Решение № 174 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2020 г.

Решение № 174 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столичния общински съвет, подадена чрез пълномощника му старши юрисконсулт Гошева, срещу решение № 2021 от 13.04.2020 г. на Административен съд – С.-град (АССГ), постановено по административно дело № 11814/2019 г., с което: 1) по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура са отменени разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 6 от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, приета с решение № 364 по протокол № 84 от 25.06.2015 г. на Столичен общински съвет, в частта им относно въведеното изискване за притежаване на разрешение/разрешително, издадено по реда на чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), за извършване на дейности по събиране и транспортиране на ИУМПС (излезли от употреба моторни превозни средства); 2) е осъден Столичен общински съвет да заплати в полза на Софийска градска прокуратура направените по делото разноски в размер на 20 /двадесет/ лева. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен като неоснователен протестът на Софийска градска прокуратура. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Софийска градска прокуратура, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, за неоснователна, поради следните съображения: За да отмени разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 6 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община /НУОПОЧТС0/, в частта им относно въведеното изискване за притежаване на разрешение/разрешително, издадено по реда на чл. 35 от Закона за управление на отпадъците, за извършване на дейности по събиране и транспортиране на ИУМПС, първостепенният съд е приел протестът за допустим и основателен. От представените по делото доказателства съдът е установил, че частично оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен за това орган – Столичен общински съвет, при спазване на изискванията за форма, кворум и мнозинство и на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал извод, че оспорените разпоредби на чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 6 от Наредбата, изискващи притежаване на разрешение/комплексно разрешително по чл. 35 от ЗУО за посочените дейности, противоречат на Закона за управление на отпадъците, тъй като чл. 35, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 35, ал. 5 от ЗУО предвиждат регистрационен, а не разрешителен режим, за дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че протестът на прокурора от Софийска градска прокуратура срещу цитираните разпоредби на подзаконовия нормативен акт е допустим, предвид нормите на чл. 186, ал. 2 и чл. 187, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В случая наредбата е приета от Столичния общински съвет в съответствие с чл. 76, ал. 3 от АПК и делегираната му от чл. 22, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците компетентност да приеме наредба, с която да определи условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделянето, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци на своята територия. Решението за приемането й е взето в съответствие с чл. 27, ал. 2 и 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) при явно гласуване с мнозинство от повече от половината от присъстващите съветници. Правилен е следователно изводът на съда за спазването на административнопроизводствените правила по приемането на наредбата. Оспорените текстове от наредбата обаче противоречат на нормативен акт от по-висока степен. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от НУОПОЧТСО има следното съдържание: "Дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване и третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи разрешение, издадено по реда на ЗУО", а текстът на чл. 46, ал. 6 от НУОПОЧТСО предвижда, че: "Заповедта се изпълнява от лицата, с които общината има сключен договор и притежаващи разрешително по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците за извършване на дейности по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС, за сметка на собственика". В чл. 35, ал. 3 от ЗУО е регламентирано, че за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2-5 от чл. 35, сред които са "събиране и транспортиране", се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел втори от ЗУО. В чл. 35, ал. 5 от същия закон е постановено, че регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 6 от Наредбата в частта си "събиране и транспортиране" не е съобразен с разпоредбите на нормативен акт от по-висока степен, а именно с чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, съгласно който, разрешително не се изисква за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на ЗУО. В нормата на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО е дадено легално определение на понятието "събиране", съгласно което, това е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. В § 1, т. 43 от ДР на ЗУО е дадено легално определение и на понятието "транспортиране", съгласно което, това е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Приемайки в оспорените разпоредби на чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 6 от Наредбата, че за извършване на дейностите по събиране и транспортиране на ИУМПС лицата трябва да притежават разрешително по чл. 35 от ЗУО или комплексно разрешително, общинският съвет е въвел едно утежняващо условие към лицата, които осъществяват дейности по събиране и транспортиране на ИУМПС, каквото липсва в закона. Дадената от наредбата регламентация уточнява и конкретизира законовата уредба, но не може да бъде в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Релевираните в касационната жалба доводи, досежно приложението на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /НИУМПС/, са неотносими към процесния случай, доколкото предмет на регулиране от тях са правомощията на кмета на общината по определяне на местата по чл. 19, ал. 3, т. 7 от ЗУО на територията на общината за предаване на ИУМПС, организирането на дейностите по събирането на ИУМПС и предаването им в центрове за разкомплектоване. Освен различния предмет на правно регулиране, НИУМПС е приета от Министерския съвет на основание законова делегация, предвидена в чл. 13 от ЗУО. От друга страна, с разпоредбите на чл. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) е регламентирано, че лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват само със закон. Всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. Според ал. 3 на същия член, с подзаконов нормативен акт, посочен в закон, могат да се конкретизират изискванията по ал. 2, като се осигури спазването на чл. 3, ал. 3. От своя страна, разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от закона предвижда, че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Въвеждането в оспорените разпоредби на чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 6 от НУОПОЧТСО на разрешителен режим за извършване на дейностите по събиране и транспортиране на ИУМПС, при липса на законоустановено такова изискване, е довело до нарушаване и на цитираните разпоредби на ЗОАРАКСД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е и акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение