Решение № 3690 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9827/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение 1113 от 26.07.2023 г., постановено по адм. дело 360/2023 г. от Административен съд Варна. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна М. Димитров с постоянен адрес гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Й. Лозанова Паланкова, в отговор на касационната жалба депозира становище за нейната неоснователност и моли да му бъдат присъдени понесените разноски за настоящата инстанция съгласно представените писмени доказателства. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, намери за установено следното: Пред АС Варна е оспорено Уведомително писмо изх. 02-030-6500/3018 от 15.11.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2020 г., с което на заявителя с УИН 03/180620/86797 е оторизирана сума в размер на 1 075. 69 лв., на осн. чл. 30 и чл. 37 от ЗПЗП вр. чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. и е отказано изплащането на субсидия в размер на 7 236. 46 лв. Съдът е приел оспорването за основателно и е отменил административния акт, като незаконосъобразен. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че през 2016 г. М. Димитров е бил одобрен за участие по направление Биологично пчеларство от мярка 11 Биологично земеделие за пчелини и пчелни семейства, като е поел 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по това направление. Установено е, че на 13.05.2020 г. Димитров е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 03/180620/86797 по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство и е заявил 170 броя пчелни семейства. Към заявлението е представил изискуемите документи, в това число и стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция и Анекс-3 към същия договор. При извършената на същата дата автоматична проверка, не са били открити грешки в заявлението. На 29.09.2020 г. е извършена инспекция и оценка на пчеларството за постигане на съответствие с Регламенти 834/2007, 889/2008 и Наредба 5/2018 на МЗХ, обективирана в Доклад, в който е посочено, че операторът отговаря на изискванията и се препоръчва за сертифициране. На 09.10.2020 г. Димитров е подал до ДФЗ-РА - Варна уведомление, регистрирано с вх. 02-033-6500/137 за възникване на форсмажорни обстоятелства възникнал пожар на 02.10.2020 г. в близост до неговия пчелин с 9124А-0006, при който голяма част от наличните кошери са изгорели. Към преписката е представил: Удостоверение изх. 716901-114 от 05.10.2020 г. от Министерство на вътрешните работи, Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Варна; Удостоверение изх. 552000-16717 от 07.10.2020 г. от ОД на МВР Варна, ІV Районно управление; Регистрационни данни за пчелина; Регистър на пчелните семейства и ветеринарномедицински дневник на пчелите, в който е отбелязано, че към месец септември 2020 г. пчелните семейства са били 170 броя. С Решение 03-030-РД/234 от 11.12.2020 г. на Директора на ОД на ДФ Земеделие Варна, във връзка с подаденото уведомление за форсмажорни обстоятелства, на Димитров е признато наличието на тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството му, и е прекратен Договор 03/06/3/0/00152 от 03.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия и подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства по ПРСР 2014-2020 г. На 15.11.2022 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което на Димитров е оторизирана сума в размер на 1 075. 69 лв. и е отказано изплащането на субсидия в размер на 7 236,46 лв. по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство от ПРСР 2014-2020 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че уведомителното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в съответствие с делегираната му от изпълнителния директор на ДФЗ РА, със заповед 03-РД/3088/22.08.2022 г., материална компетентност. Приел е, че оспорваният административен акт няма изискуемото от закона чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съдържание, макар и да е издаден в изискуемата писмена форма. Не се установяват фактическите и правни основания, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право, които фактически и правни основания да си кореспондират с доказателствата по делото, което препятства извършването на контрол за законосъобразност. Неяснотата на мотивите съдът е приравнил на липса на такива, който порок във всички случаи е счел за самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт (позовал се е на т.2 от Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по ТД/2002 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС), тъй като се отразява върху неговата действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Приел е още, че оспорваното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В производството пред административния орган не са събрани доказателства, обосноваващи наличието на релевантни основания за обжалвания отказ. Едва в хода на съдебното производство са представени доказателства от ответната страна, съдържащи значими за спорното право данни, а именно: информация, обективирана в писмо изх. Ю-404 от 08.06.2023 г. на БАБХ /с.д. 8895/12.06.2023 г. в деловодната система на АС-Варна/, където в табличен вид са посочени идентифицираните и въведени пчелни семейства във Ветеринарната информационна система /ВетИС/ към 01.10.2020 г., както и в т.2 от същото писмо са посочени отпадналите пчелни семейства през месец октомври 2020 г., с отбелязване на датата на раждане на пчелното семейство 11.06.2015 г. и датата на смъртта 26 октомври 2020 г. Неизлагането на конкретни фактическите и правни съображения на органа, обусловили крайното му решение, и неизясняването на значимите за случая факти и обстоятелства, опорочават издаденото уведомително писмо до степен на неговата унищожаемост. На следващо място съдът е приел, че уведомителното писмо, в оспорената му част, е постановено и в противоречие с материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Според посоченото в уведомителното писмо, санкцията е приложена съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, изготвена на основание чл. 13 от Наредба 4/2015 година. Съгласно чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. (в действащата към момента на подаване на заявлението за подпомагане по мярка 11 редакция, относима за кампания 2020 г.), когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба, съгласно която земеделските стопани, подпомагани по наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в Приложение 2. По делото липсват доказателства, а и констатации на административния орган, за неизпълнение на някое от базовите изисквания, което води до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и представлява самостоятелно основание за отмяна поради нарушение на материалния закон. Административният орган не е съобразил въведените от контролиращото лице данни; отсъствието на проверки на място; датата, на която е възникнал пожарът след края на стопанската година 01 октомври. Не е изяснено за санкция за неспазени базови и други изисквания ли става въпрос в конкретния случай или за частичен отказ от изплащане на субсидия поради погиване на пчелните семейства. В тази връзка не е направен извод досежно прилагането или неприлагането на административни санкции съгласно Регламент (ЕС) 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти във връзка с възникналия пожар, доказано предизвикан от трето лице. При тези мотиви решаващият съд е постановил решението си като е разпоредил при новото произнасяне да бъде съобразено дело С-6/2023 година, образувано пред Съда на ЕС и да се прецени относимостта му към настоящия спор. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обоснован е извода в обжалваното решение, че в процесното уведомителното писмо не са посочени никакви фактически обстоятелства, които да сочат неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Обосновано е и изводът, че оспорваният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е, че съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите на административният акт да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, като следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ, в мотивите на издадения административен акт. Необосновано в случая обаче е позоваването на касатора на Становище 02-030-6500/3018#2 от 24.03.2023 г., в което са изложени подробно мотивите за издаване на процесното писмо. На първо място този документ не е съставен с оглед предстоящото издаване на оспорвания административен акт. На второ място в оспорвания АА липсва изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в него. На трето място това становище е изготвено в отговор на жалбата и във връзка с разпореждане 3131 от 09.03.2023 г. /л.43-44 от делото/ на съда. Това не кореспондира с целите и изискването на законодателя за мотивиране на индивидуалния административен акт. Мотивите на оспорвания акт трябва да са изложени ясно в него, или да се съдържат в друг документ, който е част от административната преписка, а не от съдебното производство, за да може адресатът да разбере волята на издателя му и да организира защитата си. С това си изявление касаторът признава, че оспорваният административен акт няма изискуемото от закона съдържание, т.к. мотивите към него са изложени след оспорването му пред съда. Затова извода на съда, че този акт е издаден в нарушение на изискванията за неговата форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е правилен и обоснован. Правилен е и изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила чл. 35 от АПК, задължаващ органа да постанови акта си след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. При липсата на действия от страна на ДФЗ за проверка актуалността на предоставените от контролиращото лице данни актът е постановен без да са установени действителните факти от значение за случая в нарушение на принципите за истинност по чл. 7 от АПК и служебно начало по чл. 9 от АПК. Обосновано също съдът е приел, че административният орган не е обсъдил приложението на относимите за конкретния казус норми от Регламент 1306/2013 след като е безспорно доказано наличието на форсмажорни обстоятелства за погиването на кошерите по вина на трето лице. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този правен резултат претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да му заплати деловодни разноски в размер на 1 500 лв., представляващи заплатен хонорар за едни адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение