Решение № 33 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 700/2009 г.

Решение № 33 от 17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 700/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по протест на зам. апелативния прокурор при АП - гр. С., атакуващ въззивна присъда № 49 от 12.10.09 г., вр. ал. 1, вр. постановена по ВНОХД № 540/09 г. по описа на Софийски апелативен съд, визиращ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон. С допълнителни съображения към него в предоставения по реда на чл. 351, ал. 4, т. 1 НПК седмодневен срок в съдържателен план се развива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Протестът не се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Защитата намира протеста за неоснователен. Моли, присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид лаконичното съдържание на протеста, постановените съдебни актове и становището на страните, намира следното: С присъда от 06.02.09 г., постановена по НОХД № 341/07 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият И е признат за виновен в това, че през периода м. март до 07.07.04 г. в гр. Г. участвал в организирана престъпна група с Н. К., Хр. К. и Г. Спиров, като групата е създадена с цел да върши престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, пр. 2, алт. 2, т. 2, вр. чл. 2 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че на 07.07.04 г. в гр. Г. държал подправени парични знаци с курс в страната и чужбина, а именно евро банкноти в големи количества - 22 броя с номинал 200 евро, поради което и на осн. чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание в размер на ТРИ години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по отношение на инкриминираните банкноти и разноските по делото. Спрямо другите подсъдими са сключени съдебни споразумения. С атакувания съдебен акт цитираната присъда е отменена, като САС е признал подсъдимия М за невинен по двете обвинения и го е оправдал. Съдържанието на протеста е насочено към необоснованост на фактическите изводи на втората инстанция по фактите. Същата не е основание за касационна проверка на наказателното дело. В тази насока следва да се подчертае, че апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Присъдата е постановена по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Настоящата инстанция е ангажирана единствено с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НПК - нарушение на материалния закон, но не е посочено в какво се изразява нарушението на закона. В допълнителните съображения към бланкетния касационен протест не е посочено кои факти, събрани чрез СРС, второинстанционният съд "изцяло е игнорирал" и в кои ВДС се "съдържат категорични доказателства за участието на М. в престъпната група, за задачите, които е изпълнявал като такъв, за това, че е знаел, че съхранява фалшиви парични знаци и т. н. ", касаещи развитото касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила. В тази насока апелативната инстанция е направила задълбочен анализ на доказателствата, в това число и на съдържащите се ВДС, касаещ и двете повдигнати обвинения. Относно същите няма спор от обективна с. за дългогодишни приятелски отношения между М и за обективно установеното, че в дома на подсъдимия е открита и иззета инкриминираната фалшива валута на 07.07.04 г. За разлика от първоинстанционния съд, обаче, въззивният законосъобразно и в съответствие с доказателствения материал е анализирал установеното не само от обективна с., но и от субективна такава. По отношение на последната апелативният съд е взел предвид липсата на доказателства относно: видими признаци за фалшификация на валутата; извършени активни действия от с. на М. с предмета на престъплението; оборващи посочената причина, последният да се съхранява в дома му; кодирани разговори с К. или другите двама подсъдими по проследените телефонни номера; телефонния апарат и мобилния му номер, който е ползвал в инкриминирания период; активни контакти с К. или Спиров след завръщането му в страната. Дори бегло в обвинителния акт не е очертана ролята на М. в организираната престъпна група или в опита за реализация на фалшивите банкноти, с изключение на това, че са съхранявани и част от тях са иззети от дома му след задържането на другите трима подсъдими. Настоящата инстанция се солидаризира с юридическия извод на САС, че оперативната информация за участието на М. в престъпната дейност няма доказателствена стойност, тъй като съдържащите се в нея фактически данни не са установени по реда, предвиден в НПК. При липсата на доказателства за участието на М. в организираната престъпна група по чл. 321 НК и такива, доказващи че деянието по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1 НК е извършено умишлено, законосъобразно САС е постановил оправдателна присъда по повдигнатите му обвинения. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,