на магазин, предлагащ "био"храни, находящ се в гр. София, стопанисван от "Интернет- Кафе. БГ" ЕООД. Не е спорно, че обектът е регистриран като кафе-аперитив съгласно чл. 12 от Закон за храните и в него се предлагат конвенционални храни на търговска марка, на които присъства и се използва терминът "ORGANIC". Проверяващите са констатирали, че в търговската зала и складовото помещение храните, биологично производство, не се предлагат на отделно обособено място (щанд и или рафт) и не са обозначени с лого или надпис, указващи, че са от биологично производство, като са конкретизирани и продуктите, които не са "био". С констативния протокол са дадени задължителни предписания за спиране реализацията на продуктите и привеждането им в съответствие с Регламент № 834/2007. На дружеството е дадена възможност за представяне на становище, в което е посочило, че в съответствие с предписанието от 05.11.2015 г. текстът върху етикетите organic & natural е бил заменен с pure & natural, като описаните в констативния протокол артикули с текст organic & natural, били непродадени единични бройки. Административният орган е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 137/20.02.2017 г., с която на "Интернет-Кафе. БГ" ЕООД е забранено използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика относно метода на производство на предлаганите продукти, включително и ябълково брашно, тибетско годжи бери, сума корен на прах и хавайска спирулина – водорасли на прах, чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта съдържа точно описание на това в какво се състои нелоялната търговска практика. Посочените конвенционални продукти са предлагани за продажба, като в търговския етикет с обявената цена е използвана и думата ОRGANIC определяща ги като "био" продукти, каквито всъщност не са. Прието е, че използване на термина на ОRGANIC при етикетирането на конвенционалните продукти би могло да подведе потребителя, че отговарят на изискванията на Регламент № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. При тези данни съдът е направил извод, че дружеството е използвало търговска практика, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, така че той да вземе търговско решение, което иначе не би взел. След обстоен анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че заповедта е в съответствие с материалноправните норми. Мотивирал се е, че описаните факти субсумират фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. В заключение е приел, че актът съответства на целта на закона, формулирана в чл. 68 б ЗЗП във вр. с чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи след преценка на относимите за спора доказателствата и е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя. По силата на чл. 68 в ЗЗП са забранени нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68 д - 68 к ЗЗП. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68 д, ал. 1, вр. чл. 68 в ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. Както правилно е приел първоинстанционният съд, конкретното действие, в резултат на което е представена невярна информация от касатора, е относно метода на производство на предлаганите продукти. Същото е извършено в качеството му на търговец, като това негово поведение правилно е квалифицирано като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики и при установените по делото данни за обявяването на подвеждаща за потребителя информация относно метода на производство на предлаганите продукти, правилен е първоинстанционният извод, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. При проверката в обекта на дружеството органът е констатирал, че върху проверените продукти е наличен етикет с взаимноизключващи се характеристики organic & natural /био и натурален/. Според чл. 23, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета по смисъла на този регламент един продукт се смята, че съдържа термини за биологичен метод на производство, ако в етикетирането, рекламните материали или търговските документи продуктът, неговите съставки, или фуражни суровини са характеризирани с термини, които указват на купувача, че продуктът, неговите съставки или фуражни суровини са получени в съответствие с постановените в настоящия регламент разпоредби. Термините "био" и "еко", самостоятелно или в комбинация, могат да се използват в цялата Общност и на всеки език на Общността за етикетиране и рекламиране на продукт, който отговаря на изискванията, посочени в регламента или приетите в съответствие с него. Термините ORGANIC или BIO са всъщност две обозначения за един и същ вид продукти. За еквивалент на определението "органик" се приема "био". Продукти, носещи етикета "натурален", не носят характеристиките на "био", защото не са равнозначни. Натуралните не използват изкуствени добавки или оцветители и са обработени минимално, но с това се ограничава тяхната специалност. При тях няма изисквания да не се използват пестициди при отглеждането им. Биопродуктите, или още органичните продукти, се произвеждат при строго установени правила. Например, храните следва да са плод само на биологично земеделие. Това означава, че при отглеждането им не са използвани синтетични торове, генно модифицирани организми, хормони, повечето пестициди и антибиотици. За да отговаря един продукт на понятието "био", той трябва да бъде отгледан съобразно с естествените сезонни цикли, плодовете и зеленчуците да се берат след пълното им узряване, а земеделието е да базирано на периодично редуване на културите. Друго условие е биопродуктът да бъде пакетиран и съхраняван в екологично чиста среда и по начин, който не влошава вкусовите му качества. В контекста на изложеното, за да бъде определен един продукт, като "био", той трябва да отговаря на изискванията Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. С оглед така изложеното, както правилно е посочил първоинстанционният съд, увреждане на интересите на потребителите може да се постигне чрез въвеждането им в заблуждение с изписването на термина ОRGANIC на етикета на продуктите, определяща ги като "био" продукти, тъй като същите са обозначени и като натурални. По аргумент на чл. 68 д, ал. 1 33П заблуждаващата търговска практика предполага не само използването на невярна информация, която да въведе в заблуждение съответния потребител, но и наличието на промяна или на възможност за съществена промяна на неговото икономическо поведение, като вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без конкретната търговска практика. В конкретния случай предоставянето на невярната информация за метода за произвеждане на продуктите би могло да предизвика промяна на търговското поведение на потребителите. Принудителната мярка е приложена след установяване на конкретно нарушение на ЗЗП. По силата на чл. 68 б ЗЗП целта на мярката е да защитава потребителите срещу нелоялна търговска практика преди, по време и след констатиране на такава. Освен с прекратителен спрямо нарушението ефект, заповедта има и превантивен ефект, целящ недопускане на подобни нарушения занапред, с цел защита сигурността на потребителите при отношенията с търговеца. В този смисъл, макар и да са сменени етикетите на продуктите, макар и продуктите, чиито етикет не е сменен, да са малък брой, това не води до незаконосъобразност на мярката. Неоснователно е касационното възражение, че актът е издаден, без да е изследвано цялостното търговско поведение на дружеството. Нарушението е установено при конкретна проверка и органът не е длъжен да прави цялостна ревизия на търговската дейност на дружеството. Безспорно е, че ПАМ е приложена по повод конкретно установеното нелоялно търговско поведение, но тя влияе и върху цялостното поведение на търговеца. С оглед превантивния си характер, целта на мярката е да предпази потребителите от такова нелоялно поведение на търговеца и в бъдеще. Неотносим в случая е доводът, че органът не е констатирал пряко засегнати от поведението на търговеца конкретни потребители. Относно наведения касационен довод за малозначителност, тъй като се касае за несменени етикети на 4 бр. продукти, следва да бъде отбелязано, че прилагането на ПАМ органът отчита нелоялното търговско поведение, а не проверени количества. Възражението за малозначителност дружеството може да предяви в друго, административнонаказателно производство, в хода на което, при издаване на правораздавателния акт компетентният орган е длъжен да съобрази това и тази негова преценка подлежи на съдебен контрол. Неоснователни са касационните възражения във вързка с липсата на умисъл при допуснатото нарушение. Обжалваната пред първоинстанционния съд заповед не е правораздавателен акт, с нея не се налага административно наказание на дружеството. Същата е издадена за нарушение на нелоялна и заблуждаваща търговска практика и в изпълнение на предвидените в чл. 1 ЗЗП цели. Принудителната мярка не е последица от установяване на административно нарушение. Тя се прилага именно с цел преустановяване на противоправно действие и превенция за недопускане в бъдеще на такова поведение. Неоснователно е и касационното оплакване, че съдът е извел погрешен правен извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. В съответствие с доказателствата по делото и закона съдът е приел, че констатациите на проверяващите органи са съобщени на дружеството и на същото е предоставена възможност за възражения. Принудителната административна мярка се прилага, а не се налага. Тя цели бързина и ефективност, поради което и непредоставянето на срок на търговеца да даде обяснения не представлява нарушение на производствените правила при издаване на акта. С оглед изложеното, като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд