Решение № 342 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1760/2011 г.

Решение № 342 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1760/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов От името на подсъдимия К. Д. С. е отправена по касационен ред (по глава двадесет и трета от НПК) жалба за проверка на осъждането му в Пазарджишкия окръжен съд и в Пловдивския апелативен съд, съответно като първа и втора съдебни инстанции. Първоинстанционната присъда - № 1 от 10.I. 2011 г. по нохд № 637/2010 г., е за съвкупността от три престъпления: по чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и с чл. 2 НК - за отвличането на Е. Мошелова с цел да бъде лишена от свобода, извършено от К. С. на 17.II. 2009 г.; по чл. 142а, ал. 4, във вр. с ал. 3 и ал. 1, и с чл. 2 НК - за противозаконно лишаване от свобода на същата в състояние на бременност и по начин, мъчителен и опасен за нейното здраве, извършено от същия от 18.II. до 7.III. 2009 г.; по чл. 143, ал. 1 НК - за принудата на същата да претърпи аборт, извършена от същия със сила и заплашване на 4.III. 2009 г. За тези престъпления са наложени поотделно съответно 6 години и 6 месеца, 7 години и 4 години лишаване от свобода, а най-тежкото от тях е определено като общо наказание при строг първоначален режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата има и гражданско-осъдителна част за обезщетенията - съответно 3 000, 5 000 и 3 000 лева, за претърпените неимуществени щети от всяко престъпно деяние. Второинстанционното (въззивно) решение - № 40 от 6.IV.2011 г. по внохд № 76/2011 г., е постановено след жалбите от името на С., които са уважени само по отношение на наложените наказания и те са намалени, съответно на 4, 4 и 2 години лишаване от свобода, както и на 4 години лишаване от свобода - общото наказание. Касационната жалба оспорва справедливостта на наложените наказания и настоява за намаляването им, което да позволява условно осъждане (приложение на чл. 66 НК); поискано е намаляване и на присъдените обезщетения. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът в тази инстанция е за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсва основанието за уважаване на касационната жалба, на което се позовава подателят й. Максималният целен с нея резултат-условното осъждане, ВКС смята за непостижим в конкретния случай, даже и да намали наказанията в изискваните за такова осъждане размери (за което не е останало никакво място след чувствителната намеса на ПАС). Както намаляването им, така и това, че подсъдимият не се смята за осъждан по смисъла на чл. 66 НК, не изчерпват "законовите пречки" за приложението на последния, в каквато насока само, изглежда, погрешно е разбран изразът на апелативния съд на с. 14 от мотивите му. "Законова" е и пречката, която възниква от преценката по аргумент за обратното в чл. 66 НК, че за постигане на целите на наказанието на осъдения е наложително да изтърпи наказанието. Преценката в касационната жалба е декларативно противоположна, освен ако се остави настрана неубедителния аргумент за подсъдимия като "любящ" баща (поне осъжданията му по чл. 183 НК за неплащане на издръжка не го показват такъв), а за неуспешен в тази насока трябва да бъде признат и собствения му опит в саморъчното писмено изложение пред ВКС. Необходимостта обаче от изтърпяване на наказанието, ВКС вижда в конкретната тежест на особено интензивната и разнообразна насилническа дейност, инкриминирана по делото, макар че и поначало приложението на условното осъждане спрямо извършителите на тежко наказуемите видове престъпления, каквито са и тези по чл. 142, ал. 2 и 142а, ал. 4 НК, е трудно съвместимо с идеята на чл. 66 НК (също: р. 277/02-I, Бюл. 10/02). Що се отнася до преценката на жалбоподателя за несправедливост и на присъдените обезщетения, тя няма как да бъде обсъждана тук, щом като тя преди това не е била обжалвана по въззивен ред (вж. повече в опр. 385/06-I, Бюл. 5/07; също: опр. 92/09-I, Бюл. 10/09) - оспорването на обезщетенията по време на съдебните прения във въззивната инстанция не е достатъчно. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение