Решение № 8262 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2018 г.

Решение № 8262 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Попов, против решение № 114 от 13.04.2018 г., постановено от Административен съд - Кърджали по адм. д. № 285/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за неизпълнение на задължителните указания, дадени в предходни влезли в сила съдебни решения. Счита, че в случая не е налице приложение на нормата на чл. 177, ал. 2 АПК и незаконосъобразно е обявена нищожност на отказа, обективиран в процесното уведомително писмо. Развива тезата, че при обжалване по адм. ред от К. Симеонов е постановена заповед №РД-20-29/12.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която по отношение на това лице изменен обхвата на заповед № РД- 09-114/27.02.2014 г. на МЗХ, в резултат на които два факта е изменена фактическата обстановка по подадането заявление за подпомагане. Позовава се на нормата на чл. 180 АПК, според която обжалването не спира изпълнението на общ административен акт, какъвто е заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Оспорва определения от първоинстанционния съд размер на присъдените в полза на К. Симеонов разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 67, 90 лв., вместо 10 лв., какъвто е размерът на държавната такса при обжалване на индивидуален администратвен акт от физическо лице. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и заявява искане за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни инстанции. Ответникът - К. Симеонов от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и процесното уведомително писмо в оспорената част следва да бъде обявено за нищожно. Според участващия по делото прокурор са верни доводите, че се касае за противоречие на оспорения административен акт с решение № 18 от 18.03.2015 г. по адм. д. № 110/2014 г. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с решение № 21101 от 13.11.2015 г. по адм. д. № 5267/2015 г. по описа на ВАС, с което предходно уведомително писмо е било отменено и преписката върната със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като вместо да изпълни указанията на съда, административният орган е издал нов административен акт, който в оспорената му част е със същите фактически основания и при същите фактически обстоятелства, като тези, залегнали в предходно издаденото и отменено със съдебно решение уведомително писмо. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУЛАНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съборажения: С обжалваното решение № 114 от 13.04.2018 г. е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с Изх. № 01-6500/7236 от 31.08.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", В ЧАСТТА МУ, с която е намалено финансовото подпомагане на К. Симеонов по схема за единно плащане на площи (СЕПП), със сумата от 1390. 50 лева, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за обща площ от 1. 43 ха, за следните парцели/БЗС: 1. За БЗС 20393-45-1-2, с обща площ 0, 26 ха, с установена недопустима за подпомагане площ от 0. 02 ха; 2. За БЗС 30538-255-1-2, с обща площ 2. 91 ха, с установена недопустима за подпомагане площ от 1. 36 ха и 3. За БЗС 46601-119-6-1, с обща площ 0. 91 ха, с установена недопустима за подпомагане площ от 0. 05 ха и в ЧАСТТА МУ, с която на К. Симеонов е отказано финансово подпомагане, в размер на 1036. 38 лева, по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2), за парцел/БЗС 30538-255-1-2, с обща площ 2. 91 ха. Със същото съдебно решение Държавен фонд "Земеделие" - град София е осъден да заплати на К. Симеонов направените деловодни разноски, възлизащи в размер общо на 471. 15 /четиристотин седемдесет и един лв. и 15 ст./ лева и преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, град София, за ново произнасяне в 1/едно/-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Кърджали се е позовал на нормите на чл. 172, ал. 2, предложение първо, във вр. с ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК и е приел, че процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., в оспорените му части, е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 18 от 18.03.2015 г., постановено по административно дело № 110/2014 г. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с решение № 12101/13.11.2015 г., постановено по административно дело № 5267/2015 г. по описа на ВАС - ІV отделение. В мотивите на обжалвания съдебен акт е отразено, че по силата на чл. 177, ал. 1 АПК, горепосоченото решение има действие по отношение на страните, поради което изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не е имал право да преценява отново същите факти и обстоятелства. Обсъден е факта, че в новоиздадения административен акт, в оспорените му части, като причина за недопустимостта по отношение на спорните три парцела/БЗС, е посочено: "Специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕП за 2013 г.", предаден на ДФЗ с вх. № 02-0400/540 от 06.03.2014 г.", което според съда не променя извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, защото фактическите основания за издаване на акта с процесното съдържание, са идентични с изложените в отменения акт, тоест двата акта са с еднакво съдържание, тъй като с тях е постановен един и същ отказ, при същите фактически обстоятелства, а административният орган отново се е задоволил единствено с формалното позоваване на специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2013 г.". Първоинстанционният съд е обсъдил наличието на писмо с изх. № 13-1672/05.03.2014 г. на министъра на земеделието и храните /на л. 28-л. 30 от адм. д № 285 от 2017 г./, с което от МЗХ на Държавен фонд "Земеделие" са предадени, на оптичен диск, цифровите географски данни за "Физически блокове" и специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2013 г. и цифровите географски данни за "Физически блокове" и специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. с допълнени атрибутивни данни за площта на всеки физически блок и съответно площта на допустимата за подпомагане площ, като е преценил, че това писмо не представлява настъпил нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на първоначално издадения акт, по отношение на тези три парцела/БЗС и тяхната допустимост за подпомагане в цялост. Освен това първостепенният съд е счел, че визираното писмо не е и новонастъпило обстоятелство, защото към момента на приключване на предходното съдебно производство е съществувало /а то всъщност е съществувало много преди това производство да започне - адм. дело № 110/2014 г. по описа на АдмС – Кърджали е образувано на 20.10.2014 г./, поради което не може да се приеме, че оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", касаещо тези конкретни три парцела/БЗС, е издаден на различно фактическо и правно основание. От тук е изведено заключение, че с действията си след влизане в сила на отменителното решение, административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на финансово подпомагане по посочените схема и мярка за спорните три парцела/БЗС, непризнавайки задължителната сила на съдебния акт, съгласно нормата на чл. 177, ал. 1 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Оспореният съдебен акт е правилен в гореописаната част, тъй като при произнасянето му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал при съпоставяне между данните по двете съдебни производства - предходното адм. дело № 110/2014 г. по описа на Административен съд – Кърджали и адм. дело № 285/2017 г., също на Административен съд – Кърджали, че в мотивите в двете уведомителни писма е вписано, че посочените конкретни три парцела/БЗС, респ. съответните площи от тях са недопустими за подпомагане по СЕПП, като за единия от тях и по НР2, решаващият съдебен състав е преценил, че в тези му части административният акт не е съобразен с влязлото в сила решение, постановено по адм. дело № 110/2014 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Касационният съдебен състав намира, че прецизно са анализирани оспорените части от процесното уведомително писмо с изх. № 01-6500/7236 от 31.08.2017 г. и е изведен обоснован извод, че същото не е съобразено с влязлото в сила на 13.11.2015 г. решение № 18 от 16.03.2015 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. дело № 110/2014 г., с което е прието, че отказът за изплащане на финансово подпомагане по СЕПП, конкретно и за тези три парцела/БЗС, както и отказът за изплащане на финансово подпомагане по НР2 за единия от тях е незаконосъобразен, поради изложените в него основания за недопустимост за подпомагане. Изрично е обърнато внимание на обстоятелството, че първоначалният отказ не е отменен само поради липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, а отказът е разгледан по същество относно вписаните в него основания, като при предходното разглеждане на спора съдът е извършил цялостна преценка за законосъобразността на отказа за подпомагане на всички основания по чл. 146 АПК, преценявайки събраните по делото доказателства заедно и поотделно. В хода на адм. дело № 110/2014 г. са били назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи, които в мотивите към постановеното по това дело това съдебно решение № 18 от 18.03.2015 г. са подробно обсъдени и са кредитирани изцяло, като тези експертни заключения са обсъдени и са възприети и в мотивите на решение № 12101 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5267/2015 г. на ВАС – ІV отделение, с което е оставено в сила решение № 18 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 110/2014 г. на първоинстанционния съд. С визираното отменително решение е указано на административния орган, че по отношение и на трите парцела/БЗС няма наддекларирани площи и че същите с цялата им декларирана площ, съответстват на изискванията за подпомагане по съответната схема или мярка, поради което липсват основания за отказ за финансово подпомагане, като по отношение на парцелите/БЗС, представляващи пасища, изрично е посочено в мотивите към решението, че са били в добро земеделско състояние и допустими за подпомагане, съгласно чл. 9, чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 от 2010 г., като за тях не се установява да са налице и отрицателните предпоставки, определящи ги като трайно неподходящи за подпомагане по смисъла на чл. 15 от горната Наредба. Настоящият съдебен състав възприема тезата на първоинстанционния съд, че силата на присъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващите производства, с оглед на което при новото произнасяне органът вече действа в условията на обвързана компетентност. С оглед на това преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е ограничена от задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Правилно е становището, изразено в обжалваното съдебно решение, че ако адм. орган би могъл след съдебната отмяна на административния акт да ревизира и тълкува по свободно усмотрение волята на съда, то контролът за законосъобразност би се оказал лишен от смисъл. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно релевираното в касационната жалба оплакване, че заповед № РД-20-29/12.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която по отношение на оспорващото лице е изменен обхвата на заповед № РД- 09-114/27.02.2014 г. на МЗХ, била изменена фактическата обстановка по подадането заявление за подпомагане. Така изразеното становище не може да се възприеме, защото издаденият акт от друг административен орган не дава правно основание за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение и няма как да се противопостави на волята на съда, който е постановил влязлото в сила съдебно решение с неговите субективни и обективни предели. Обстоятелството, че впоследствие е изменен обхвата на специализирания слой за кампания 2013 г. с цитираната заповед № РД-20-29/12.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните е в подкрепа на становището, изразено от съдебните състави в горепосочените съдебни решения, че заповедта за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" не съставлява достатъчно основание за отказ за финансово подпомагане и не бива да се абсолютизира, тъй като е установено, че при издаването на заповед № РД- 09-114/27.02.2014 г. на МЗХ са допуснати грешки, констатирани по-късно с издаването на заповед № РД-20-29/12.04.2017 г., изразяващи се в това, че "има операторски пропуск при разчитането на ЦОФК и неправилно изключени от обхвата на "допустимия слой" площи". Това обстоятелство е наложило извършване на графични корекции по отношение на специализирания слой, валиден за кампания 2013 по отношение на площите, където са констатирани пропуските, касаещи заявлението на кандидата К. Симеонов за 2013 г. Относно твърдението на касационния жалбоподател, че заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" е общ административен акт и обжалването й не е спряло изпълнението, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Действително по силата на чл. 180 АПК обжалването на общия административен акт не спира неговото изпълнение, но горепосочените две заповеди на министъра на земеделието и храните, с които е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 представляват съвкупност от множество индивидуални административни актове, в какъвто смисъл е категорично изразеното становище на съда в Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че гореописаната част от обжалваното съдебно решение не страда от пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на възражението на касационния жалбоподател срещу тази част от оспореното съдебно решение, с която е осъден да заплати на жалбоподателя разноски за държавна такса в размер на 67, 90 лв., касационният съдебен състав счита, че е основателно. В случая първоинстанционният съд е следвало да присъди само 10 лв., какъвто е размерът на държавната такса при обжалване на индивидуален администратвен акт от физическо лице. От съдържанието на разпореждане № 751/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 285/2017 г. е видно, че с него погрешно е определена дължим държавна такса в размер на 67, 90 лв. и оспорващият земеделски производител е задължен да внесе държавна такса в посочения размер, като е предупреден, че при неизпълнение жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Така постановеното разпореждане не подлежи на отделно обжалване с частна жалба и неговата законосъобразност се преценява при обжалването на постановения краен съдебен акт - обжалваното решение. Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд незаконосъобразно е определил дължимата държавна такса в размер на 67, 90 лв., вместо проста такса в размер на 10 лв., каквато е регламентирана в т. 2 б, бук. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Следва да се има предвид, че предмет на делото пред Административен съд - Кърджали е валидността и законосъобразността на индивидуален административен акт - уведомително писмо, което не обективира материален интерес и което не е издадено като краен акт при проведено производство по реда на ЗУСЕСИФ. С оглед на това касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение в частта му, с която касаторът е осъден да заплати държавна такса в размер, надвишаващ 10 лв. е неправилно, като противоречащо на материалния закон, поради което тази част следва да бъде отменена. Първоинстанционният жалбоподател, който в изпълнение на неправилното разпореждане на съда е внесъл по- висок размер държавна такса може да претендира от първоинстанционния съд възстановяването на внесения в повече размер държавна такса, като заплатен без правно основание. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,