Решение № 7856 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2013 г.

Решение № 7856 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Мобилтел" ЕАД, гр. София и "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София против решение № 920/18.01.2013 г. по адм. дело № 11440/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 62, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 159 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС); съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбите страна - Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) счита същите за неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗЕС, тъй като задълженията в решение № 1361/2012 г. на КРС определят дължимо поведение в определени граници и решението за тълкуване № 1598/2012 г. на горното решение, дава разяснение по поставените от жалбоподателите конкретни въпроси без да създава нови задължения или прецеденти при изпълнение на правомощията на регулаторния орган. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. С решение № 920/18.01.2013 г. по адм. дело № 11440/2012 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД, гр. София срещу решение № 1598 от 12.07.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че атакуваното решение на Комисията за регулиране на съобщенията е надлежно мотивирано. Видно от предмета, съдържанието, значението и целите на атакувания акт, със същия е направено автентично тълкуване на смисъла вложен в тълкуваното решение. В качеството му на акт, разясняващ съдържанието на приетото окончателно решение на КРС ирелевантни са критериите на операторите досежно начина, по който органът е следвало да изложи своите съображения, след като същите са в съответствие със закона и в рамките на реализираната процедура. Решението е правилно. По делото е установено, че решение № 1361 от 31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията регулира само последната част от преноса на международни повиквания, а именно тази част от повикването, което е настъпило в точка на взаимно свързване. В тази връзка предприятията са задължени да определят цена за терминиране на повикванията, генерирани извън рамките на Република България в зависимост от часа (силен или слаб трафик) на терминиране на повикването в точката на взаимно свързване на територията на Република България, отчитайки че задължението за прилагането на силен и слаб трафик при терминиране на националните повиквания в дадена фиксирана мрежа вече е наложено на операторите с влезли в сила актове на КРС. Аналогична е уредбата и в случаите на транзитиращ трафик. Часовата зона на генериращия и транзитиращия оператор е ирелевантна - определящ е часа на терминиране на повикването в точката на взаимно свързване на територията на Република България. С решението е наложено задължение за равнопоставеност на всички предприятия - адресати, което изисква от тях да прилагат едни и същи условия при предоставянето на терминиране на повиквания, независимо от произхода на повикването или конкретния доставчик, който терминира повикванията. Не е налице неяснота в мотивите, обусловили допуснатото предварително изпълнение. Въпреки това с тълкувателния акт КРС е разяснила подробно своите съображения и в тази насока. Съобразявайки гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав намира за законосъобразни изводите на тричленния състав на ВАС, седмо отделение, че процесния тълкувателен акт е постановен в пределите на правомощията на регулаторния орган, при спазване на административнопроизводствените правила и форма, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона и не е налице твърдяното в касационните жалби разширение на предмета на тълкуваното решение. Обосновано и в съответствие с фактите по спора съдът е приел, че от съпоставката на двата акта - тълкуван и тълкуващ се установява, че с последния не се въвеждат нови и различни изисквания, а само се разкрива смисъла на вече заложеното в решение № 1361 от 31.05.2012 г. на КРС. Съгласно чл. 62, ал. 3 от АПК органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание, като тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Тълкуването е начин за отстраняване на допусната неяснота на административния акт и е необходимо с оглед правилното изпълнение на последния. Доколко в по-голямата си част релевираните от касаторите оплаквания касаят предписаните правни последици на първоначално издадения акт - решение № 1361/2012 г., чиято проверка е предмет на друго съдебно производство, правилно първостепенният съд не ги е изследвал и обсъждал в мотивите на своето решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав