Решение № 4271 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2018 г.

Решение № 4271 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 774/25.04.2018 г. постановено по административно дело № 1012/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Благоевград. В касационната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорват се изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и че липсва установено и доказано от Агенция "Митници" нарушение на служебните задължения от страна на К. Стоилов. Иска оспорваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което Заповед № 4428/06.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници" да бъде потвърдена. Претендира юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции по представен списък на разноските. Алтернативно при отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация – К. Стоилов, чрез процесуалния си представител адв. Христова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмено становище. Иска съдът да отхвърли жалбата и да потвърди оспореното решение, като правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, в изпълнение на съдопроизводствените правила и процесуалния закон, обосновано и мотивирано. Претендира разноски по представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АС – Благоевград е отменил Заповед № 4428/06.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на установените в Закона за държавния служител /ЗДСл./ процесуални правила. Приел е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение е издадена в нарушение на изискванията на материалния закон. Посочил е, че независимо, че заповедта формално отговаря на изискванията на закона, същата не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Стоилов, уронващи престижа на службата. Само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Посочил е, че както в заповедта, така и в предхождащите я документи са описани подробно задържането на лицето, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване на обществения авторитет на институцията. Изводът за нарушение на правилата от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, съответно от Кодекса за поведение на митническия служител е основан на предположение, че Стоилов е извършител на престъплението, за което е обвинен, и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийния отзвук не заместват мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално – етични правила, уронващо престижа на службата. Съдът е извел извод, че в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Изложил е съображения, че при презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за безспорно установено, че в посочения период оспорващият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Само това обстоятелство е довело органа до заключение, че е налице деяние на Стоилов, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в Агенция "Митници", станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. Посочил е още, че липсват преки или косвени доказателства за виновно извършени от оспорващия конкретни действия и бездействия, нарушаващи изброените в заповедта етични правила, поради което не може да се приеме за доказано от дисциплинарно наказващия орган, че служителят не е спазил изискванията на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител, Закона за митниците, ЗДСл. и длъжностната характеристика. Извел е извод, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни, като законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент. Посочил е, че изготвеният протокол от дисциплинарния съвет представлява хронология на действията по задържането, обвинението и взетата мярка за неотклонение, както и на медийното отразяване на случая. Развил е съображения, че неправилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че Стоилов не е изпълнил задължението си по т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2009 г. – да уведоми незабавно началника на Митница Югозападна за образуваното срещу него наказателно производство, тъй като спрямо лицето е била приложена марка за неотклонение "задържане под стража", а към момента на предявяване на дисциплинарното производство, изслушване и връчване на оспорената заповед, "домашен арест". При това положение за служителя е била налице обективна невъзможност да уведоми началника на Митница Югозападна. Решението е правилно. Със Заповед № 4428/06.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници" на К. Стоилов на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. за нарушение на етичните норми за поведение, регламентирани в разпоредбите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 13 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗДСл., както и т. V. 29 от длъжностната характеристика, във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗДСл., с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. и за нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 ЗДСл, което представлява нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл., е наложено дисциплинарно наказание уволнение. В мотивите на заповедта е посочено, че в периода от месец март 2015 г. до 13.06.2017 г. на територията на ГКПП Кулата, село Кулата, общ. Петрич, гр. Петрич и гр. Сандански, Стоилов при изпълнение на държавната служба, като е участвал в корупционни прояви и е получавал облаги, които не му се следват, е допуснал виновно и неправомерно поведение при изпълнение на служебните си задължения, с което е уронил престижа на митническата администрация и държавната служба. Посочено е, че вследствие на действията си е допринесъл да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение, като вследствие на действията си е допринесъл за широкото отразяване в медийното пространство на противоправно поведение на служители от митническата администрация. За второто дисциплинарно нарушение в мотивите на заповедта е посочено, че не е уведомил незабавно началника на Митница Югозападна за повдигнатото му на 14.06.2017 г. обвинение по ДП № 53/2016 г. по описа на СО при СП. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила регламентирани в ЗДСл. Правилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон. Видно от мотивите на оспорената заповед липсва каквато и да е било конкретика относно твърдените корупционни прояви и получаване на облаги, които не се следват. Без подробна конкретика, не може да бъде направен извод дали и кой състав на дисциплинарно нарушение е осъществен. Единствено от факта, че Стоилов е привлечен като обвиняем не могат да се направят изводи за виновно осъществен състав на дисциплинарно нарушение по ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е длъжен в хода на дисциплинарното производство да извърши собствено разследване и преценка относно наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност, която както правилно посочва и първостепенния съд, е различна от наказателната. Съгласно чл. 89, ал. 4 ЗДСл. държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи в заповедта си като фактически основания за издаване на заповедта кои конкретно деяния представляват дисциплинарни нарушения и да представи доказателства в подкрепа на фактическите и правните основания за издаване на заповедта. Правилно съдът се е позовал на принципа на невиновност, който с издаването на процесната заповед, без конкретно изложени фактически и правни основания от дисциплинарно наказващия орган, е нарушен. Липсват данни образуваното наказателно производство срещу Стоилов, към датата на издаване на процесната заповед, да е приключило с влязла в сила присъда. Същото не е приключило и към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Законосъобразни са заключенията на първоинстанционния съд, че изводите на дисциплинарно наказващият орган за нарушаване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническия служител са основани единствено на предположението, че Стоилов е извършил престъпление. Преди обаче този факт да е установен с влязла в сила присъда, описаните от касатора в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обстоятелства, основани на водена кореспонденция с други органи – началника на Митница Югозападна, Специализирана прокуратура, е недопустимо да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения. Правилно съдът е посочил, че изготвеният протокол от дисциплинарния съвет представлява хронология на действията по задържането, обвинението и взетата мярка за неотклонение, както и на медийното отразяване на случая. Протокола за проведеното заседание на дисциплинарния съвет в Агенция Митници на 24.10.2017 г. по дисциплинарно дело № 14/2017 г., образувано срещу осем държавни служители в Митница Югозападна, включително срещу държавния служител К. Стоилов възпроизвежда съдържанието на писма от Специализираната прокуратура, началника на Митница Югозападна. Направени са констатации за широко отразяване в медийното пространство на обстоятелството, че посочените в протокола митнически служители, в т. ч. Стоилов, са задържани и са им повдигнати обвинения за получаване на подкупи. В цитирания протокол са възприети за извършени деяния /действия/ от Стоилов, които както се отбеляза по-горе, не са доказани в проведеното дисциплинарно производство или в приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт - осъдителна присъда, а са основани на предположения и медийни публикации. Задържането и повдигането на обвинение спрямо държавен служител, отразяването на тези факти в медийното пространство и реакцията на обществеността не е действие или бездействие на самото лице, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение. В този смисъл обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед липсват изложени фактически основания - конкретни действия или бездействия на оспорващия, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение. Правилен е извода на АС Благоевград и в частта относно твърдяното от органа неизпълнение на задължението на служителя по т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници", макар и по различни от изложените от съда съображения. Според т. 1 от цитираната заповед, в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер, незабавно след узнаването на това обстоятелство служителят лично или чрез упълномощено от него лице следва писмено да уведоми началника на съответната митница, директора на дирекция или ръководителя на самостоятелно звено в ЦМУ за образуваното срещу него наказателно производство, като приложи копие от постановлението за привличането му като обвиняем. По отношение възприетото от дисциплинарно наказващия орган неизпълнение на служебни задължения, и наложеното дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 5, органа е длъжен да обоснове и докаже, че именно неизпълнението на конкретната заповед, изразено в неуведомяването на органа по посочения в заповедта ред и относно визираните обстоятелства, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, имащо за последица налагане на най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание-уволнение, във връзка с визираното нарушение на р. V, т. 31 от длъжностната характеристика на наказаното лице "Извършва дейности и задачи, възложени с вътрешно административен акт от непосредствения или висшестоящ ръководител", каквито мотиви /включително относно настъпилите от нарушението вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя/, обосноваващи вида и размера на наложеното наказание в оспорената заповед липсват. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 12050/09.10.2018 г. по адм. д. № 8100/2018 г. по описа на ВАС; решение № 804/21.01.2019 г. по адм. д. № 8531/2018 г. по описа на ВАС; решение № 2130/14.02.2019 г. по адм. д. № 9061/2018 г. по описа на ВАС. Доводите за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционния съд. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и ще следва да се уважи в доказан по делото размер – 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие бл. № 0000164234. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение